 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Кученце...
преди: 11 години, 29 дни, прочетена 2743 пъти
Първите ми дни... Клетката е тясна и тъмна, а хората никога не си играят с нас. Мама и меката й нежна кожа, топлата й козина и млякото. То е малкото мляко за мен и сестра ми...
Настъпва деня в, който сме взети от майка си. Аз съм тъжен защото повече няма да я видя... Би трябвало да остана с нея за по-дълго, но тя е ужасно болна. Така че ни поставят в друга клетка, само ние двамата. Ние сме уплашени и сгушени заедно, няма ги човешките ръце, които да ни погалят, да ни милват, само различните звуци и миризми!
В един магазин сме, където има много различни видове животни! Някои че квакат! Други мяукат, а трети - пищят! Заключен съм със сестра си в малката метална клетка, има и други кученца, и хора, които искат да си купят едно от нас за вкъщи. Особено ми харесват "малките хора", децата. Те изглеждат толкова сладки и забавни... Вече от време на време ни изваждат навън за да ни видят, някои си играят с нас, други ни галят и казват ''Те са толкова сладки! ''...
Но не ни взимат у дома...
Пак е тъмно и няма никой. Лежа до нея, главата ми е върху хубавата й козина и усещам как живота оставя малкото й слабо тяло. Често чувам хората да казват, че е болна и, че когато сме болни, трябва да ни продадат с отстъпка, за да си тръгнем бързо.
Мекия ни вой и скимтене е единственото в магазина, което се чува докато оплакваме сестра ми, а тя си отива и ме оставя сам...
На другата сутрин я изваждат от клетката и я оставят на буклука...
Минава време, семейство идва и ме купува! О, щастливи дни! Те са добро семейство, което наистина, наистина ме иска! Те са закупили и храна за мен и малкото момиченце ме държи нежно в прегръдките си. Обичам го толкова много! Мама и татко също ми се радват. Кръщават ме Анани. Обичам да ближа новите хора! Семейството се грижи добре за мен, те са любящи и ме обичат. Те внимателно ме научават на добро и зло и много любов. Обичам малкото ми момиченце и да си играя с него!
Скоро отивам на ветеринар. Това е странно място и ме е страх. Имам няколко снимки, но най-добрият ми приятел, малкото момиченце ме държи и тихо казва, че всичко е наред. Така че аз се отпускам. Ала ветеринарят трябва да предаде лоши новини на любимото ми семейство, мисля, защото те изглеждат ужасно тъжни. Чувам го да казва ''Тежка дисплазия на тазобедрената става", и нещо за сърцето ми...
Не зная какво означава, но момиченцето ми заплаква.
Вече съм на шест месеца.
Докато повечето кученца са здрави и си играят навън, мен ме боли при всяко движение. Болката никога не си отива. Боли ме да тичам и играя с любимото ми малко момиче и ми е трудно да дишам. Обещавам й да направя всичко възможно и да бъда силно кученце! Зная, че трябва, но е толкова трудно... Сърцето ми се къса да виждам малкото момиченце толкова тъжно...
Често чувам мама и татко да казват, че "може това да е моментът. " Няколко пъти съм на ветеринар и новините никога не са добри. Той винаги говори за, ''вродените проблеми''.
Аз просто искам да усетя топлото слънце, игрите и прегръдките със семейството си.
Моментът настъпва...
Взимат ме в колата за последен път. Всички са толкова тъжни и аз не зная защо. Дали съм бил непослушен? Винаги се опитвам да бъда добър и любящ, какво съм направил погрешно? О, ако само тази болка може да си отиде! Иска ми се да мога да спра сълзите на момиченцето. Аз се опитвам да оближа лапичката си, ала не мога, а само да хленча от болка.
Масата на ветеринарния лекар е толкова студена. А аз съм уплашен. Хората ме прегръщат и плачат в меката ми козина. Мога да почувствам тяхната любов и тъга. Успявам да оближа тихо ръцете им. Ветеринарят не изглежда толкова страшно.
И усещам, че това ще е лек и облекчение за болката ми. Малкото момиченце ме държи тихо и аз й благодаря за любовта.
Чувствам мекото щипкане в предното си краче. Болката започна да изчезва и аз се чувствам добре. Сега вече мога тихо да оближа лапичката си. Топлия сън ме обгръща, виждам мама и сестра ми недълеч, на зеленото поле, пълно с уханни цветя. Казват ми, че няма болка там, само мир и щастие.
