Споделена история от Проза, литература |
Безразличие
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1356 пъти
Лежа си самичка във пустата стая,
отново за нищо и никой не хая,
приятели, хора, проблеми, любов,
какво ли не беше и моят живот? !
Сама съм, останах така, без приятел,
оставих ги всички и станах предател,
половинки, другари и просто познати-
изчезнаха бързо като птици крилати!
Ненужните спомени днес пак събирам,
в албуми и рамки все снимки намирам
и гледам моменти за миг запечатани,
моменти забравени, моменти изстрадани....
Но вече за мене те нищо не значат,
не се и тревожа дори и да плачат!
Сама съм със себе си, аз си избрах
и нека накажат ме заради тоз грях!
Роднини, любовници, стари другари,
работа, забавление и страх преживяли,
кафетата сутрешни, нощните водки,
периоди безкрайни, моментни находки,
споделяхме всичко, но късно е вече!
Сега настояще е, миналото - далече!
За бъдеще рано е, днес е денят!
Време е всеки да върви своя път!
|
