Споменът за нощта
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 1394 пъти
Тъмно беше,
но усещах светлината.
Вятърът ехтеше,
но почувствах топлината.

Ръцете ти обгърнаха ме силно,
тихо моята усмивка грейна пак
завчас.
Целуна ме, погледна ме и милно
говореше ми ти тогас.

Нежност, чувства, ласки
смъкнати са всички маски.
Нощта, загадка е за страстните
очи,
скрито, в тайна пази нашите
мечти.

Не искам аз нощта да свършва,
не искам само спомен да остава
тя,
но ето час след час завършва,
отлита и настъпва края на деня.

Аз зная утрото ще дойде плахо,
ще дойде, ще си спомни за
нощта.
Ще си спомни за звездите като
свещи
огряващи и стоплящи света.

Ще дойдеш ли?
Ще бъдеш ли за мен деня?
Нощта ще бъда аз,
и мили
спомена ще бъдат и звездите,
ще греят в нашите сърца...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 10 месеца hash: d13fad331e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Красиво е,а от кой?

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: e9dc133612

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Прекрасно е, много ми хареса !

 

...