Аз казвам за последен път довиждане на семейството ми, единственият начин, знаете как, малкото движение на опашката, леко настрани и момиченцето ми го забелязва...
"Виждате, ", заявява ветеринарният лекар, "кученцата от зоомагазините не са от развъдници с морал. " Последно чувам и вече съм при мама и сестра ми...
Болката завършва сега, и аз знам, че ще са необходими много години, докато не видя моето любимо семейство и малкото ми момиченце отново...
Аблена
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 29 дни hash: 52bfa56783 |
|
1. Разказа ти ме разплака.. Толкова истински и разказан от мястото на едно малко животинче.. Дано много хора осъзнаят какво причиняваме на тях, затваряйки ги в клетка и оставяйки ги на улицата
|
| преди: 11 години, 28 дни hash: 39efc24bc4 |
|
2. Разплаках се... просто... ;( Много силно написано!
|
| преди: 11 години, 28 дни hash: 5f428d8581 |
|
3. Да, така е. В повечето развъдници и магазини не се грижат за животните така както си мислим... За жалост се съмнявам, че някога ще настъпят промени, не и в повечето държави.
Тъжно е.
Аблена
|
| преди: 11 години, 27 дни hash: 906e601791 |
|
4. Прекрасно е! Браво! :)
|
| преди: 11 години, 27 дни hash: cc99adacd5 |
|
...
| преди: 11 години, 27 дни hash: a70d87a65e |
|
6. Ох не мога да спра сълзите си, защото знам какво е да загубиш любимо животно, сякаш си отива частица от теб, която никога няма да върнеш!
Не знам каква е причината да напишеш това, но е толкова истинско и така по наивен начин написано, точно като за доброто сърце на едно животинче...
|
| преди: 11 години, 27 дни hash: 5f428d8581 |
|
7. Написах го по множество причини, но главно защото чувствам, че в много страни, а и в България също - не сме хуманни към животните и такива жестокости се случват, че... направо не ми се говори. Благодаря, че харесахте написаното.
Аблена
|
| преди: 11 години, 25 дни hash: 8cb26b832a |
|
8. Много е хубаво! За съжаление продължава да има хора, които купуват животинчета от развъдници и зоомагазини... търсенето определя предлагането
Птичето
|
| преди: 11 години, 25 дни hash: b371091983 |
|
| преди: 11 години, 5 дни hash: 71c73972a1 |
|
11. Прекрасно и много добре написано.. Дори се разплаках ;(( Продължавай да пишеш, имаш талант :)
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 0e0b727fb2 |
|
12. Хахаха и защо тряя да плачете стига сте се излагали защото доникъде няма да стигнете не е написана история за умрял човек. Вие тука ми ревете стегнете се малко излагате се
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: b5c4fc63fe |
|
14. Браво! Аз пиша книги и имам няколко на пазара. Една приятелка ми изпрати тази история и наистина ме впечатли. Потърси някое издателство, ако имаш книга.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: ffd374a996 |
|
15. Много ми хареса. Малко е тъжно, но иначе е много хубава история. Аз имам учителка по български език и литратура с това име и съм чела нейни разкази и няма да се учудя, ако тя го е писала.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 163b01a6e8 |
|
16. Разплаках се! Преди известно време изгубих моето кученце, вярно, че беше стара, а не бебе, обаче още не мога да го преживея. Та твоята история докосна раната в сърцето ми и не успях да си спра сълзите. Много тъжна история, радвам се, че е измислена, но наистина условията при които се раждат тези кученца са ужасни. Много често родителите им се ползват само за разплод и за тях не полагат никакви грижи. Моята имаше малки, раждала е само веднъж. Нямаш представа какви грижи бяха, допълнителна храна, витамини, специална кошарка за малките... изобщо като принцеса си я гледахме и малките си се родиха живи и здрави. Мисля, че това е нормалното. А не да караш едно куче да ражда по 2 годишно и съответно да не полагаш никакви грижи нито за нея, нито за малките. Така, че колкото и да ми беше тъжно, радвам се, че я прочетох, защото си дадох сметка за още един проблем. Всички говорим, че трябва да решим проблема с бездомните и как не трябва да са на улицата, но никой не говори за проблема на тези животни и за условията при които живеят. Време е да се замислим и за това.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
