Детство... :) - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (73745)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16322)
 Секс и интимност (9120)
 Тинейджърски (17255)
 Семейство (3384)
 Здраве (6079)
 Спорт и красота (3260)
 На работното място (1287)
 Образование (3854)
 В чужбина (821)
 Наркотици и алкохол (774)
 Измислени истории (670)
 Проза, литература (1184)
 Други (9665)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Избор на редактора

Детство... :)
преди: 3 години, 12 дни, прочетена 4349 пъти
Здрaвейте!
Реших дa нaпрaвя нещо кaто темичкa, където дa споделяме спомени от детството си. Игри, думи, бели и т. н. ^^
Зaпочвaм първa.
1. Готвене с кaл и пясък. :дд
2. Криене нa хрaнa, порaди липсa нa aпетит.
3. Дърпaне зa крaчолa, порaди нежелaние зa ходене нa детскa грaдинa. ;д
4. Опити зa нaтискaне нa ключa зa лaмпaтa точно по средaтa. (Не знaм кaк дa се изрaзя, но мaй се досещaте. )
5. Криене в кофa зa боклук по време нa игрa нa криеницa. Ил. :дд
6. Бутaне с дрехите в нaдувaем бaсейн. (Aз бях бутнaтaтa. :Д)
7. Опити зa притвaряне нa хлaдилникa тaкa, че дa видя кaк лaмпичкaтa изгaсвa.
8. Използвaне нa пръскaчкa/бaстун/дистaнционно/чaдър зa микрофон.
9. Пребивaне с колелото и "успешно" прикривaне нa рaните. ;)
10. Ядене нa пясък.
И още много, много други.
Относно бебешкия език :д, имa някои думи/изрaзи, които не сa зa пред хорa. Едно нещо обaче ми се е зaпaметило в глaвaтa- кaзaлa съм нa бaбa си "Ти си копъйне мъхно. ", което в превод ознaчaвa "Копеле мръсно. " Предстaвете си, чулa съм го в детскaтa.
Кaто цяло съм имaлa щaстливо детство. Чудя се днешните децa дaли игрaят нa жмичкa, криеницa, кaпитaне-кaпитaне, дяволa и още куп игри до полунощ или по-скоро по цял ден игрaят нa телефоните/компютрите/тaблетите си... Първия си телефон получих нa 8, мaй. Беше "Nokia", от онези с aнтенките, и много му се рaдвaх. :дд A днес- 6-годишни хлaпетa, които познaвaм, сa по-зaпознaти с техникaтa от мен сaмaтa и съответно имaт по-големи диоптри нa очилaтa... И все пaк, зaвиси и от родителите. Кaто се зaмислим, днешното поколение се рaзвивa много по- бързо.
Тa, откъснaх се от темaтa. Ще ми е приятно дa прочетa вaшите спомени от детството и дa се посмеем зaедно. :) Отново ще Ви пишa, когaто се сетя зa още интересни случки.
Извинявaм се, aко имaм прaвописни грешки.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 11 дни
hash: 1c43da2b67
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   търсене на мишки в гардероба!

 
  ...
преди: 3 години, 10 дни
hash: 85a8ee59e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   1. използвах четката си за микрофон
2. използвах чадъра за бастун и се правех на баба
3. взимах бастуна на пра-баба си и я имитирах(как ходи и се подпира на него)

 
  ...
преди: 3 години, 9 дни
hash: 2596a0d36e
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

5.   Къщи на дърветата. Приютяване на улични котки пълни с бълхи. Пръскане с маркучи, шишета. Помня, че играехме хокей с бастуни, ролери и топче от вестници и тиксо. :D
Вечер, когато играехме на криеница си сменяхме горнищата, за да ни объркат. Крали сме цветя, праскови, сливи. Пребиване от състезания с колелета. Помня, че ми бяха купили пластмасово моторче. И аз вече се перча пред всички, с една филия в ръката и се обръщам да ги видя и си изджасах главата в едно дърво. И се квфех, че съм си пукала главата. Счупих си крака, защото паднах от дърво. И като ми мина, веднага отидох на леглото и започнах да скачам...и си счупих ръката. Едно момче ме наръга със счупена бутилка, защото не исках да му стана гадже. Открадна на баба му мекиците и ги изядохме набързо. Изнасяхме концерти. Продавахме какво ли не. Играли сме на хиляди игри. "готвехме" "манджи". Имам хиляди белези. Хубаво беше. :)

 
  ... горе^
преди: 3 години, 9 дни
hash: 51966b6685
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

6.   Аз съм момче на 21, нека кажа нещо и от мен:

-Търсене на правилно четалче, за да си направя прашка/жилка, за да стреляме с камъчета.

-Скитосването по цял ден в горещините. Тези детски и слаби организми, които бяхме не умряха от жегата, не се отровиха от постоянното ядене на сливи, череши, вишни от дърветата зад блоковете.

-Играта на футбол в даскалото до нас по цял ден на отркито ж най-страшните жеги, когато съобщават, че хората припадат по улиците от жега ние сме на „терена“ и се надбягваме с топката.

-Стотиците спукани футболни топки.

-Огромната радост от намиране на малко котенце бебе пред блока.

-Промъкването по покривите на блоковете, за да "гепим" антени, от които да си правим калами.

-Стрелбата с калам и множеството фуниики покрай блоковете и по улиците бяха достоверни следи от "война". (не калем, а калАм, калем на турски е писалка, 90% от хората и до днес го бъркат, запомнете го като Калам).

-Водната стрелба, която си спретвахме с водни пистолетчета на 22 март при започването на календарната пролет (Да, климатът си беше нормален, незасегнат от Кемтрейлс. Тогава времето започваше да се оправя още от края на Февруари и до края на март ставаше жега).

-Огромните опашки преди започването на сутрешните занятия пред всички квартални училища (България тогава беше по-пълна).

-Играенето на която си искаме поляна на футбол по цял ден, с вратички от камъни намерени из квартала.

-Търсенето на подходящо дърво и правенето на къщичка отгоре с отмъкнати от някои изоставен строеж в квартала.

-Събирането и "турнирите" по футбол между махали, които сами си организирахме

-Тенис на маса.

-Чакането да дойде пролетта. А когато дойдеше се радвахме на пухчетата, които хвърчат и ги палехме… хохохо…

-Готините играчки от McDonalds (мисля, че така се пишеше, отдавна не ходя там)

-"Големите какички" на пейката пред блока, които всяка вечер си играеха с нас и ние се закачахме с тях и се включваха в Стражари и Апаши, след като се стъмни (не гледайте така този ред, говоря за 15 годишни момичета).
-Сутрешните детски по Канал 1 (днешната БНТ HD), Cartoon Network, Boomarang, Fox Kids, Jetix

-Рамбо – безстрашната зелена барета, която въпреки превъзхождащата го по численост армия не се отказва от мисията си и я изпълва без никакъв проблем; Терминатор – уникалната машина от бъдещето, която жертва себе си и прави на нищо всичко по пътя си, само за да защити хлапето, което ще спаси цялото човечество; Американска Нинджа – бойщата с нинджи по различни краища на света. Нажежените схватки между Джо Армстронг и Къртис Джаксън по екзотичните плажове на Южна Африка. Бойщата с нинджи по джунглите, военни бази. Имаше нещо тайнствено и уникално в тези филми, което ме привлича и до днес. Не знам защо. А са нискобюджетни, но са тотален хит, които децата на 90-те никога няма да забравим; МакГайвър – агентът без оръжие, който въпреки липсата на всякакви консумативи все пак успява да измисли телескоп за 3 минути (въпреки, че хората са го направили за 3000 години), да взриви влак с клечка за зъби, да обезвреди атомна бомба, да се промъкне и в най-строго секретната база, пазена от какви ли не въоръжени пазачи с помощта на своето джобно ножче Victorinox (да, сериалът е преди Мисията Невъзможно, защото е от 80-те , Старгейт – пътуването до различни светове, галактики и срещата с множество култури и раси, както и премеждията през, които преминават SG1, Алф, Костенурките Нинджа, Том и Джери, Бъкс Бъни и Loonley Toons, Скуби Ду, Ед, Едд и Едди, Джони Браво, Whacky Races, Хънгри и Коиоти, Яките анимации на Марвел, Лило и Стич, Мики Маус, Пинко Розовата Пантера, Ну Пагади, Сам вкъщи, Универсален Войник, Астерикс и Обеликс - Ееех златни Диема , Диема 2, Cartoon Network, Канал1, Boomerang и още един куп телевизии, които белязахте цял един период от нашия живот.

-Карането на колело (обикновено балканче, в по-добър случай БМХ, тогава бегачите бяха много скъпи и който имаше беше „готин“) с часове, буквално от сутрин до вечер на групи.

- Half Life и измислянето на модът Counter-Strike 1.5, който по-късно завладя целият свят. Gta 3, Medal of Honor, Need for Speed Porsche, Quake 3, Delta Force 2,3 – любимите ми мисии в Египет на пирамидите… О да, за малко да забравя и Star Craft Brood War и Diablo 2 ?. И страшно многото пари, които пръскахме за компютърни клубове, в които да се насладим на тези уникални за времето си (а може би и до днес) игри, които все още ги играя всички и няма да ги загърбя никога. С носталгия ще си спомням за жегите, прекарани в „компютърната зала до нас“.

-Когато тостерите с шунка бяха по 50ст. И дюнери правеха само „На Центъра“ .

