Too Much Drama - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89373)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20685)
 Секс и интимност (10440)
 Тинейджърски (19408)
 Семейство (4375)
 Здраве (7303)
 Спорт и красота (3820)
 На работното място (1870)
 Образование (5216)
 В чужбина (1166)
 Наркотици и алкохол (864)
 Измислени истории (710)
 Проза, литература (1427)
 Други (11916)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Too Much Drama
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1218 пъти
Писано на един дъх
Ще идвам тайно, ще гледам очите, които гледах и косата, която галех. Гори всичко в мен. Сърцето ми се разпада щом усещам, че това е края. И не е от тези в винаги накрая всичко е наред. Не, всичко е с главата надолу, събирам тетрадките и сърцето си от пода. Трудно ми е да ставам сутрин, трудно ми е и да спя. Болката е перманентна, нито слаба, нито силна, достатъчна да те убие- бавно, но сигурно. Това е като да изгубиш част от себе си. Всеки ден, всеки час мислех за теб, бяхме едно. Виждах в огледалото два образа, а сега виждам сянка. Знам, че с времето ще мине, всеки ден се будя с надежда, а всичко което искам да направя е да си легна в края на деня, да се сгуша и да не мисля за всичко, за теб.
Трябва да си тръгнеш и аз да тръгна. Моментите на сбогуване са тягостни и тежат дълго време.
Пропастта между нас се оглежда в мен, или аз- в нея. Миля, че ще падна. Не ме е страх. Понякога е хубаво човек да падне. Получава сила, с която може да обърне света си. Тежките моменти за неизбежни. Но неизбежни са и чувствата. Липсата, тъгата, която ми носи спомена за теб, семейството ти, приятелите ти, всичко -едновременно перфектно и толкова не за мен. Разпиляната, чувствителната, експресивната, в този ред се губя, губя себе си. А ти ме връщаш жестоко, насилствено и грубо в реалността. И аз и ти знаем, че трябва да го правиш, това носи равновесието помежду ни. Но има но. Това разрушава самоличността ми, достойнството ми и принципите ми. Те от непоклатими, станаха меки сякаш са от пластелин а ти ги огъваш както искаш. Не мога така, макар и любовта ми е да е силна има и по-важни неща. Трябва да запазя себе си.
Както всеки, който е бил част от живота ми и ти ще заемеш част от сърцето ми. Голяма част, която ще нося и винаги ще ти благодаря за всичко, на което си ме научил. Прости ми за грешките, прости ми за грубостта и студенината, която ти давам понякога. Винаги съм те обичала и съм мечтала за теб, още преди да дойдеш. Но се оказва много по-трудно, отколкото си мислех. Ти си ми казвал не се отказвай, когато е трудно, но понякога човек има нужда от почивка. Уморих се. Уморих се от всичко, съпътстващо връзката ни. Болката е повече от щастието. Разкъсвам се. Но знам правилното решение и ти го знаеш. Трябва да се разделим и да помислим. Минахме границите.
Дойде в живота ми неочаквано, като буря през лятото. Не вярвах в теб и знаех, че ще ме нараниш. Колко права бях докато си го мислех, знаех го, знаех че ще приключи така. Но не знаех колко любов и нежност ще видя междувременно. Затова не съжалявам, ако човек иска щастие, трябва да се примири и с болката. Аз я приемам, отказвам да се противопоставям на океана в мен. Тъжно ми е, толкова различни, толкова еднакви. Любовта не е направена, за да бъде описвана.
Във вечерите, когато сме разделени, когато не сме се чували от месеци, ще се опитвам да чуя гласа ти в главата си, ще си представям лицето ти, което целувах и ще галя тялото ти. Възбуждам се дори, когато мисля за теб. Така те обичам. И ще чакам да звъннеш, а когато звъннеш ще ти затварям. Когато се напия ще звъня, а ти ще спиш. Такава е играта, и двамата ще мислим и ще обичаме, но егото понякога е твърде голямо. Дори не мога да преценя греша ли, права ли съм. Всичко е объркано.
Толкова съм самотна. Няма на кого да кажа дума, а когато някой се опита да проведе разговор, аз го отблъсквам. Защо? Какво искам и аз не знам. Искам да съм щастлива, а съм забравила че щастието идва само отвътре. Търся го извън мен, в приятелите, в семейството, в теб, никой не може да ми помогне. А аз дори не искам помощ. Искам да се справя сама, да бъда щастлива и самодостатъчна на себе си, а ти ми пречиш. Спрях да се развивам, а напротив затъвам. Ако се замислиш, ти също не си същия.
Човек трябва да гледа истината в очите. И да каже довиждане, когато трябва. А при нас е ясно. Обичам те

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 9 месеца
hash: fb8111d9ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   "Този който е бил щастлив в любовта- няма никакво понятие от нея". Не мога да си обясня защо всички се разделяте при положение, че се обичате до болка !? В това няма никакъв смисъл ! Може да откриеш човек който те прави щастлива и се чувстваш добре с него, но никога няма да забравиш любовта към точно един определен човек. Вместо да си усложнявате живота, вземете се отново защото така ще можете и двамата да си помагате в живота. Сама ще ти бъде много трудно да се справиш, но с помощта на любимия човек винаги ще бъде по-лесно. Но дори и да не се събирате отново, нищо не ви пречи да си бъдете приятели. Нали знаеш какво е казал Кубрат на синовете си - " обединението прави силата".

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker