.... no name - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97756)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23009)
 Секс и интимност (11338)
 Тинейджърски (20291)
 Семейство (4904)
 Здраве (7876)
 Спорт и красота (4115)
 На работното място (2202)
 Образование (6013)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13348)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

.... no name
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 1120 пъти
В покрайнините на Лондон се простираше малкото селце Пенгсбърн. Спокойно място, на което можеш да останеш сам със себе си, без досадните позвънявания от службата и забързаният начин на живот в големия град.
Имах вила тук- единственото място, на което успявах да възстановя силите си.
Вилата беше просторна, с голяма веранда и много прозорци. Обичах светлината. Толкова е приятно да се събудиш сутрин не от какво да е, а от самите лъчи на слънцето, огряващи лицето ти.
Всяка сутрин за мен беше различна. Не знаех какво ще стане в даден момент. Ставах, правех си кафе, слагах от ароматният ми тютюн в лулата и излизах на верандата. Ах, казвах си, колко щастлив ме правят малките неща, когато започна да им обръщам внимание… ваниловият аромат на тютюна, миризмата на кафеената пара, песента на птиците, цялата зеленина, която ме обкръжава… ме караше да се усмихвам!
Времето на това място сякаш беше спряло отдавна. До сега не вярвах, че това може да проникне в умът ти и да натисне бутонът “STOP”.
След обикновените ми сутришни действия спирах да мисля за изненадите, които живота ще ми предостави ако се върна в Лондон. Оставях всичко в ръцете на съдбата и разчитах на позитивните ми мисли. Научих се да правя това след хилядите грешки, които бях направил, по грешните пътища, които бях извървял докато не намеря това, за което съм роден – моята страст, моята неосъществена мечта. Само при мисълта за нея, очите ми започваха да греят като звездици.. Е, тя беше театърът…
Сцената ме привличаше, само на нея се чувствах истински жив, спокоен, само на нея изваждах всичките си маски и избирах най-подходящата.. цялото напрежение, което се криеше дълбоко в мен излизаше бавно, болката изчезваше.. сякаш театърът беше моят лек за живота. Уви, не работех като актьор. Когато бях малък, родителите ми се опитваха да развият „таланта” ми на математик. Сега работя като счетоводител и ходя на работа с отегчение. Какво би било по-лошо от това да ходиш с нежелание на работа и да броиш минутите до края на работния ден? Чувството да ставаш сутрин намръщен, да усещаш как изпадаш в дълбока дупка на съзнанието си. Можете ли да си представите как едно просто неизпълнено желание може да преобърне живота ви.. Всичко остава в миналото. Научих се вече да управлявам сам живота си, научих, че това което те прави нещастен те убива по-бързо. Все още съм млад и имам шанс да сбъдна мечтата си. Запитах се какво чакам- нима да остарея и да не ставам за нищо и после да си отида от този свят с мисълта за неизживяното си желание? ! Хм, след секунди размисли в умът ми светкавично изникна идея- защо не напусна службата и не стана актьор?
Следва продължение…

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker