Споделена история от Други |
Няколко нездрави мисли
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1552 пъти
Здравейте,
Не знам защо пиша тука, Вие не можете да разберете точно какво е чувството. А и това няма да поправи нищо. Все пак искам да прочета Вашето мнение.
"Само от истински приятел става истински предател". А ако не е само един? Ако са всички? Тогава проблема може би е в теб? Ако всяка казана дума от най-близкия човек те провокира да му причиниш нещастие, по-лошо от смъртта? И всички ти се учудват на спокойствието? А може би проблема е в теб? А всички факти и действия показват че проблема е във всички останали. И повтарят, че проблема е в теб.
Искам да Ви попитам как точно може да се разбере кой е прав и кой не?
Мнозинството? Не. Нито на теория, нито на практика. На практика за най-прав се провъзгласява този (или тези), с най-много сила, с най-добра позиция или с най-голям късмет. На теория най-правия в повечето случаи е малцинство. "Ако той ти каже да се метнеш през прозореца? ". Няма да се метна. А ако всички ми кажат? Също няма. Защото знам че съм прав, макар и да не знам причината, поради която го правят. А аз я знам. Или поне подозирам, че е любов.
Ако приемем една аксиома - любовта и омразата са едно и също нещо - една монета (или салфетка, или килим) с две страни. Едното не може да съществува без другото. Тоест не можете да имате еднаква любов към всички неща - нещото с най-малка любов, може да се каже, че го мразите най- много. И в един момент (или няколко поредни) откривате, че тези, от които очаквате най-голяма любов и подкрепа са оставили пукнатини в техните чувства. И през тези пукнатини се виждат необятни вселени от любов, които са крити умишлено от Вас. И се крият понастоящем. Това не Ви ли прави най-малко обичаното нещо? Най-мразеното?
А това, колкото и да е неприятно, е важно. Поне за мен. Много е важно. Когато сте мразени, се отнасяте към другите с омраза, понеже не познавате друг начин.
В крайна сметка човешко е да се се обича (човешко в лошия смисъл на думата). А аз много искам да съм човек, но не мога да иадържам повече.
София, 23 гофини.
|