Споделена история от Проза, литература |
Ново начало
преди: 8 години, 8 месеца, прочетена 2144 пъти
Беше един от ония пролетно-летни дни в които времето беше идеално нито топло нито студено. Небето беше абсолютно чисто от облаци и синьото небе показваше какъв е сезона. И точно аз, точно днес реших да дам на сина си още един урок който щеше да добави в "книгата" на истинския мъж. Само, че това нямаше да бъде просто урок. аз исках да предам на детето си страстта на един спорт, същия тоя спорт дето изпълваше ума ми вече 25 години. и затова реших, че най доброто място където може да стане това е там от където започнах и аз и така аз и синът ми отивахме към "лостовете" на градското училище.
- Татко?
- Да, татко?
- Може ли да ти кажа нещо?
- Разбира се сине
- Харесвам едно момиче, но незнам как да и го кажа.
Усмихнах се леко, но ми стана и тъжно че когато аз бях на 16 нямаше кой да ми даде отговор на този въпрос
- Хм, ами тате просто се усамотете, хвани я за ръцете и и го кажи
- Само това?
- Повярвай ми това е достатъчно...
Футболното игрище зад училището което беше и долепено до площадката с лостовете където отивахме беше пълно с младежи на годините на сина ми, явно имаше някакъв междоучилищен турнир. Родителите както и доста други младежи бяха насядали по скамейките и жлъчта беше пълна. Повдигнах се на пръсти, протегнах се с една ръка към лоста. При самото докосване милион спомени нахлуваха в главата ми. Можех да се сетя за почти всяка една тренировка. При самото докосване всякаш силата ме обгръщаше. Само с няколко движения успях отново да събера погледите, всяко едно момче ме гледаше в захлас и мечтаеше да бъде на моето място. Но сред десетките младежки погледи нямаше как да не забележа още един. Една непозната пълна женица с кафеви очи и къса черна коса стигаща до раменете и ме следеше във всяко движение. Смутих се от погледа и и се обърнах за да обърна внимание на сина си, но макар че можех да привлека вниманието на много, днес неуспях да привлека неговото. Той говореше с едно момомиче малко по-малко от сина ми, дългата светло кестенява коса ме подсети че жена ми не беше първата в което съм се влюбвал. В момента в който тя вече не беше с гръб към мен и успях да видя лицето й, ме побиха тръпки... издълженото лице, големите кафеви очи като на сърна и плътните и алени устни бяха точно като жената за която съм копнял най-силно. Децата си говореха кратко след което момичето седна до майка си на скамейките с всички останали родители. За мое съжаление това не беше жената която очаквах. Продължихме по същество с детето ми за това за което бяхме дошли, но явно, че днес не ми беше ден, едва след 15 минути "моят" пак отиде при момичето и майка и на скамейките, той я дръпна на страна и я хвана за ръцете. Вече знаех какво става. Девойката му се усмихна. Той се върна при мен и възторжено ми каза
- И тя мен!
- Е щом е така може би ще е хубаво да се запозная с майка и? - и погледнах към жената на скамейката. Той се засмя и ми отговори
- Но това не е тя.
В този момент погледа ми беше привлечен от радостното момиче, Тя бягаше към жената която ме гледаше по-рано.
- Мамо! И той ме харесва!
- Жената погледна дъщеря си, усмихна и се а след това и на мен. Сега вече не беше толкова непозната, а аз за момент се почувствах отново на 16.
-
|