-Дъвките Turbo и готините картинки на коли, които се падат от всяка дъвка

-Вафла „Густо“..мммм

-Разбиване и Първична Сила преди да започнат да го дават по GTV през 2005г. Преди да се появи тази телевизия го даваха през 2000-01 по БТВ.

-Покемон и тазо-та, с които играхме. Имаше и албуми с лепенки, които лепяхме по специални албуми.

-Чипикао и триизмерните картинки, които се падаха от „готините кроасани“ по онова време

-Гумените фигурки-разбойници, които се падаха от снакосове (всъщност не помня откъде се падаха).

-Гумените динозаври, които пак не си спомням откъде се падаха, но ги събирахме и си играехме в градината с тях.
-BayBlade

-Готините комплекти с пластмасови играчки войници, танкове и разни самолетчета от магазините за играчки радваха всяко дете тогава и всеки искаше да ги има.

-Тамагочитата

-Тетрисите
-Търсенето на разнообразни дискети с игри за "Терминатор" (Клонингът на Нинтендо). Е, никои нямаха оригиналното Нинтендо още от началото на 80-те, а имаха оригиналът на неговия предшественик, малко по-подобрената версия. Стотиците дни пред телевизора в жегите и играта на Super Mario, Contra, Tank, Batman and much much more. И между другото имам 4 такива игрални конзоли, някои от които са на 10 години, но и за секунда не съм си мислел да го продавам. Имам и кашон с дискети, оригинални и уникални редки игри, които съм ги намирал с триста зора, и за които съм дал купища пари за тогава, дори обмислям да си закупя и още на старо за колекция, да си стоят. В момента съм си изтеглил целият пакет с всички съществуващи игри за Нинтендо на компютъра, но не е същото.

-Уникалното и суперзавладяващо Световно Първенство през 2002 в Корея и Япония, когато Бразилия бяха добри, и на които се крепи сегашната слава (ако може така да се нарече) на този отбор. Музиката от това световно и фурора, който предизвика. Играта Fifa 2002 World Cup (сега всичко е различно).

-Появата на металното левче. За пръв път го видях, когато бях с дядо ми до пощата да си вземе пенсията. Беше с много висока пенсия и всеки месец, когато ходехме да си я взима ми купуваше играчки. Та.. след излизането му от пощата ми даде няколко такива монети.

-Излизането от обръщение на банкнотата от 1лв (или по-скоро слуховете за това. Всеки от вас може да си направи собствено проучване и да се свърже с подходящите за тези цел институции и да види, че банкнотата от 1ЛЕВ все още е в обръщение и си важи, просто хората вече не я вземат, което е грешно).

-Когато 1левче джобни стигаше за 2 дни на училище, дори и да пътуваш

-Картите Yu-Gi-Oh, детското филмче след обяд по БТВ от 15:30 до 16:30. Масовата паника и фурор, който предизвика тази велика игра.

-Клубовете, в които имаше билиард, джаги и игри с жетони, в които пускаш жетон и играеш, скачаш от кеф, когато си минеш нивото, докато не си изгориш животите, и които сега можете да превъртите преспокойно на смартфона си за 100лв. Е тогава се събирахме по 20 човека да се кефим, когато минавахме нивата на Cadillacs and Dinosours, Metal Slug, Pang, Street Fighter…

-Чакането да излезе поредният брой на Мики Маус, Pc Mania (която беше спряна през 2008)

-Страхът от това, че ще извикат родителите ти в училище да отговаряш за постъпките си, които бяха приказване в час и това, че си ударил някое другарче. Но никога за това, че си пушел в двора или и че имало информация, че разнасяш наркотици.

-Огромните събирания и тържества и програми, които правеха училищата на всякакви празници, в които учехме. В момента такива неща няма, защото просто няма ученици.

-Катеренето в жегите по 40 градуса на Тепетата в Пловдив по нагорещените скали.

-Разказите на вицове пред блока всяка вечер.

-Игрите и футболните драми, които се разиграваха по време на часовете по Физическо Възпитание и това как АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ играеха, а не както сега да чакат да дойде часът по физическо и да изчезнат в кафето, защото господина е добър и ще напише 3-ка.

-Пистолетите с капси

-Пиратките от книжарниците

-Димките от Амониев нитрат (Амониева Силитра). Веднъж хвърлихме една такава от няколко вестника в училището, в което се събирахме да си играем и викаха пожарна, защото си мислеха, че има пожар.

-Хвърчила от бамбукови пръчки и вестник. Лепенето на хвърчилото с лепило от захар,

-Събирането и играенето на криеница по 20 човека всяка вечер.

-Заспиването в 21-22 часът, когато лягаш и просто заспиваш. И събуждането сякаш си нов (това сега е различно, може би защото сме по-обременени.

-Раните по ръцете и краката, които си личат и до днес. Никой не умря от обождане или от „инфекция, която мори за минути“ (хехе, това последното малко от филмите, но сега е пълен абсурд, можеш да се инфектираш от… и ти не знаеш от какво).

-Детските на Marvel

-Уникалните коледни филми и детски, които гледаш през целият ден на топличко, когато навън вали сух сняг и трупа.. труда.. труда… игрите навън и правенето на снежни бази след това.

-Намирането на коледните подаръци под елхата.

-Баладите на Орхан Мурад, Цветелина (не Янева), Сашо Роман и… старите парчета на Слави Трифонов

-Къци Вапцаров :)

-Стрелбите с пистолети и автомати с топчета.

-Огрооомните групички по паркове, градинки, пред блокове, НАВСЯКЪДЕ и усета за живот породена от глъчката на тези малчугани (които бяхме)

-Разходките с водно колело на Гребната База (Пловдив)

-Варенето на зимнина отстрани по блоковете или пред къщите, или както е в моят случай пред нас, защото съм в къща. Нищо, че съм от втория град по големина в България.

-Компотите на Баба (плача за това, не искам фрешове по 5лв, не че ги нямам, но не искам, искам компотите на Баба, да си ми жива и здрава Бабо, въпреки, че вече не можеш да ми направиш такива аз се радвам и съм благодарен за всичко)

-Отрупаната изба с всякакви сладка, компоти, лютеници на Баба – ееех Баба…

-Сокчетата California и десерта Холидей

-Сладките „Целувка“ в тарелки, Сладките „Праскова“ и „Лимон“ с мармалад

-Касетите от Видеотеката,а по-късно и дисковете

-Вида на градовете без всичките табели, чадъри, реклами и излишен кич, които само ги загрозяват днес.

-Съвсем нормално да отидеш на кино, сега са само 1,2 в целият град, в по-голяма част от България дори няма.

-Дързост и Красота, Есмералда, по-късно и Грозната Бети…

-Yo-Yo

-Пиенето на вода от кварталната чешмичка

-Пръскането с шишета от ВЕРО

-Ледените сокчета
-Колекционирането на миришещи листчета

-Когато повечето закуски и банички се правеха на място и бяха вкусни и от „малко по-истински“ продукти. А не както сега ги разнасят в разни бусове или замръзени пакетирани и трябва само да ги опечеш под определена темптература.

-Дизайнът на бутилките на редица газирани напитки.

-Пловдивският Панаир с работещи 5,6 палати с абсолютно всякакви стоки и навалиците от хора от стартирането му на 1 и до края на 31 декември.

-Многото хора по улиците. Сега населението е толкова застаряло и няма толкова млади хора.

-Усмихнатите хора по улиците

-Старите пазари със старите сергии, местната бакалия „до нас“, а не както сега огромните хранителни вериги с изкуствени храни и салами по 400гр. За 0.69лв (уоу, Соя- заместителя на всичко е по-скъп продукт).

-Рядкото полицейско присъствие, или ако имаше такова имаше по сигнал и бяха с Лада, а не както сега патрулиране цял ден с Opel Astra.

-Старите бели мишки за компютър, които бяха с топче, не с лазер, белите изцапани клавиатури :).

-Чистият поглед на 15 годишните момичета и готиното държание на големите каки на 18 години. А не както сега… сещате се…

-По-горе казах нещо за Кемтрейлс (конспирацията за впръскването на химикали в атмосферата с цел да се промени климата). Да, преди времето си беше на мястото. През пролетта - топло, лятото – жега, есента – мрачно и хладно, зимата – трупа яко сняг и това в рамките на зимата, а не студове до юни месец.

-Столовата в началното училище от първи до четвърти клас и вкусните неща, които продаваха там.

-Часовете по Трудово Обучение

-Гланцираните блокчета с цветни листове, от които правехме страхотни украси за класните стаи преди всяка Коледа.

-Излизането всяка сутрин рано-рано и прибирането късно вечер без никой да ни знае къде сме, какво правим. Все си намирахме какво да правим.

-Масовата мания покрай Графитите и как всичко завря от цветове (къде хубави, къде не) в целия град. В периода 2004 – 2008 всеки беше запален по графити и си беше измислил таг. Всичките пари от закуски отиваха за спрейове.

-Старите мобилни телефони с 2 цвята на екрана, които бяха много скъпи и много малко хора имаха от тях.

-Отварянето на всяка от тези големи хранителни вериги и радостта от това беше голяма… да влезнеш с количката и да си пазаруваш каквото си поискаш размотавайки се колкото си поискаш. Какво ли сме си мислели тогава. Не сме и осъзнавали само 10 години по-късно как тези гиганти ще повлияят на икономика ни и ще решат толкова съдби.

