Опит! Моля за мнение - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96932)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22800)
 Секс и интимност (11257)
 Тинейджърски (20216)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4074)
 На работното място (2165)
 Образование (5930)
 В чужбина (1299)
 Наркотици и алкохол (932)
 Измислени истории (736)
 Проза, литература (1506)
 Други (13163)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Опит! Моля за мнение
преди: 6 години, 2 дни, прочетена 1251 пъти
Здравейте, та казват ми, че имам въображение и дар слово и затова реших да направя опит и ще се радвам да чуя вашето мнение. Благодаря.
- Знаеш ли, не ми вярвай, недей. Винаги си се съмнявал в мен, никакво доверие! Не мога да повярвам, че провеждаме този разговор!
- Какво доверие мамка му? Ти непрекъснато криеш разни неща от мен, никога не ми казваш цялата истина и ми говориш за доверие.
- Да, доверие, защото аз ти имам доверие, все пак имаш слава на женкар. Но щом не можеш да ми се довериш напълно, ще сложим край на този фарс! Един ден ще разбереш защо бях с онези хора, неизбежно е, но дотогава... - Лора замълча защото й беше неописуемо трудно да изрече това, което мислеше- Тръгвам си, напускам те!
И Лора затръшна вратата, а виковете, които се чуваха из целия апартамент бяха заменени от тишина. Тишина, която би те накарала да се усъмниш в собствения си слух. Лора никога не се бе показвала като чувствително момиче и остана вярна на себе си, когато каза, че си тръгва, гласът и не трепна, пророни само една сълза след като затвори вратата, но това беше всичко.
„Ще се върне. ” помисли си Борис- „Всичките й вещи са тук. ”
Но Лора не се върна. В началото Борис не излизаше от апартамента, а чакаше тя да се върне, но с минаващите дни той осъзна, че това няма да се случи и скандалът е бил края и на връзката и на взаимоотношенията им, чувстваше се съсипан, той който бе разбивал сърцата на момичетата, сега беше развалина, не знаеше дали е ден или нощ и прекарваше времето си седейки на пода в кръг оформен от разхвърляните дрехи на Лора. Но тази фаза мина. Борис вече предпочиташе да е на шумни места и да не остава сам. Прекарваше времето си в барове и дискотеки и въпреки, че избягваше да се прибира, това беше неизбежно, а прибереше ли се той отново рухваше. Нейният аромат го поглъщаше и накъдето и да погледнеше виждаше образа на Лора, а накрая пред очите му се разиграваше технбият скандал. Беше обмислял да продаде апартамента, би му взел добри пари, но нещо го спираше. Не, не фактът, че апартамента беше и на Лора, нещо друго беше причината. Може би същото, което не му позволяваше да изхвърли вещите й. Въпреки че, все по-рядко изтрезняваше, Борис много добре осъзнаваше, че трябва да се вземе в ръце, но не успяваше да открие стимул...
(има и още, но щеше да стане дългичко, май)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 1 ден
hash: a272400468
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Стана ми интересно, бих искала да прочета продължението. Наистина може да се каже, че имаш талант :)

 
  ...
преди: 6 години, 20 часа
hash: 7472ef3517
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   ами... прекалено кратко е, за да мога да дам мнение. Има някои думи и повторения, които спъват повествованието, това са малки грешки, които се чистят с течение на времето и писането.
Но.. бих дочела

 
  ...
преди: 6 години, 19 часа
hash: 7472ef3517
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   и пак от две

Добре би било, когато пресъздаваш пряка реч на героите, да ни запознаваш и с жестомимическата система, която неминуемо присъства около един разговор.
Примерно.

Тя нервно прокара пръсти през косата си и изпусна дъха, който за кратко беше задържала:
- Не мога да повярвам, че водим този разговор. Уморена съм, Борис - от всичко. ти ми нямаш никакво доверие.
- И как бих могъл - очите му сякаш станаха по-големи, веждите му скочиха нагоре. По лицето му се четеше гняв, обида - Ти винаги нещо криеш, не ми казваш нищичко. Къде ходиш, с кого, защо - не, аз не зная това, нали? Защото ти все мълчиш. Как да ти се доверя?
Тя се развълнува от тези думи. Стана й едновременно толкова обидно и така самотно. Сякаш той така и не беше я опознал:
- А как аз ти имам доверие? Зная на славата ти на женкар, но ти имам доверие и не правя сцени на ревност. Защо аз мога, а ти не? - после затвори за кратко очи и пое дъх. Беше й трудно да каже следващото. Затова взе чантата си и преди да излезе, застанала на прага, го погледна дълбоко в очите. - Разделяме се. Това е краят.
Затръшването на вратата замени крясъците с тишина...

и т.н.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 15 часа
hash: d8b5b523bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Коментарите и градивната критика са от голяма важност за мен! Благодаря. -Авторката

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker