1. Пак пишеш и пак нищо. Вместо да киснеш по форумите, хвани и научи като хората немски, като завършиш средно, Австрия няма да ти избяга. Проблемът е, че доколкото си спомням, ти си в средата на обучението си, не става просто така без да загубиш поне годинка. Къде е било по-добре - това ти трябва да знаеш. Ако искаш да живееш и учиш в Австрия, ами живей и учи в Австрия, какво чакаш - ние да станем, да ти научим уроците и да ти изкараме приравнителните изпити ли? Ние да говорим с баща ти, с майка ти?
Какво чакаш от приятелите си в България? Да им кажеш - ами там намарих по-истински приятели от вас, а те да ти кажат - о, браво, мила, радваме се.
Едно ще ти кажа като човек, който е живял близо 3 години в Австрия - и там не е всичко концерт по желание и лятна ваканция, игра. Хората се борят с живота, а децата с училището. Няма джиджи-биджи - ще се изизква от теб до дупка и никой компромиси не прави. Езикът е предпоставка, но това е началото. Няма лабаво и няма компромиси и изключения. Подпукват те и това е. Колкото до приятелите ти, ами ще видиш, колко са по-истински, когато им поискаш помощ. В спорт и веселби, по време на ваканции, всеки е ларш, като почне училището, стреса, когато родителите почнат да ги спират да гостуват на „българчето“, когато се сблъскаш веднъж-дваш с дискреминацията, която я има във всяка страна спрямо чужденеца, тогава се радвай.
Иначе, който иска нещо много силно просто действа, учи и взима решения. Ти си неуверена в решението си и търсиш някой да ти каже, какво да правиш, но едно ти казвам - само ти можеш да решиш дали да се хвърлиш от моста или не!
|
