Рискувах всичко за 1 миг щастие
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 3052 пъти
Пише момиче на 24 годишна възраст. Ще го нарека човека Х. Познаваме се от дълги години- живеем близко и постоянно се засичаме в квартала. Постепенно хлътнах, но нямах никакви шансове. Наистина нулеви- по-голям от мен, леко надут и недопускащ всеки до себе си. Правех какви ли не опити, за да ме забележи, но не и не. И реших да рискувам... всичко, което имах- потъпках достойнството си, загърбих ценностите, които дълги години градих, посрамих родителите си.

Не мислех за последиците- исках просто да се докосна дори за миг до неговия свят и да го опозная. И го направих- излъгах го и благодарение на тази лъжа минах през стените, които беше изградил и надникнах в сърцето му, а там открих коренно различен човек- чувствителен, раним, с не леко детство. Влюбих се толкова силно в него, че съвсем забравих за близките ми и му се посветих изцяло. От сутрин до вечер си общувахме, чувахме се, а аз бях на седмото небе. Това щастие траеше близо година.

Толкова много го обикнах, че не исках да продължа да го лъжа и му признах всички нечестни средства, с които си послужих, за да стигна до него. Той се ядоса и за секунда ме изтри от живота си. Дори не пожела да ме изслуша и можем ли да го виним за това? Започнах да го преследвам няколко месеца- станах неконтролируема. Не можех да мисля трезво и продължих да правя куп глупости. В един миг мисълта ми се проясни и осъзнах, че няма смисъл- той никога повече нямаше да е мой. За мен няма място повече в живота му, а и да имаше аз не го искам, защото не се чувствам достойна дори и за приятелството му. Той не го прие толкова тежко и не след дълго си хвана друг. Тогава започна и моята агония- всяка вечер заспивах обляна в сълзи, изпаднах в тежка депресия. И до ден днешен се чувствам отвратително и не мога да си простя лъжите и обидите, които изрекох. След него се появиха други мъже, които настояваха да пробвам с тях, но аз отказах. Не се чувствам достойна за никого. Направих толкова низки и долни неща, че ме е срам дори да си ги мисля. Родителите ми разбраха- не казват нищо и се опитват да ме разберат, но знам как се чувстват и ми е кофти и за тях. Понякога се питам: " Струваше ли си за няколко месеца любов да рискувам толкова много неща? " Веднъж си мисля едно, а друг път се убеждавам в друго. Вече не живее в моя квартал, но родителите му останаха тук и по празниците си идва. Реших след като си взема магистърската диплома да замина някъде. Някъде, където няма да му се налага да ме среща и да си спомня за болката и неприятните емоции, които му причиних. Знам какво ще ми кажете- нито аз на него, нито той на мен сме били сродните си души. Така е, не отричам! Той е много щастлив, след като намери истинското щастие, но аз още го обичам, разбирате ли ме? Обичам го въпреки всичко и всички. Преди все ме упрекваше, че съм се биела в гърдите колко много го обичам. Сега го обичам мълчаливо. Няма да казвам колко ми е трудно да одържам сърцето си и да го връзвам с вериги, за да не направя пак някоя глупост. Като го видя се скривам и гледам да не се засичаме, защото ме е страх, че ще му изкрещя със сълзи в очите, че продължавам да не съм безразлична към него и че чувствата ми са все още толкова силни, колкото бяха преди. Понякога се случва и двамата се разминаваме... мълчаливо гледайки в страни, за да не се разплача на улицата. Стана и родител. Няколко дена, след като се роди детенцето взех скромен подарък и го прибрах. Не знам дали някога ще му го дам- страх ме е, че ще навъси вежди и ще ми го хвърли в лицето. Реших да го скрия и да изчакам детето да порасне и на него ще му го дам. Взех му сребърно ангелче, за да го пази от злини. Първо мислех да помоля някой негов приятел да му го предаде заедно с неговите подаръци, но приятелят му, с когото сме най-близки е дрънкало и ще се изтърве- нямам му доверие. Най-вероятно ще го получи след години, когато раните се позатворят. Искаше ми се да е сега, за да го закачат над главичката му и да е при него от бебе, но рискът да не разбере правилно жеста ми и да го изтълкува погрешно е голям. Това е последното нещо свързано с него, което мисля да предприема. След като дам на детето сувенирчето ще изчезна напълно и ще се постарая никога повече да не чува за мен и да ме вижда.
Благодаря на всички, които имаха търпението да изчетат цялата ми история. Ако има други като мен, които не могат да си простят грешки направени в миналото могат да се включат и да споделят и те какво ги мъчи и има ли неща, които не могат да си простят.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: e497b410db

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Стана ми някам мило от прочетеното. Личи си, че наистина го обичаш. Но не е трябвало да му признаваш за начините, по които си стигнала до него. Това е все едно да откраднеш готина блуза от магазина и като я носиш приятелите ти да ти казват: я каква яка блуза, а ти да отговаряш - да, откраднах я от еди къде си. Не се прави така. Някои неща трябва да си останат тайна. Никога пълното разкриване не води до нещо добро. Постигнала си това, което искаш - сближила си се с него. От там насетне бъди честна и пряма. Забрави методите, които си използвала. Но е късно, така че... Просто бъди по-оптимистична. Това, че сега си срещнала него не значи, че няма да срещнеш нешо по-добро. И аз имам един мъж на сърцето, когото преследвах като тийнейджърка. Не ми обърна внимание, отряза ме като му казах, че го харесвам. Мислех си, че вече никога няма да загледам друг, че друг няма да ме впечатли... Е, не е така. вярно, още има моменти, когато като го видя да въздишам, но си промених нагласата. Знам че няма как да стане и вече мисля в друга посока :) ж26

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 8ead501621

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Историятa ти, ... прочетох с голям интерес, трогателна е! ... Много! :) Къде е грешката? Нима има грешка? ! ... Направила си каквото си могла, за да бъдеш с него! За да те допусне! Че кой не би направил също, ако обича така силно? ... :) Вярно излъга си го, заблудила си го, което не е правилно!!! Ама знам, че си го направила, защото те е било страх, да не те отбъсне, да не се отдръпне от теб. Единственото което си искала, е него! ;) Да го обичаш, и той да те обича! Не знам за него, но е красиво, да се види, жена като теб, която да е готова на всичко, ... за любовта! Някак, възхитително е :) Да, и други има, дето твърдят че обичат силно, но какво правят те, за да бъдат с любовта си? Те не се борят? Те чакат, надяват се, и не смеят да действат! "- О ужас, може да ме сметне за глупак/чка, или да се изложа. " Предполагам това се премята през мислите на страха! ... Гордостта, достойнството, пречи... Какво достойнство може да имаш, ако се жалваш, не правиш нищо, а сърцето ти люби! ... Виждаш ли, няма защо да съжаляваш :) Ти си опитала, борила си се, с цената на много. От началото си знаела, че поемаш риск, изживяла си прекрасни месеци за теб, и накрая, всичко е зависело от неговoто решение. Аз на негово място, щях да ти простя :) Защото си събрала смелост да си признаеш, а и си направила всичко само защото обичаш! :) Според мен, той се е взел много на сериозно, гордостта и самолюбието, са му попречили да разбере какво губи ако се откаже от теб. Ха, ... но е минало! ... Гледай напред ;) Ти си жена, която заслужава да бъде обичана ;) Защото умееш да се отдаваш изцяло на любовта, цениш любовта, и не делиш живота си от сърцето. Спокойно, болката ще заглъхне! Ще се влюбиш отново ;) И едно съветче, появи ли се човек който те обича, позволи му да те обича. ~winterfire~

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: e4de6fc0c9

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Направи планираното с подаръка и да става, каквото ще става... защото друг съвет не знам дали е уместно да ти дам.

 

...

горе^

преди: 12 години, 9 месеца hash: 55c74530bb

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Чакай сега, аз не разбрах какво толкова си потъпкала и засрамила вашите.. Какво - наркоманка ли си станала, проститутка ли? Слушай момиче, цени любовта и не я пилей в драми, защото пилееш и време, а то не се връща! За какво ценности и принципи ми говориш, щом си била щастлива? Всяко щастие струва милиони над някакви си принципи.. Ако искаш да си с този човек - бъди. Ако пък не искаш - оправдавай се, живей си с принципите, плачи си, пък някой ден може и да се усетиш.. Но не си била права да го лъжеш, поне му обясни защо си го излъгала и му дай да разбере, че наистина имаш силни неща към него.. А това дали сте сродни души - хм глупавичко, човек НИКОГА няма САМО една сродна душа!

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 16d1f89c68

гласове: 1 2 3 4 5   (12 гласа)

5.   4, въобще направи ли си труд да прочетеш цялата история или го направи между редовете? Ясно е, че нищо не си разбрал/а и се чудя защо изобщо си си направил/а труд да пишеш- само си се изложил/а " Ако искаш да си с този човек - бъди "- ти не прочете ли, че човекът си има семейство и дете ? Или за теб това няма абсолютно никакво значение? "Но не си била права да го лъжеш, поне му обясни защо си го излъгала и му дай да разбере, че наистина имаш силни неща към него "- откъде разбра, че това не е сторено и не са изяснени причините /по принцип, когато човек си признава някоя грешка обяснява и защо я е направил/ ? Относно сродните души не разбрах, което точно ти се стори глупаво? Или ти си от хората, които просто така обичат да обиждат - за удоволствие и за избиване на комплекси :) Всеки сам може да прецени дали даден човек е неговата сродна душа или не - да даваш " компетентно " мнение точно по този въпрос наистина е глупавичко... :)

 

...