Аз просто искам да пиша - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (110109)
 Любов и изневяра (26529)
 Секс и интимност (12914)
 Тинейджърски (21206)
 Семейство (5668)
 Здраве (8755)
 Спорт и красота (4485)
 На работното място (2666)
 Образование (6813)
 В чужбина (1459)
 Наркотици и алкохол (1020)
 Измислени истории (779)
 Проза, литература (1625)
 Други (16030)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Аз просто искам да пиша
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2437 пъти
Аз просто искам да пиша…
Поезия ли беше, проза ли… Аз просто исках да пиша. А нашите хлопат с юмруци по вратата, „Отвори, отваряй веднага!” крещят. Като луди! Бетер от диви коне, вратата с пантите отнасят. И влизат. И аз им се смея, но малко разсеяно – та нали сега имам гости! Учтиво ги гоня, трябва да пиша. Но те не разбират! Не знаят що е то – Муза! А тя ми е близка приятелка, обичам я и тя ме обича. Идва ми честичко в сърцето, и специална стая построих за нея. Да се чувства удобно. Да идва и по-често. Но нашите все не я виждат. И викат за нещо. Пералнята пуснала ли съм? Пуснах я… ама май само на ум. Добре де, добре! Отивам сега пък чинии да мия. После да готвя? Еее, ама аз пък кога ще си пиша? Ух, Музата тръгна си! Май че разсърди се. Нацупена отивам да шетам.

Но връща се таз’, мойта приятелка. Хлопа усмихната на вратата. Приветствам я аз с почести, букет теменужен подготвила. Подавам й го, оправям вратата. Е, подпирам я с два, три стола. Сега сме сами с моята Муза, а белият лист чака писеца. И почвам върло, дращя с мастилото. Пиша ли, пиша… Но нямам и мира! Телефонът звъни напористо, не съм го била изключила явно. Натискам зелена слушалка една, тихо говоря – да ме не чуят съседите. Искаха компютър някакъв да поправям, а аз време за техника нямам! Имам само за стария лист, който пак ми се муси полупразен. Говоря, говоря… приятели, какво да ги правиш? Внимание искат и не разбират, че Музата пак се обижда. Но как да им кажеш това? Слушам ги, слушам какво ми приказват. Но чувам ли нещо? Едва!
На море иска моят да ходим. Добре! Не мога да откажа, той от „не” не разбира. Отиваме – слънце, пясък, вълни. И тефтер с моливче в чантата! „Хайде, отивай да видиш как е водата.” – прошепвам му с копнеж. Да бяга момчето навътре, а аз да си драскам моите глупости. Това исках и пак не сполучих. Отвлечена бях, вълните затрупаха ме. А листа хвръкна на някъде, моливът зарови се в пясъка. Проклятие! Късметът ми отиде на къмпинг. Без мен.
Нещастия такива, от всякакъв род. Вчера натъкнах се пък на някакъв пророк. Предрече ми той принца с бял кон. Поздрави ме, имам прекрасна съдба! И щастие щяло да ме гони навсякъде, колкото и да съм бягала – все щяло да ме настига. Ами мерси, благодарско! Ама аз питам го – „А време, време ще имам ли?”. И той казва, че ще живея во веки. Е, аз не за това питах, но нейсе. Айде от мене да мине, пускам го старчето да си ходи.
Но ще си чакам века, в който време ще имам да пиша!
Р.Д.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 10 месеца
hash: b0acf9d716
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Така е - творецът не трябва да се занимава с битовизми! За сметка на това пък творенията му остават във Вечността, докато битовизмите след 2 дена никой няма да си ги спомня вече.

Ако не си ~sad baby~, то мечтата ти ще се сбъдне!

Отваряй на Музата и хващай молива - утре може да е късно! Че теорията на Пророка е едно, а практиката - съвсем дрго нещо...

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: b298040141
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Когато човек има желание, намира начин, а виждам, че ти имаш голямо желание и ще успееш, не е трудно да пренебрегнеш нещата от скучното ежедневие и глупостите на хората!

Номер две, мечтите на всички се бъдват, стига да ги преследват! :) Аз не съм се отказала от моите мечти, а те са много, авторката също не бива да се отказва от нейните! Един ден всичко си идва на място! :)

~sad-baby~

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 2f0eb9b8da
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Познато, много, плашещо познато. Аз съм творческа натура, пиша и рисувам, като цяло обожавам изкуството и за мен е като мой личен свят. Като по-малка ходих на балет, имам изписани няколко тетрадки с разкази и истории. Публикувах няколко истории в един сайт и доста хора следяха какво пускам. Отделно майка ми се цупи, като и кажа да изхвърли старите ми рисунки, защото са няколко кашона и не ги смятам за добри (още се учих), но тя им се радва и не дава.

Твореца има нужда да твори сам, на спокойствие, без да се бави и секунда, защото музата често трае около 5 минути, в които ако не започнеш ще я загубиш, но ако се втурнеш в действие само нараства и накрая света около теб се губи в стаята си само ти листа и молива. Няма проблеми, няма болка, няма притеснения- един лично твои интимен свят. Оргазъм за твореца, така да го кажем. Пожелавам ти успех и по-малко битови проблеми занапред, имаш какво да покажеш от себе си, искам да прочета още нещичко (: .
И.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker