Споделена история от Проза, литература |
Вчера
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 1646 пъти
И нищо вече не е като вчера,
и болката най-сетне ме откри,
но себе си успях ли да намеря
сред толкова отчаяни сълзи?
И нищо вече не е като вчера,
макар да беше само преди миг.
Аз "вчера" вече няма да намеря -
една раздяла вечна ни дели.
И всичко нека бъде като вчера,
аз падам и мълвя на колене,
защото тя, раздялата от вчера,
и "днес", и "утре", зная, ми отне.
|