Гняв
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1986 пъти
Един живот, една вселена,
и някъде далече там е Бог
животът, който уж ни дава,
а после прави се на строг.

Защо животът, дар на всички,
като подарък Коледен е днес,
на богаташа пълен е с парички,
на сиромаха хляб и блага вест.

Това ли равенство зовем в деня си,
един в охолство, друг във нищета,
от яд не чувам даже и гласът си,
че господ справедлив ли е сега.

И има ли въобще в светът лъжовен,
една, но истина за този кръговрат,
един е факта и е толкова тъжовен,
че сит и гладен идол не делят.

Единият страда за колата си модерна,
че нови джанти не намерил той,
че вече нямал и съпруга вярна,
че сутрин зле му е след нощния запой.

А другият, в главата му какво е,
със градският транспорт напред-назад
се чуди как вечеря да подготви
след цял ден работа за малко черен хляб.

Това ли означава че сме равни,
едните вътре, другите навън,
и мисля, по законите ни правни,
че равен си в последният си сън.

Че тоя страх невиждан от смъртта,
от този ден във, който ти заспиваш,
че бедният, не го плаши с това,
но снобът ще крещи, че го обираш.

Един живот-една душа незнайна,
една съдба-една борба без меч,
една любов-една сълза омайна,
и смърт една.. О, равенството! О, чест!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 9 месеца hash: 5dcc6000b9

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Бравооо! Много е хубаво! Има си рима, , итъм, смисъл. Чудесен замисъл! Много оригинално и всичко, което се казва, си е съвсем вярно! Браво! Наистина всички сме равни чак след като умрем, или всъщност не сме, защото се предполага, че и тогава съдбата ни е различна, както и начинът, по който си отиваме от този свят. И начинът, по който ни запомнят разбира се! Но това не променя фактът, че стихотворението е много хубаво и ако не най-доброто, то поне едно от най-добрите в категорията! Браво! :) *Silver Moon*

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: e8c4232658

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Как така това хубаво стихотворение има само един коментар, а толкова много други, дето са по-безсмислени и недобре написани, имат по 100 коментара...

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: 4cb6cf96f8

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Не е кой знае какво според мен- не го казвам защото съм хейтър а защото мисля че мога да напиша много по-добро. Не ми допада и идеята за стиха ти, защото имам различно виждане за нещата. Ти от своя страна вярваш очевидно, че живота ти е зависим от бог и се гнетиш защото живееш в бедност а някой си пуряк живее в охолство. Единственото което трябва да осъзнаеш в случея е че всичко в твоя живот зависи единствено от теб. Ако не си реализиран достатъчно сам си го направил. ако си беден не си направил достатъчно за да живееш нормално и куп други мечти, цели и идеали които искаш да са по един начин но ти не си направил много по-въпроса и те са така както не искаш. Пораженческото мислене до никъде не води - никоя висша сила няма да слезе да ти даде пари или удовлетворение при положение че усилията които си положил не са достатъчни. Живеем в такава страна и всеки зрял човек трябва да може да прецени какво би било достатъчно за да живее нормално с семейството си. Например си общ-работник - скъсваш се от работа но взимаш 350 лева - с какъв акъл ще създадеш семейство с толкова пари- да наистина работиш много, но труда ти е нискоквалифициран и не е добре заплатен и това неможе да бъде сериозна работа. Ако нямаш възможност да работиш нещо повече от това мислиш как може да докараш пари за да имаш един нормален живот - отиваш работиш извън страната искарваш пари връщаш се - влагаш ги в нещо - магазинче плод зеленчук , хранителен магазин, бутка или нещо друго. Всичко е до борба човече и до това да се стремиш да разгърнеш максималния си потенциал. има една мисъл която обичам - ако искаш да успееш толкова силно колкото имаш нужда да дишаш - ти ще успееш. Тоест да направиш 'Всичко' това да стане да поемеш всички рискове и единственото което ти остава е да умреш тоест това е твоя лимит. Живей така и после едва ли ще пишеш пораженчески стихотворения.

 

...

горе^

преди: 10 години, 9 месеца hash: c995fea325

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От автора към номер 3. Аз не съм поет, за това и побликувах тук :))А само ще ти кажа, че това как ти звучи няма общо с повода по-който го бях написала. Аз съм доволна от живота изкарвам добри пари за БГ.. Това го написах докато гледах новините. Бях си купила колата за която мечтая, бях щастлива и в този миг отново гадни новини. Почувствах се ужасно, защото аз всъщност бях човека, който не се е сетил да пусне 1 лв, за да спаси дете, а мрънках че искам нови джанти само защото колата беше нова, а смазах в един бордюр предната си джанта. Отвратих се от себе си... за това и го кръстих гняв... Пет пъти поне бях гледала как хората се молят за стотинки, а съм пиляла парите си за глупости... А дали вярвам в БОГ.... НЕ. Атеист съм. Вярвам в себе си... За това и подигравателно съм написала '' И там далече някъде е БОГ ". Не ме познававш и впечатлението ти е грешно иаче щеше да усетиш иронията.. В живота имаме 1 сигурно нещо и то е смъртта... Всичко друго е просто частен случай и късмет. А това, че можеш да напишеш по-добро от това стихотворение, съм убедена щом си толкова нахъсан. Направи го :)).... Аз не се конкурирам с никого, просто споделих нещо лично... Знам, че не ме бива, но не ми пука. Винаги пиша на един дъх без много да мисля, не коригирам нищо и за тово може би и стила ми не ти харесва. Няма лошо. Хора различни :)) Благодаря ти!

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: 1470b58d40

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Харесва ми!

 

...