Мърша
преди: 12 години, 10 дни, прочетена 4627 пъти
Ето едно мое любимо стихотворение от Шарл Бодлер, което казва няколко неща -1 во всичко е преходно, включително и ние хората и все някога ще умрем и ще се разложим под земята, 2 ро - въпреки , че една любов или др чувство с еразпада, споменът з анего остава, но от лошото може да запомним хубавото и да гледаме как останалото се разлага и гние под земята, 3то - не мразене никой, мразете нещата, които вършат хората, но не и тях, един ден те просто ще си умрат, всички ще пукнем един ден и няма да си спомняме сълзи и усмивки и 4 то- не се плашете от смъртта, тя е преход от една реалност към друга!

А ето и стихчето :


В прекрасна лятна утрин — спомни си, скъпа моя,

спомни си тая случка пак:

внезапно жалка мърша съзряхме на завоя

връз ложето от камънак.



В една цинична поза като жена продажна

лежеше тя без капка смут —

разкрачена безгрижно, от пот и лиги влажна,

с корем, от газове издут.



А слънцето над нея печеше в небосвода,

бодеше я с безброй жила —

да върне без остатък на вечната Природа

това, което е била.



И гледаше небето как скелетът оголен

цъфти като разкошен цвят.

Смрадта бе тъй ужасна и в тоя въздух болен

зави ти се внезапно свят.



Нападаха корема мухите забръмчали

там, дето в боен ред пълзят

личинки — черна каша — по дългите парцали

на гниещата мека плът.



Като вълни в морето пропадаше, растеше

и вреше шаващия куп;

би казал, оживял е — набъбваше, свистеше

и се множеше тоя труп.



Летяха странни звуци от купчината жалка:

като ветрец, като река

или като зърната в желязната веялка,

въртяна бавно на ръка.



И изведнъж… Как всичко тук избледня, застина

или бе страшен сън това —

художникът по памет завършва тъй картина,

нахвърляна едва-едва —



дойде сърдито куче и дебнеше ни — клето! —

иззад високите скали,

и чакаше да грабне и отнесе парчето,

което от костта свали…



И ти, уви, ще станеш зараза, тлен в земята,

пръстта и теб ще заличи,

ти — моя страст, мой ангел, ти — слънце за душата,

звезда на моите очи.



Да! Ти ще спиш, царице на грациите мили,

в дълбокия и тайнствен мрак,

ще плесенясва бавно под цъфнали бодили

оголения ти гръбнак.



Но щом с целувки алчни нахвърлят се — кажи ти

на червеите в твоя ров,

че аз спасих — и образ, и чувства най-честити! —

разпадналата се любов.

Шарл Бодлер

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 дни hash: 39b68d2949

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Затова нека правим само добро докато сме тук, докато имаме шанса!

 

...

преди: 12 години, 9 дни hash: db72754b8d

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Това е само материалната (късогледата) част на нещата. Ненужната вече материя на едно същество се използва от останалите - логично е, иначе Земята ще се затрупа с трупове. Опитай се да умреш наистина - ще ти е доста трудно, а те чакат и много изненади. Необходимо ти е още да четеш и да преживяваш, за да си отговориш на въпроса дали тяло и съзнание е едно и също нещо? Дали наистина всичко започва с раждането и съвсем безсмислено завършва със смъртта? Дали любовта е само човешко преживяване или е универсална духовна категория? Иначе погледнато на определено ниво всичко е само атоми въглерод, водород, кислород, сяра, фосфор, ..., но това ли е същността на Битието? Къде са изкуството, емоциите, свободната воля, ...?

 

...

преди: 12 години, 9 дни hash: 6baa3edb57

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   За номер две : човече, какъв ви е проблемът на всички? Просто съм го публикувала, защото ми харесва и е смислено и точно това, което казваш, има предвид стихотворението, че телата са едно, душите друго. Тялото се разлага под земята, но ти оставаш вечно жив, живееш в сърцата на живите и те като умрат, освата в съзнанието на тези, които се раждат след тях и са ги обичали приживе. Знам, че смъртта е част от живота, но има и много повече, просто не разбирам защо хората се боят от лошата страна на нещата, имам предвид грозното, а именно фактът, че всички умираме и дори не е толкова фатално, ставаме на прах, това е. Знам, че тялото не е вечно, това и имам предвид, но останалото е безсмъртно, като творбите на този човек! И това не е късогледа част, напротив! Просто хората се опитват да гледат надалеч, овисоко, а същност сами се принизяват, без да усещат, но се правят, че ги е гнус от малко кръв , а без нея няма живот! ~sad-baby~

 

...

горе^

преди: 12 години, 9 дни hash: 551857935e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Добре, че тук ти отворих очите за това стихотворение и автор. Всъщност има още доста такива, не само поети, а и художници. Можеш например да се запознаеш с творчеството и картините на Здислав Бексински. Така като ти гледам наклонностите няма да съжаляваш.

 

...

преди: 12 години, 9 дни hash: bda69c9d65

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Мисля че ми замириса... :Д

 

...