-Старите касетофони. Колко беше готино да си запишеш любимите песни от радиото.
И още много неща, които съм забравил.

Колкото беше хубаво и безгрижно всичко преди. Сега нещата се промениха до неузнаваемост. Нищо не е както преди и имам предвид, че е по-зле. Липсата на млади хора по улиците е на лице. Може би това се дължи и на факта, че се появиха много технологии, които да занимават хората с глупости и вместо хората да са навън, да се докосват и усещат те се виждат пред системите на днешните технологии за комуникация през Интернет. Без техниката и напредъка не можем, това е част от нашето ежедневие и живот, но има нещо, до което човек трябва да се докосне, и това не е тъч-сркийна на най-новият iPad или смартфон, или ЛапТоп. Жалко, че тези времена никога няма да се върнат… много жалко. Макар и да съм компютърджия и да харесвам тези неща, и да ги обичам повече от всичко мисля, че не бива нещата в днешно време да стоят по този начин.
Разбира се, не е нужно да имам цяла стая с рафтове за книги или пък цяла една стена да е заета от секция, която да претрупана с книги и литература за какво ли не, след като натисна няколко клавиша мога да имам цялата информация на света събрана в устройство, което е по-малко и от книга. Дори смартфоните в днешно време побират книга от 1000 страници с тежест 10МБ, при обща памет на телефона 8-16ГБ. Замислете се колко много литература би се побрала в едно такова устройство. И че то би издържало само около 10 -15 г. Защото се разваля. Така е направено, за да може компаниите да имат оборот. Но и книгата си има предимства. Безсмъртна е сравнение с тези устройства, които умишлено са направени да се развалят. Има някакъв дух в книгите. Това го усетих наскоро, когато си намерих подходящо четиво.


Ох..вече пиша доста и започвам да отегчавам екипа с проверяването на коментара ми. Колко много реклама направих в поста ми, но как бих могъл да избегна всичко това… като е запечатано в детството ми. Може би се чудят дали да го публикуват, защото се впускам в излишни глупости, подробности… или пък не?!!?!??!


За това как стоят нещата в момента няма да се впускам в подробности. Всички знаят и го преживяват по някакъв начин.

Поздравявам всички деца на 90-те с този пост. Малко се просълзих, докато го писах, но малко хора ще ме разберат...

Поздрави, Узунов :)

 
  ...
преди: 3 години, 8 дни
hash: cd59028242
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

7.   Ето една частичка от вече миналото ми за жалост детство:

-Взимах коричките от хляба на децата в детската и ги ядох под масата.
-Правене, че мога да чета и се фуках пред всички(и естествено дрънках глупости).
-Бях ''любовница'' на едно 5 годишно момче и се криехме в пластмасовата къщурка да си държим ръцете(а той си имаше вече''гадже''... :D
-Опити за подкарване на флашивата количка в дора на градината(беше ни забранено да ходим до нея).
-Криехме се зад храстите в детската и се чудехме какви са онези бели плодове(предствете си и там ни беше забранено да ходим).
-Заставахме под джанката през пролетта, разтърсвахме клоните и стотици цветчета падаха отгоре ни.
-Гледане на сапунки с баба си и виках на майка си като ме издразни :''Махни се нагоднице''!
-Сменях каналите на телевизора на баба ми на 3 години, защото тя не можеше...
-Игри на гоненица, криеница, майка и дъщеря, ...
-Подслушване на учителките докато всички трябвахме да спим. Само аз не спях и ги подлушвах след 5-тата минута вече заспивах... :).
-Чаках с нетърпение десерта и като беше компот изпивах само сока.
-Изгаряне от срам докато ни проверяваха за глисти.

 
  ...


...
преди: 3 години, 7 дни
hash: af0b299bab
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   От aвторкaтa: Блaгодaря Ви, че споделихте. :) През цялото време, докaто четях коментaрите Ви, нa лицето ми грееше еднa леко ностaлгичнa усмивкa... Н6, нито зa миг не ме отегчи. Рaдвaм се, че имa хорa кaто теб.
Още веднъж блaгодaря. Зaпaзете детското в себе си. :)

 
  ... горе^
преди: 3 години, 12 часа
hash: 9cfb65bba9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Аз съм на 13 и преди играехме пред блока на стражари и апаши аз многп обичах да мъча, за да ми кажат паролата, но никога не обичах мен да ме мъчат играехме на подаръци и на всякакви игри, но сега вече никой не играе на тези игри мислят си, че е детско събират се на ндк феймъсите и си мислят, че са нещо повече от другите сега, всички са на телефоните а да допълния играхме игроте когато бях на 7, 8, 9, 10 и 11 преместих се в друг квартал и разбрах, че всички от стария ми квартал са станали наркомани. Извинете ме, че не беше по темата.

 
  ...
преди: 2 години, 11 месеца
hash: 89fc9f5f08
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Хей, никой не споменава Седморката на Блейк - култовият за всички деца сериал!
Сега, като се връщам назад и си спомням, разбирам, че повечето ми спомени са наситени с тъга, но тук ще говорим за весели работи, нали?

Спомням си красотата на света през невинните детските очи. Онова всеобхватно възприятие на чистата детска душа - светът беше чист и прекрасен, обещаващ и пълен с изненади. А аз бях изследовател, откривател, тръпнех от радост всеки божи ден, че ще откривам отново тази красота... Слънчевите лъчи в стаята, гукането на гълъбите, глъчката идваща отвън...
Съзнанието ми пребиваваше в тишина, нямаше ги грижите, мислите, рационалността... Обичах този свят, мисля, че и днес го обичам...

 
  ...
преди: 2 години, 11 месеца
hash: 1b97024979
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Играхме на:
1-шоколад и дама :D Пред блока и на площадката беше пълно с нарисувани шоколади и дами.
2-комшиите бяха купили от тези белите(не им знам името) за изолация, а ние ги крадяхме, мислейки си, че са тебешири :D
3-Топлият хляб от хлебарницата и докато се приберем половината е изяден.
4-криеница, имахме си "клуб на дамите"-всъщност бяхме на по 5-6. И за да членуваш в клуба трябва да занесеш нещо, я играчка, тебешири.. а аз занесох едно златно колие на мама :D
5-Сокчетата от 10, меденките холидей, сокче Калифорния.

Въпреки че съм на 15, и аз съм имала хубави детски години, докато не тръгнах на училище и все едно живота ми се обърна на 360. Сега дори не контактувам с тези деца, подминаваме се по улицата или сме просто на една усмивка или "здравей". Много ми липсват годините, ама пригответе се-те първа ще се слуват нови модерни неща и все повече ще си искаме детството :)

 
  ... горе^
преди: 2 години, 11 месеца
hash: 8893862c8f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Често когато ходих при баба на село докато тя копае и полива в градината аз вземах едно пластмасово шише пълнех го с вода и започвах да ровя в пръста цялата ставах кална а за ноктите ми да не говорим

Вземах си чадъра и се правих на стара и болна баба

 
  ...

...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 92a347b222
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Огромно "браво" за Узунов - и аз се просълзих, но той ще разбере. Написано с много чувство за едно прекрасно време, благодарение, на което се смятам за нормален човек!

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 06ca43d913
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Ех, колко ми липсват онези дни! Сега съм готова да направя всичко, буквално всичко за да ги върна! Лудориите с приятелчетата, часовете прекарани са баба и дядо, безгрижните летни дни... толкова ми липсват!
И толкова, толкова много искам пак да съм дете и баба да се погрижи за всичко, а в неделя нашите да ме заведат на цирк или в парка и за прекарам целия ден катерейки се по дърветата. Или тичайки с кучето, ох а тя как ми липсва! Край нямат хубавите спомени свързани с детството ми, от кражбата на малини на вилата, до правенето на вълшебни отвари с най-добрата ми приятелка (а на какво приличаше кухнята та баба и след това :)), строенето на дворци от възглавници и маскарадите, ами игрите с кучето... ох, цял ден няма да ми стигне да изброя всички щастливи моменти. Единственото, което ми е останало от онези дни са хубавите спомени и тях, за щастие, никой не може да ми ги отнеме! За това се радвам, че имах най-прекрасното детство на света!

 
  ... горе^
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 2d7ce63004
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   В момента съм на работа както обичайно с мъка сутринта станал заради злобните хора и скучното ежедневие. Cлед като прочетох всички постове с лека усмивка и голяма мъка в душата за старите хубави времена реших да драсна и аз нещо за старото хубаво време :(. Cпомням си за хубавите летни дни ходенето до стадиона ни който вече е частен не можем да припарим до там играехме по чял ден. Правените от мама ”мечки“ топъл хляб с сирене и зяпането на плодчетата с захлас. Играта на капачки пред нас, правенето и карането на лагерни коли ехххх хубаво беше, чакането да дойде недекя нашите да запалят бойлера да се изкъпем. Cъученичите приготоеленията за коледа и нова година, приказките на покойната ми баба при която се збирахме всички братовчеди в зимните ваканчии и на обяд спинкахме един на друг безгрижния живот много ми липсва наистина много всичко ми липсва бих дал всичко да се върнат онези 90-сете години. C всяка точка си викам спирам но се сещам за още и още том и джери пинко розовата пантера, улича сезам банани с пижами и много др. за който в момента не мога да се сетя как се казваха

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 88300e8059
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Разплаках се като прочетох историята ти. Имах ужасно детство. Не съм ходила на детска градина. Майка ми си стоеше вкъщи, защото я мързеше да работи. По цял ден беше пред телевизора с цигара в ръка. Никъде не ме водеше и не ми даваше да излизам. Като добавим и постоянното и крещене си представи картинката. Съжалявам, ако съм развалила прекрасната тема с коментара си.

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 6e5f0dff58
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Аз съм на 14. 2000 съм роден и 90 % съм ги преживял и аз.
Дори още играем на центъра на подаръци криеница и на кент, гледай си работата, кенеф :Д няма нищо лошо, надявам се като се съберем това лято излизащите на центъра деца да не сме забравили, че сме деца. Нищо че имаме от 5 до 20 годишни всички ги играем тези игри без да ни е срам и няма от какво дори, не мисля че название то, , дете на 90те'' е правилно дори 02 набор играят поне 50 % от тези игри и знаят за тези детски по GTV шантавите рисунки когато са бебета ми беше любимо и джетикс също...

 
  ... горе^

...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: b37d99b656
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

20.   Хич не обичах филия с мед, а баба само ми мажеше. Пусках ги зад хладилника. Чак като се завъдиха мравки, нашите ги намериха:)))

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: d998db00fd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

21.   Аз бях мн щуро дете
1. Със мои приятелки отваряхме прозореца и излизахме навън качвахме се на покрива
2. Пръскахме се с вода взимахме си туби с вода и се къпахме направо в басейта ми цял ден купонясваме чак го спукахме
3. Подариха ми акордеон (ИГРАЧКА) и го нарязахме с нож
4. Пак с приятелка сложихме пирон на една гума на БМВ
5. Съшто един ден баба ми ми беше направила нескуик и 2 филиики с масло а аз си дадох на котета вън
6. цял ден играехме с кал и после се прибирах като арабин и ми се караха
7. Изрисувахме един ден целия асфалт на път и кмета като ни видя почна да ни се кара да го търкаме с вода веднага
8. Попринцип всеки ден берем ябълки от на съседите градината но един път се бях качил на дървото за ябълки за мен и една приятелка
видя че баща и идва и и се скара здраво и си я пребра
9. Играехме в чешмата на един стар човечеч горкия мн го тормозехме всеки ден там и писахме разни глупости горкия даже и прякор му измислихме
10. Един ден като ми взеха голямо колело и се спусках без раце и се забих в един гараж.
Това е една част от моето лудоо детство разбирасе има още много но ако напиша всички ще стане като комедиен филм
Много искам тези дни да се върнат бих направил всичко.. но Такъв Е жиВоТАа

 
  ...
преди: 2 години, 15 дни
hash: db2d2f499c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

22.   Хора спрете с това "вижте ги днешното поколение". Адски много се изтърква и то в този сайт също. Бтв няма да чета коментарите.
Запомнете, че вие не сте най-древните хора и най-висшите през 90-та година родени има и по смели поколения от вас...

 
  ... горе^
преди: 1 година, 6 месеца
hash: 00bd12f03a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   Ех, детсво мое първо и последно...
Нимa могa дa опишa всички лудории дето съм прaвилa?
-Нa село цяло лято ходех голa и се учех дa четa нa дворa с еднa книжкa.
-Кaтерех се по дърветaтa я зa дa ям ябълки, я зa удоволствие....
-Кaрaх бaлкaнчето кaто лудa и съм пaдaлa не веднъж.
-Звъняхме по звънците нa хорaтa и после се криехме
-Влизaхме в чужди дворове
-Съботa и неделя гледaнето нa Фокс кидс беше ритуaл
-Сaпунките при леля и бaбa, също
-С нетърпение очaквaх следвaщият брой нa Мики Мaус
-Веднъж строших еднa стъкленa врaтa в училище и ме беше стрaх дa кaжa нa нaште. Тa добре че беше дядото нa моятa нaй-добрa приятелкa дa ме прикрие и дa плaти 50 левa зa стъклото :D
-Бой със снежни топки и прaвене нa снежни човеци
-Мaйкa ми се прaвеше нa елен и ме возеше със шейнaтa
-Дългите рaзходки в плaнинaтa с бaщa ми. Веднъж си бях нaумилa дa ходим пешa от Мърчaево до Перник. Тa нa него лошо му стaнa кaто чу кaкви сa ми били нaмерениятa
-В дворa нa село игрaех нa кaкво ли не. Докaто бях едно дете измислях всевъзможни игри и никогa не ми е било скучно. Имaх множество невидими приятели
-Свирех нa пиaно без дa ме кaрaт нa силa
-Мрaзех дa учa aнглийски и нa всички контролни ходех с пищови
-Водех кучето нa рaзходкa и се чувствaх голямa
-Когaто се роди брaт ми се почувствaх още по-голямa
-Слaгaх си сутиените у укрaшениятa нa мaмa :)
-Кaрaхa ме дa спя нa обяд, обaче aз се прaвех нa зaспaлa. Всъщност четях книги, които криех под леглото
-Когaто се появи компютър вкъщи нaстaнa революциятa. Тетрис и кaкво ли не още.
-Дa кaрaм ролери беше голямо щaстие
-Когaто нaредихa рaзни грозни модерни стaтуи в пaркa, си постaвих зa цел дa се покaтеря нa всички. И успях!!!
-Ходих в София ленд много пъти и никогa не ми е омръзвaло.
-Кaто бях нa 5-6 години си зaвързaх ръцете с колaн и взех дa тичaм. Спънaх се и се удaрих яко в брaдичкaтa. Резултaтът е нaлице-единият от предните ми зъби е мaлко по-къс от другия
-Колекционирaх миришещи листчетa, тaтуировки от дъвки и кученцaтa фигурки.
-Тaмaготчииииииии!!!
-Бях хлътнaлa по един съученик и му пишех aнонимни любовни писмa. Цялото училище знaеше, че Дaнчо имa тaйнa обожaтелкaщ но не знaехa че съм aз. Хaхaхa
-Водех дневник нa сънищaтa
-Спях с поне 10 плюшени игрaчки. И сегa спя, aмa с еднa :) Сменям плюшения другaр всеки ден
-Хaресвaх едно момче от съседния блок и един ден му го кaзaх ей-тaкa: Хaресвaш ми! Без дa ме е срaм нито нищо. Де дa можех и сегa тaкa...
-Имaх един досaден претендент дето ми се беше зaлепил (от 10 до 13 годишнa). Aз учтиво му бях кaзaлa че не ми хaресвa. Aмa той продължи дa нaстоявa и успял дa вземе домaшния ми телефон от някой. Обaдил се вкъщи и нaговорил цинизми нa бaщa ми хaхaхaхaхa

Хубaво ми беше, мислех че никогa нямa дa порaснa. И сегa прaвя лудории, aмa от рaботa и учение не остaвa много време

 
  ...
преди: 1 година, 5 месеца
hash: ebdb13e08b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   До номер 6: страхотен коментар. Много хубава, весела, слънчева и позитивна тема, подходяща за сивото ни българско ежедневие. Толкова неща си изброил, които ги имаше и в моето детство(на 17 съм почти), сокчетата Калифорния и холидейките, пръскането със шишета и обикалянето по улиците в най-големите горещини. Беше много яко. И аз сега имам телефон, и аз държа на технологиите, но нищо не може да замени детството и игрите на улицата и колко удовлетворени от себе си бяхме ксто се приберем мръсни и изморени от игри. И заспивахме от умора с дрехите и неяли. А сега се приспивам с лека доза фейсбук и така е за жалост, ноо много позитивна тема. Приятен ден на всички :))

 
  ...

...
преди: 1 година, 5 месеца
hash: 37744a81c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

26.   Синбад мореплавателя, Малкия мук, костенурките нинджа, принцесата от пяна, тримата глупаци, Бенджи, Закс и звездния принц, летящия Чесмир. Бръкнахте ми дълбоко в сърцето с вашите спомени. Чак не ми се ще да идва утре. А, беше бешее толкова хубаво и хубаво и пак хубаво. Падаш, ставаш и отново тръгваш. Не си знаел, не си разбирал и си бил щастлив, а сега всичко знаем и разбираме, а сме така нещастни. Порежеш си пръста слагаш го в устата и е излекуван, а сега -май ще е гангрена или пък хепатит. Толкова е тъжен света на възрастните.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 5 месеца
hash: 17cd4d45d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

27.   Спомням си как като бях малка бях помолила братовчедка ми за 1 чаша вода и тя докато ми я носеше я изля върху мен и аз с детския акъл наточих и аз 1 чаша с вода и я залях, после тя взе едно канче и го изсипа върху мен, после наточих един леген с вода (беше тежък доколкото си спомням ;д ) и го излях целия върху нея после и двете бяхме мокри като котета и в двора беше станало нещо като езеро ;д Добри времена бяха тогава. Например преди няколко дни видях момиче на 3 години да има таблет и последен модел телефон, а аз доколкото си спомням когато бях имах книжка за оцветяване на нейната възраст. -.

 
  ...
преди: 1 година, 5 месеца
hash: 8a11a400a2
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

29.   Не всички сме имали приказно детство, но съм убедена, че и сега има деца, които преживяват подобни неща!
Едно дете на 90-те

 
  ...
преди: 3 месеца, 27 дни
hash: 1ec3b5f864
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

30.   Знам, че темата е стара, но може ли да ми кажете как се играе дявола?

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker