Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Права си! Така е! И аз съм на това мнение. И не, децата не са най-милите същества на планетата. те са доказателство, че човекът се ражда природно тъп и му трябва цял един живот (рядко достатъчен), за да се опита да поумнее. Факт!

7.   Номер 1, да погледнеш трудностите по отглеждането на едно дете от комичната му страна и (само иронизирайки, определено не е за лекар. Ако ти си с ампутирано чувство за хумор, си е твоя работа.

Номер 2, не, не е идиотско- самата истина е! И знаеш ли, този тест е вид шега, чрез която се опитвам да покажа, че не е никак лесно да станеш родител.

Номер 4, разбира се, че съм усетила това, и редица други чувства към детето си и определено има смисъл. Не се оплаквам.

Поздрави!

8.   Къде е таткото да помага?

9.   авторката страда от следродилна депресия и действително има нужда от помощ. Спешно да почне пак работа и да наеме баба да ? гледа отрочето.
Иначе, според мен става дума тук за неприлично млада жена. Да си си правила сметката. Аз под 30 не смятам да мисля първото за деца!
Вчера си прекарах с две роднински отрочета много добре, но след 8 часа си ги върнах на родителите и си гледах спокойната вечер.
Това е - който си мисли, че да ражда деца е върховният смисъл на живота, греши! Първо си се наживейте, спестете пари и направете кариера, после раждайте или рискувате нервна криза като тази на авторката

10.   "8. Къде е таткото да помага? "

АХ, таткото...
Помня първия ден след като ни изписаха от родилно.. Вътрях километри от стая в стая, опитвайки се да приспя бебето. За двата часа от както се бяхме прибрали, не си бях събула и обувките. Оставих бебето за малко в креватчето му, за да изпия една чаша вода, която на финала така и не изпих, защото то започна да пищи все едо, че го колеха. И хааайде пак напред-назад по стаите а мъжът ми вървеше по мен.
"Седни някъде, бе мило, защо вървиш след мен? "
"-Амиии, да ти помогна нещо, де да знам.. "
"Е какво да ми помогнеш.. одеве те помолих да му смениш памперса, за да мога поне до тоалетната да отида, а ти само дето не припадна"
"-Ама много миришеше акото на бебето"
"-Ами да ми беше казал, да го ароматизирам... "
"-Ама не мога да разбера, как е възможно да мирише толкова много акото, след като бебето пие само мляко! "
"-Ок, ок, щом искаш да помогнеш, отиди в кухнята и включи стерилизатора"
"-Ама за какво са му шишета на бебето, след като го кърмиш? "
"-Кърмя го, да, ама не му стига и дохранвам с адаптирано мляко и ако наистина искаш да ми помогнеш, моля те, просто го направи, без много коментари!!! "

5 минути по-късно:

"-Фей, Фей, ФЕЕЕЕЙ, ела бързо! БЪРЗО! Стерилизаторът... нещо му стана и мисля, че... БЪРЗОООО!! ПРЕДИ ДА СЕ ВЗРИВИ!!! "

"-Какво стана, защо е пълно с вода навсякъде? Да не би да се счупиха и шишетата? "

"-Ох, не знам какво стана. Май не го затворих добре. Чу се едно "БУМ" и се разхвърча вода навсякъде. Невероятно! "

"-Апостоле, изчезвай! Не искам да ми помогнеш. Отиди да гледаш телевизия, или да четеш, хапни нещо и ме остави на мира да се справя сама! "

Ето това е една голяма грешка, която никоя майчица не трябва да прави. По-добре е да оставите мъжа си да въведе неописуемия хаос, да се измъчи и той и вие, докато свикне и се научи, отколкото да се оставите на първичния си гняв и да го разкарате!

Най-"доброто", обаче, беше, когато мъжът ми решаваше да се занимае сериозно с детето ни. И, разбира се, го решаваше в най-неподходящото време: когто детето трябваше да е спокойно, изкъпано, да си изпие млекцето и за разнообразие да заспи. Точно тогава в мъжа ми пробуждаше синдромът на "добрият татко"!

"-Ела тук, моето момиче, ела, на тати принцесата! Ела да те вдигна и да тичаме заедно! Виж, виж, татко колко нависоко те вдига! Как прави котето? -мяууу, мяуууу. Как прави самолетът? -бррррррррррр. "

Качваше я на гърба си и тичаха нагоре-надолу из целия дом. И половин час по-късно, мъжът ми, уверен, че е изпълнил бащиния си дълг, или, с други думи се изморяваше, ми носеше детето да го приспя.

"Хайде, моето момиче, иди сега при мама да правите "нани""

Детето, разбира се, нямаше никакво желание да прави "нани". Искаше да будува цяла нощ и да продължи да беснее, асимилирайки всички педагогически игри, които научаваше от баща си. Резултатът?
-След като успявам със "зъби и нокти" и смного молби и люшкане да приспя малката, след това цяла нощ се разкарвам от спалнята до стаята и, опитвайки се да я успокоя, защото, както се очаква, детето сънуваше... творчески сънища, мяташе се и викаше в съня си. Колкото до Апостол? Щастлив, и доволен, се оттегляше в спалнята да спи, горд със себе си!

Така, че мили майчици, забравете, че имате мъж и не се надявайте на неща от сорта "ще ми помага, ще будува, ще сменя памперси и ще го храни, за да си почивам поне по малко". По-вероятно е да дойде Червената шапчица със Снежанка за компания и да ви помогне, отколкото мъжете ви. В началото наистина ще са объркани, няма да знаят дори как да държат бебето, след това няма да знаят защо плаче.. след това ще им е много натоварено в службата, ще са стресирани до степен, която да не им позволява да се занимават с нищо, за жалост.

Номер 9, миличка, от никаква депресия не страдам - нито преди-, нито постродилна. Работя си, а на баби не си давам детето ( веднъж го направих и и дала да яде трахана. За протокола - дъщеря ми тогава беше на 3 месеца). Сигурно написаното от мен не е никак розово, но е самата реалност! Нещата не винаги звучат добре, когато ги назоваваме с истинските си имена.

Неприлично млада? Ех, да можех да те почерпя! Над 30 съм, мила. Е, не много, но все пак - над 30. Умора е обобщението на всичко написано. Никакви нервни кризи. Просто умора. Но си струва. Дъщеря ми е целият ми свят! , началото и краят на живота ми! Смехът и е дъхът ми! Плачът и ми дава сили да се боря и да продължавам напред!

След месец ще я кръстим. Ще и направя едно парти, което ще помни цял живот. Ще има клоун, пуканки, захарен памук, много дечица и много патенца, защото не знам дали ви казах, но дъщеря ми обожава патенцата!

Поздрави на всички!

11.   Абсолютна лигла, ако наистина не е болестно състояние /депресия или нещо подобно/. При нормална млада жена всичко е толкова пресилено, че няма докъде. Не мисля, че нямам чувство за хумор, обаче написаното не ме разсмя, а подразни. Незнам - вие коментаторите се активизирайте и дайте още мнения. Между другото имам две деца с разлика 2, 5 години, отгледах ги почти сама / в чужд град и съпруг с професия, която предполага пътуване. Освен това до 40 изглеждах чудесно, а сега на близо 50 не се оплаквам. Колкото до парите, кариерата и живота - добре, но само да не изпуснете влака, защото понякога се появяват непредвидени здравословни проблеми, а годинките са минали и я стане инвитро, я не стане. Освен това знаете ли колко по-лесно е една по-млада /не много млада/ жена да гледа деца и едне на почти средна възраст и после в детската - "дошла е баба ти да те вземе". За близостта между майка и деца да не говорим. Естествено не е лесно да си родтел, но ако всички чакаха да са с добър стандарт, да са пътуували, да са си поживели, да направят успешна кариера и пр. и пр. просто човечествето ще изчезне. Винаги има още нещо в живота, което не е свършено, не е идеално или в момента не върви. Но все пак всичко е въпрос на характер, на организация и на отношение към ценностите в живота.

12.   Уважаема Номер 11,
нека си спестим епитетите - не подхождат на благородната Ви възраст.
Сигурно сте била ( и сте ) много добра и грижовна майчица - нещо, за което мога само да Ви поздравя!
Нека погленем няколко аспекта:
Жизнен стандарт-по груби сметки, тъй като не споменавате на каква възраст сте станала майка, нека приемем, че е било преди 1989г. Наистина, с какво времетраене беше отпускът по майчинство тогава? ЪЪъъъъ 2 години? Май да. А тук, където живея и работя към днешна дата, отпускът ми визлизаше на... 4 месеца - 2 преди раждането и два след. Разбира се, можех да ползвам и неплатен отпуск, но смееш ли в тези трудни времена да го кажеш на работодателя си? ! Максимум 2 са дните, след които ще получа предизвестие за уволнение. По времето на Вашето майчинство такива опасения като че ли не съществуваха, а? Вие сте била в чужд град - Моите поздравления! Аз съм в чужда страна. Колкото до помощта? - Бих могла да разчитам единствено и само на помощта на съпруга си, но за огромно мое разочарование, тя се вписва най-вече в теорията ( умира си да прави забележки и да дава акъл ). Също така се възхищавам на чудесния Ви въшен вид. При мен ( и при около поне 15 жени, за които се сещам на прима виста) все още го няма, но не е нещо недостижимо.
Кариера продължавам да градя, независимо от трудностите. Хората от моето поколение живеем под непрекъснат стрес. Животът няма много общо с онова, което е било по Ваше време. Така, че не съдете по себе си. По същата логика мога да Ви кажа, че прабаба ми е родила на нивата, под талигата. А вижте днес какви абсолютни лигли сме, да раждаме по болници и клиники, не ни е срам!
Напътувала, начела, наразхождала съм се и за ин витро не съм и мислила.

Желая Ви усмихнат следобед!
Ако пък не - Ви препоръчвам оцетът да е ябълков )

Фей

13.   Всъщност мила авторке никога не сме готови за деца, но се прави, просто защото ни е заложено в природата. Аз например само като чета всичко това, така се стресирам, че почвам да се отказвам да имам някога деца...
Много симпатичен стил на писане имаш... Ще се радвам да прочета още неща от теб :)
Лола
П. П. Дано малката ти принцеса ти носи още много радост и гордост :)

14.   Чета и се сещам за думите на моята баба, когато съм и се оплаквала от безкрайните ми задължения като майка; "айде стига, като че ли само ти си майка на тоя свет"... и то при положение, че не съм го правила лигаво, дразнещо и с желани дори "свежи" съвети да давам... иначе вместо да ми се кара би ме съжалила... ужас...

15.   От къде намери толкоз време за тази откровено инфантилна статия... вдетеняваш се толкова скоро, какво ли ще стане по-нататък... но недей да споделяш.... спести ни го....

16.   Това, което е написала авторката е самата истина. Поради тези същите причини отдавна съм решила да си спестя "очарованието" на майчинството. Не желая деца, не обичам деца и не искам да подлагам тялото и психиката си на този вид издевателство. Може и да ми липсва някакъв хормон, но никога не съм имала майчини инстинкти.
Може разни кокошки тук да ме квалифицират както си искат - това си е моят живот и никому не дължа оправдания! За сведение съм на 35.

17.   Драги номер 15,
писах инфантилната си статия очаквайки шефа да ми върне куп чертежи, изпълнени с обяснения и поправки, които и той самият не разбира. Също така, не се чувствай задължен/а да четеш споделеното от мен.
Лек ден ти желая!
Лола, съгласна съм с теб! Никога не сме готови за деца, но природата и инстинктите ни са по-силни. Не е лесно, разбира се, но наистина човек се учи много като родител. Призмата на мирогледа се променя, отговорностите се безброй и, както казва баща ми - професията "родител" е най-трудната и единствената, при която никога не се пенсионираш.
Хубав и усмихнат ден!

Фей

18.   милата ми аввторка... никакво спокойствие и радост за теб нито от дете, нито от шев, нито от външния си вид, предполагам и от съпруг... , но нали пък трябва да се изтъкнеш поне тук, че и работиш и то нещо сериозно... а какво ще чета остави на мен... не се съмнявах, че лично ще ми отговориш... а на теб лека работа.... в корекцията на поправките... ама, че работа... от 14 и 15

19.   По-големми простотии не бях чела в този сайт. Да си вържем октопод за кръста, кар тест, мъжа си го изкара от олигофрен по-зле, поне аз с такова впечатление останах. И на финала само до 89година майчинството било 2 години, Ами то и сега си е 2, и не могат да те уволнят в тоя период. Като юрист ти го казвам, да не си помислиш, че говоря наизуст ;)

20.   № 19, две е ама в БГ, а авторката е в чужбина, там никой не те бръсне за слива бременна ли си, родила си - да си правила сметка за това. В САЩ например законният отпуск след раждане е до 2 мес. - след това си наемаш детегледачка и тръгваш на работа.

21.   10 пойнтс туууууууу №19!

Защо тогава сте го изчел/а?
И въобще, защо хората са станали тооолкова заядливи?
И защо се чувстват задължени да си покажат злобата? Само и само за да реагират някакси ли?

22.   оф номер 20, много добре видях, че не е в България, просто коментара и към номер 11 беше, че тя била раждала евентуално преди 89г, където майчинството е било 2 г, т. е. сега не е. Едва ли е визирала САЩ, или там където се намира на географската карта. ОК? :)

23.   Защото, авторке, си позволи да критикуваш свещенството на част от майчинството, с/у което никой гъг не може да каже. ;)
В момента, в който го видях, предположих какви ще са коментарите, хората винаги така реагират.
Доста по-спокойна ми изглеждаш от някои, които коментират тук. Поздравления за интересната тема и за начина, по който отговаряш на злобните нападки, въпреки че едва ли си заслужава. :)

24.   Здравей, №23,

Знаеш ли, аз наистина нямам претенции да са съгласни всички с мен - напротив. Възхищавам се на майки, отдали се изцяло на отглеждането и възпитанието на децата си. Гледах ги още в родилното. Единственото, което аз исках, беше да спя, да спя и да не умирам от болки. А те - час-два след като бяха родили, посрещаха възторжено роднини, приятели и някакви 5ти братовчеди, с които тогава се запознаваха. Даже имаше една, която минути след като родила, започнала да изпраща sms на роднините си в Австралия, да ги уведоми за точното тегло и ръст на детето! Но има една мнооооого голяма част, които като мен едва смогват.
Странното е, че много от самоуверените и критикуващи такива като мен майки, в моменти на откровение показват слабостите си, които не са по-малко от моите. Но се опасяват от нападки, като тези, които получавам тук ( не, че ми пука, де) и се крият зад витрината на перфектната, търпеливата, неуморната и всеотдайната майка!
Е, животът ме е научил да не се крия зад пръстите си и да наричам нещата с истинските им имена. Просто не мога да бъда лицемерка и да обяснявам коооолко радостно е да не можеш веднъж да се наспиш като хората, да балансираш между работа и майчинство, да правиш всичко сам и не на последно място, да се разпознаваш със затруднение в огледалото. Нищо очарователно, нали?

А колкото до злобните намеци - е нали знаеш мухите къде кацат? Аз не съм муха :)

Хубав ден ти желая

Фей

25.   Номер 19 съм аз, повярвайте ми грам злоба няма в коментара ми :))) Просто ще ставам майка и за мен това е най-най-най -хубавото нещо, което може да се случи на една жена. А пречупено през призмата на авторката изглеежда по-зле и от кошмар. Еми изчетох го, нямаше как да остана безучастна, много млади момичета, които и без това са неуверени сега прочели този текст ще си кажат, че не искат да се натоварват с това "бреме", защото точно като такова майчинството е описано. Но всеки знае себе си, някои не са родени да са майки просто, в което няма лошо.

26.   Хубаво е, че ще ставаш майка - желая ти бременността ти да протече безпроблемно, леко раждане и едно здраво и хубаво детенце!
Да майчинството наистина е най-хубавото нещо, но това не пречи да бъде и много, много трудно.
Пиши ми за впечатленията си, когато детенце стане на 5-6 месеца. :)

Още веднъж ти желая всичко най-хубаво!

Фей

27.   Здравейте, интересна тема! Разбирам авторката и не я осъждам за нищо, определено от моите наблюдения на приятелки виждам, че майчинството не е никак лесно, въпреки, че доста майки не го признават, за да не излезнат слаби. Искам да ви питам, тъй като сте минали по този път - аз съм на 31 и разбира се, искам да имам дете, но не знам как ще успея. Не се чувствам добре здрвословно - често се разболявам, пуша вече 15 години, пия кафе всеки ден, опитвам се да се храня горе долу правилно но и рядко спортувам. Знам, че всеки е индивидуален и не може да има контретен отговор на това, но кажете чувствали ли сте се безпомощни и от къде идва силата...? Сигурно ще кажете от майчината обич, но все пак...?

28.   Млади момичета в този живот всичко научено е лесно а всичко неизвестно е трудно и сложно. Все едно да не познаваш буквите и да трябва да се учиш да четеш трудно е, но ако вече четеш без проблем изкарваш първи клас. Отгледала съм две деца и сега и три наведнъж да имам не е проблем да ги гледам, но не съм ромка и се съобразявам с финансовото си положение. Няма нищо по хубаво от това да имаш бебе, ходете на училища за родители научете се как да възпитавате детето от бебе, то ще е най-послушното дете и няма да усетите как е порастнало. Проявявам желание да коментирам 9 те констатаций на авторката дано да помогна на някое младо майче.

1 Телесна издържливост! -женското тяло е сформирано така, че да може без проблем да износи плод и ако не си щастлива в други аспекти от живота /любовта/ офкаш и пъшкаш през цялата бременност, все едно си първата и последната бъдеща майка.

2 Издържливост на безсъние! - Всичко в отглеждането на едно бебе е въпрос на организация и възпитание ако го научиш да бъде люшкано като буркан това ще иска и ще плаче докато не го получи, ако никога не го е имало това люшкане с часове детето няма да го изисква от вас. Замислете се децата изоставени в дом някой люшка ли ги с часове и въпреки това спят и растът - Изводът е, че някой майки сами си научават децата на това люшкане а после се оплакват.

3 Издържливост към... лекетата! Всичко в отглеждането на едно бебе е въпрос на организация и възпитание ако му покажеш от преди годинката къде е позволено и къде не, да се рисува и яде, то няма да рисува по стените и няма да се храни на холовата гарнитура. Всичко непоносимо което прави едно дете е с цел привличане на внимание или незнание.

4 Издържливост към храненето! включва 3

5 Издържливост към обличането! Ако обличате детето с мили думи, с любов и усмивка то няма да се дърпа и да мисли, че ще му се случи нещо лошо.

6 Издържливост към събирането на играчки! Научете детето да си прибира само играчките още докато се учи да пълзи и този проблем ще липсва то с желание ще си прибира нещата в удобен за него кош. Мога да ви пратя клипче как дъщеря ми пълзейки /на 11 месеца/ носи чист памперс за да й го сменя. Това само с едно изречение "ася моля донеси памперс да ти го сменим мила"

7 Car test! включва 3 ако го научите как да се държи то ще се държи така както вие искате стига да покажете, че сте щастлива от държанието му.

8 Пари! Всеки сам си прави финансовият разчет и би трябвало чак в последствие да реши кога и колко деца да има.

9 Приятели! - гледайте си работата и детето! Съвет се дава при поискване.

29.   28, много може да се поспори по първата точка. Това, че тялото на жената било направено за износване и раждане не означава, че това е безпроблемно. Притискане на органи, разширяване на таза през последните месеци на бременността и още куп неща. Отделно пък какво се случва по време на раждане. Много ми е интересно и като всичко е толкова розово защо са умирали толкова жени при раждане преди...
Иска ни се да мислим, че телата ни са перфектните машини- не не са.
А за това, че Фей щяла да откаже жените да имали деца- имаме си инстинкта, почти всички ни гони, не се притеснявайте, друго може да ги откаже. Ако ставаше толкова лесно отказването и преборването на тия инстинкти до сега никоя нямаше да е повторила раждане.

30.   29 отговарям
Имала съм две бременности и органите ми са си добре тазът също, органите на циганките с по 15 деца също не са се развалили от децата. Е ходи се по често до wc но не е болка за умиране.
защо са умирали толкова жени при раждане преди- Умирали са от нечисти инструменти, мили са ги с вода от кладенеца или поне с такава са разхлаждали преварената, не правилно напъване, никой не е засичал време на контракциите, претоварване, много тежък физически труд са работили и са помятали от това, мислиш ли, че е стерилно да родиш на нивата под каруцата и т. н.

31.   30, какви инструменти? Говоря за времената, когато не се е оказвала никаква медицинска помощ. Казваш, че единствената причина, поради която са умирали е замърсяване. :Д Като е толкова безпроблемно да раждаш, защо трябва медицинска помощ? Нали природата си била свършила перфектно работата....
Твоите органи може да са добре, но други жени нямат този късмет. Достатъчно майки с колани има. Но и дори всичко да е наред след бременността, това да се притиска всичко така, едва ли е най-доброто решение. А тазът, зная, че се прибира, но болките на някои жени по време на бременност са невероятни. Това може би също е най-доброто решение? Ако си раждала нормално, тазът ти никога няма да се прибере напълно.
Замисляла ли си се и от къде идва думата "бременност"? Просто няма за какво да спорим. Който говори, че създаването на дете е лесно и приятно, не знае за какво става въпрос или лъже.

32.   30, Здравей!

Аз имах много лека бременност до 5тия месец - нито ми е ставало лошо, нито нищо. След 5тия месец започнах да задържам течности в организма си. Резултатът беше невероятни отоци по цялото тяло, пукане на капиляри, безсъние и на финала нарушение на бъбречната дейност. Последва много остър астматичен бронхит, уж, на алергична почва. До ден днешен си имам астма - ползвам 3 инхалатора и буквално си премебелирах дома, тъй като ВСИЧКО - от дамаска, до килим, трябва да е памучно.
През 8мия месец имах напукване на таза, което не беше следствие от наднормено тегло - за цялата си бременност качих 7 килограма. Бях почти изцяло обездвижена, което влоши още повече задържането на течности. Проблеми с бъбреците продължавам да имам!

За раждането наистина не искам да си спомням, но със сигурност беше невероятна касапница!
Всяка 3та родила със секцио имаше абцес.
Скоро тук четох историята на едно момиче, което след раждане, по абсолютно физиологически причини е било принудено да си направи пластична операция на влагалището. Факторът некадърни лекари също го има, както виждаш!
Преди година моя колежка почина от... инсулт ( на 32 години), на родилната маса. Май няма много общо със стерилизацията на инструментите.

Не съди за всички деца по своето. Сигурно ако си седях по цял ден у дома, положението щеше да е по-розово - аз се върнах на работа, когато дъщеря ми беше точно на 63 дни!
Изкара страхотни колики - ревеше нон стоп от 7 сутринта, до 11 вечерта. Коликите в последствие се оказаха не колки, а алергия към протеините на кравето мляко - и до ден днешен си я има, храни се със специално мляко и взима лекарства. В нейното състояние друго спасение, освен люшкането - НЯМАШЕ! И именно педиатрите ни посъветваха да и вземем люлка. Винаги и говоря с много обич, целувам я и я прегръщам непрекъснато и не само когато я обличам, но явно си е до детето, а не до възпитанието му ( все пак, дъщеря ми е на 9 месеца ). Като стане на 11 ще пиша дали се е научила да ми носи чист памперс.
Помня, сестра ми беше още по-голямо диване, а сега е изключително възпитано и мило дете.

Та, както виждаш, има много фактори, които влияят по различен начин при различните деца и майки. Не, тялото ни не е перфектната машина. Не и моето!

И за последно, нямам и не съм и имала намерение да отказвам когото и да било да има деца. Споделих личните си преживявания и впечатления.

Хубав ден!

Фей

33.   Фей аз също не съм имала намерение да карам някой да има деца.
Мислиш ли, че е възможно бебето да е виновно за твоята астма, задържане на вода проблеми с бъбреците и инсулт на другата жена. Мисля, че тези здравословни проблеми се дължат на замърсения въздух в градовете, отровената с нитрати и хормони храна, вече на пазара има био продукти, но може ли само с тях да се изхранваме, дължат се също на стрес, физически вече може толкова да не се преуморяваме но за сметка на това сме увеличили психическото натоварване. От последната си бременност и аз имам здравословен проблем но това, че тогава се е отключил и точно тогава са го открили лекарите не обвинявам детето. Няма смисъл да плашим младите дами с перипетиите си не е задължително да се случи на някоя от тях. Но ти го разказваш така сякъш съжаляваш, че си била бременна.
За детенцето съжалявам, че има здравословен проблем но това не означава непременно люшкане в майчините ръце, а дали и на какво ще се научи детето зависи само и единственно от теб. "явно си е до детето, а не до възпитаниетоне" не е до детето, няма смисъл да се извиняваш с него за свойте грешки и неуспехи. Детето е едно тесто от нас зависи дали от него ще стане хляб, кифлички или нещо друго. Ако от малко разбере, че с плач няма да ни трогне, а просто го обичаме, ако разбере, че не светът се върти около него а обратното, на него ще му е по лесно а и на майката.
Няма смисъл да го учиш да ти носи памперс макар, че с малко усилия ще успееш. Научи го да си прибира играчките, да не рисува никъде другаде а само на лист, а като порастне го научи да бъде човек. Късмет с "неуправляемото дете"

34.   П. П На блъснатата кола само една от частите е виновна за сблъсъка задволанната. Давай Фей ти си шофьора.

36.   Абе хора, къде ви е чувството за хумор?

37.   Хахахахаха, страхотна си, Фей!!

А на всички възмутени тетки ще задам следния въпрос:

Защо, според вас, това 9месечно щастие се нарича БРЕМЕнност? Коренът не е ли "БРЕМЕ"??

Ами да и си е точно такова! Фей, възхищавам ти се на чувството на хумор!

38.   Ако трябваше да се смеем - ок стана, ама ако го мислиш наистина - ти не ставаш за майка.

39.   38, аз съм майка от повече от две години :)

40.   Хаха, поздравления и от мен. Съдейки по предишните коментари, съм заблудена или извратена, но искрено се забавлявах и макар всичко написано да го намирам за вярно, всъщност у мен буди не потрес, а умиление и обич. Страхотни сравнения правиш, поздравления за тях и за езиковата култура.

Колкото до критикуващите - във всяка от темите за деца се промъкват "диагностициращи" коментари - обвиняват се майките в предродилна/ следродилна депресия, психоза, внесъзнателно полово влечение към собствените им деца, в насаждане на Едипов комплекс и какви ли не глупости.... винаги има по някой такъв "образован". Най - много ми хареса коментара, че децата не трябвало задължително да се люшкат, в домовете /!!! / и без това били пораствали - за мен беше новина, че метода на отглеждане на деца в тези институции е еталон. Интересно защо съветващият това не се беше сетил не там да гледа, а другите ни събратя - бозайници, които ВСИЧКИ гушкат бебетата си и то защото е най - естественото нещо за успокояването им да ги приближиш до себе си и стоплиш - нали доскоро са били част от теб.

Пак ти благодаря, че ме развесели, Фей, ти поне наистина имаш чувство за хумор. И кураж - аз съм мама на двама, малкият е на 6 м., а съм с по - малко килограми от преди първата бременност, когато по всеобщо мнение бях доста слаба. Сега съм си кльощавичка. Общо вече нямам забележки освен да спре така ужасно да ми цъфти косата, но втория път поне не изпада толкова от нея - това не си го споменала :)

41.   Прекрасно написано четиво, а и доста вярно! Аз не бих била толкова забавна в определението на адът наречен отглеждане на дете! А съм с 2г. майчинство и прекрасен съпруг! Просто мисля, че всеки, който твърди, че имането на дете е най-хубавото нещо... просто не е имал нищо хубаво до преди това!

42.   Да! Интересна статия и интересни коментари. Само, че авторката е забравила едно нещо... Питай тези, които искат да са МАЙКИ, но не могат. Иди кажи на жената, която с ГОДИНИ ЧАКА с трепет в сърцето и непроляти сълзи в очите, че да бъдеш майка е това да пробваш октопод във вода и буркан с дрехи. Я стига.
На никого не му е било лесно, дори и на родителите ни, които са ни отгледали. То в това е красивото и вълшебното. Ако някой не се чувства готов - е просто да не го прави. Никой в края на краищата не е опрял пистолет в главата му. Мили бъдещи и настоящи МАЙКИ, моля уважавайте чувствата на онези, за които това да бъдеш майка, означава много, защото те уважават Вашите усилия в отглеждането на децата Ви. Уважавайте ги и ВИЕ.

44.   Страхотно чувство за хумор! Браво! Жената е намерила страшно забавен и оригинален начин да ви покаже какво представлява майчинството. Така, че може само да получи моите поздравления за оригиналната идея.

45.   В това ли ти се състои "да си майка"? Съжалявам децата ти.

Вчера се оплаках на малкия ми син, че ме болят краката. Той се наведе да ги цунка. За ТОВА не бях готова!

46.   Ееее супер грозни и неадекватни коментари прочетох под това готино четиво. Затова и ненавиждам bgmama. Там са се събрали само всеотдайни и компетентни по всички въпроси майки, които само чакат някоя плаха душа да се оплаче от майчинството и веднага я сриват със земята.

Авторката сигурно отдавна е забравила за тази тази тема, но аз искрено се забавлявах с прочетеното, за което огромно благодаря:)

47.   Здравейте!
Авторката съм! Видях, че има "движение" по темата и надникнах в сайта. Специално към 42:
Уважаема госпожо, никъде не съм писала след колко години и как съм забременяла. Така че не се опитвайте да ми вменявате каквото и да било чувство на вина или на липса на уважение към когото и да било. По темата за "жената, която с ГОДИНИ ЧАКА"-първо-аз съм една от тях и просто описах преживяванията си, когато детето ми беше вече родено! Това, че стилът ми не Ви допада, е достатъчно основание да не си правите труда да четете.

Към 45-Моля, не съжалявайте децата ми. Голямата ми дъщеря ( о, да имам и втора-9 месечен талибан), целува всичко, което кажа, че ме боли. Целува ме и без причина-ей така, спонтанно. И за всичко това, аз бях готова.

Благодаря на всички и н. 46, скоро смятам да напиша и "мама 2".

Поздрави на всички,

Фей

48.   Към авторката :Стилът Ви си е наред, и написаното също. Не съм Ви съдила за да сте толкова остра към мен(по-скоро вие сте си решила така), просто изказах мнението си за статии подобни на вашата. Другият път ще цитирам точно пасажите в които нещата малко излизат от руслото на закачливост и минават към страната на "ВИДИТЕ ЛИКОЛКО МНОГО СЕ УМОРИХ ОТ ТЯХ". Респективно имам в предвид децата. И ако сте искали да бъдете разбрана по-точно и ясно, просто е трябвало да го напишете. Аз също съм от тези майкиКОИТО ЧАКАТ, НО НЕ КОИТО ИМАТ, а все още които милеят... Така, че в точност имах в предвид, да не забравяте, че понякога мислите и думите, които за Вас звучат смешно и закачливо(защото имате щастието да изживеете всичко това), за други може да прозвучат тъжно и укорно... Хората сме различни. Вашата статия не е лоша, но АЗ я възприех, като нещо повече отрицателно, отколкото положително. Може би не трябваше да слагате неща от рода на:ТЕСТ "Готова ли си да станеш майка? ". Просто трябваше да обърнете думите си по друг начин.
Бъдете щастлива,
Поздрави, от Вашата по тъжна сестра, номер 42