Споделена история от Проза, литература |
Тъжна история
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 3213 пъти
Тя пристъпи в новото училище. Всички я гледаха сякаш е различна. Момичето не ги удостояваше с поглед. Лицето й беше бледо като на вампир. Устните й сочни и червени. Сините й очи бяха като призрачни. Тя не беше се усмихвала или разсмивала от много време. Сърцето и беше се вледенило. Тя чуваше как то се пръска...
Не беше същата. Не беше вече това засмяно момиче, което бродеше из въобръжението си. Нямаше приятели. От както инцидента стана сякаш мещо в нея умря-радостта и светлината й умряха. Сълзи единствено се стичаха от красивите очи. Тя вече беше останала без чувства. Но мина време и се влюби в едно хубаво момче. Той също я харесваше. Когато разкриха чувствата си, той я целуна нежно по устните. Изведнъж сърцето й се разтопи от леда и тя се усмихна, беше щастлива.
След време тя отиде при него, но видя, че е с друга. Нима я бе излъгал!? Нима си играеше с чувствата й!?
Сърцето й отново замръзна. Сълзите отново се пророниха. Тя не издържа! Припадна в сухата трева! Изсъхна и тя самата и смъртта я настигна. Скоро тя лежеше мъртва!
Той видя това! Излезе навън. Тя беше помислила, че е с друга. Но той беше просто със сестра си, а не с любовница. Но вече беше късно. Тя не знаеше това. Никога нямаше да рабере. И все още душата й броди, облечена в бели дрехи, тъжна и без сърце...
|
