Без окови
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1285 пъти
Виждам те срещу мен. Вървиш бавно и гледаш надолу, сякаш нищо около теб не съществува. Наблюдавам те. Все същият си, противно на времето, което се опитва да те промени. Не виждам очите ти, но тялото ти изразява цялата болка, която се е отпечатала в душата ти.
Обвиняват ме, че съм те оставила внезапно. Че всичко е приключило, без дори да разбереш. Че не е имало начало на края, а просто край. Сега съм най-лошата за близките ти. Обществен враг N1. Само че тези хора няма как да знаят аз как съм се чувствала и какво съм искала. Никой дори не подозира от какво имам нужда. Нека ме обвиняват колкото си искат, но дори и ти, вътре в себе си, знаеш, че не са прави!
Колко пъти те молих да спреш да ми звъниш нон стоп, да ми пишеш постоянно съобщения и да си чатиш с мен - просто да ме оставиш да дишам? ! Колко пъти те молих да не се опитваш да се намесваш в живота ми, защото той си е само мой? Колко пъти ти казах, че никога няма да говоря в множествено число, а дори и след 100 години пак ще бъда "Аз", а не "Ние"? Колко пъти ти казах, че моето си е мое и ти не трябва да се опитваш да го докосваш дори? А още от първата ни вечер ти обясних, че нищо не мога да ти обещая, защото не знам дали ще сме заедно след 2 месеца или 2 минути. Но това не го каза на хората, нали? И обажданията не спряха, и желанието ти да си нон стоп с мен не се изпари.
Как не виждаше, че се задушавам? Как не поглеждаше в очите, които те молеха да спреш? Ти виждаше само онова, което искаше, а сега аз съм виновна. Може би, защото никога не правя скандали пред хората. Може би, защото истериите, заради поредния ти безсмислен sms ги запазвах вкъщи. Защото не исках да се държа зле с теб. Защото знаех, че имаш чувства, които аз нямах и навярно никога нямаше да имам. И защото исках да ти дам шанс. Но явно не е трябвало!
Привличането ми към теб си остана в начална форма и някъде там, където още не ми пращаше по 10 съобщения и не ми звънеше по 20 пъти. А после аз съм била виновна. ОК, нека е така! Нека съм виновна за това, че знам какво искам. Нека съм виновна за това, че знам от какво имам нужда. Нека съм виновна за това, че не мога да обичам насила. Нека съм виновна за това, че още в началото казвам какво и как желая - без недомлъвки и игрички. И ти се съгласи на това, така че себе си обвинявай!
Веригите вече ги няма, но следите още са там. И заради това едва ли някога пак ще допусна някой толкова близо до себе си. Защото, вместо да се опитат да ме разберат, всички досега са се опитвали да ми сложат окови...