Как се измъкнах от депресията - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74794)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16564)
 Секс и интимност (9214)
 Тинейджърски (17436)
 Семейство (3436)
 Здраве (6183)
 Спорт и красота (3302)
 На работното място (1320)
 Образование (3946)
 В чужбина (871)
 Наркотици и алкохол (781)
 Измислени истории (674)
 Проза, литература (1197)
 Други (9798)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Избор на редактора

Как се измъкнах от депресията
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 5455 пъти
Здравейте!

Днес става близо година откакто се измъкнах от ужасното състояние на депресивния епизод. По този повод искам да споделя историята си, вярвам, че ще е полезна на много хора. Особено предвид ежедневието ни, което предразполага към толкова много стресови ситуации.

Една кратка визитка от мен: в момента съм на 21 години, от София, уча и работя в областта на рекламата и комуникациите.

Като за начало искам да започна с един научен факт от психологията. Хората осъзнават само малка част от нещата, които се случват около тях. Иначе казано, дразнители, които ни карат да се чувстваме зле, има толкова много, дори е възможно да не си даваме сметка за тях.

Всичко започна през есента на 2013 г. Тогава започна първата ми година в университета. До този момент всичко беше идеално - имах отличен 6 на кандидат-студентския изпит, както и приятел, когото наистина обичам (и който до ден днешен е една от най-големите ми радости :).

Предвид факта, че държавното образование не е напълно съобразено с изискванията на частния сектор, още на първата ми седмица като студент взех решението да започна стаж по специалността, която изучавам. С днешна дата си давам сметка, че това намерение беше едно от най-ценните, от гледна точка на кариерно развитие, но истината е, че като личност изобщо не бях готова за това.

Още на първия ми ден в агенцията никак не се чувствах добре. Виждах до себе си истински нещастни хора и това силно ме тревожеше и натоварваше. Казах си, че няма да обръщам внимание на тези мисли и съвестно си вършех задачките.

От ден на ден, обаче, се чувствах все по-зле. Прикривах го много умело и постоянно си повтарях, че няма смисъл от излишни драми, тъй като не съм дете вече. А гледайки тогавашната ми същност през призмата на днешния ден, разбирам, че, бога ми, аз все още бях дете тогава. На 19, абсолютна идеалистка, която все още е объркана, но е твърдо решена, че от нея трябва да излезе достоен и успешен човек.

Грешката ми беше, че с никого не споделих болката и мислите си. А те се въртяха около това, че хората са ужасни същества, че трябва да свиквам с цялото това малодушие, празни погледи и приказки, с цялата тази посредственост.

Макар и да прикривах всичко, което ми се случваше, то рефлектираше на здравето ми, най-вече на съня ми. Не се бях наспивала със седмици, понякога, когато се замислех за всичко гореспоменато, се случваше да не ми стига въздух.

Една нощ започнах сериозно да се задушавам. Разплаках се и си дадох сметка, че имам проблем. Тогава, може би, за първи се осмелих да поискам помощ, станах от леглото си и въпреки късния час, отидох при родителите си, които спяха. Те ме гушнаха и така заспах при тях.

На следващия ден признах на мама и татко за лошите мисли, които ме тормозят от близо месец. Споделих им, че мисля, че имам нужда от професионална помощ, тъй като усещах, че може да става все по-зле и по-зле. Усетих лека вина. Ако им бях споделила по-рано, не само, че щяха да ме успокоят, но и надали щеше да се стигне до тази крайност. Никак не ми беше хубаво, че ги тревожа. Но като се замислих колко по-зле би могло да стане, си дадох сметка, че това е най-разумното решение. Малко след това се чух по телефона с приятеля ми. Той ме изслуша и ми каза, че ще ме подкрепи във всичко. И, че ме обича. :)

Ето, ако само преди две седмици бях споделила цялата си болка, колкото и незначителна да ми се виждаше, нямаше да се налага да се взимат по-крути мерки.

Още същия ден татко ме закара до кабинета на една наша приятелка, психиатър. Тя търпеливо ме изслуша, което не беше лесно, тъй като аз през 5 минути избухвах в сълзи. Спомням си, че ми каза следното: "В момента ти виждаш света черно-бял. Заради това се чувстваш зле. Но светът е цветен, мила. В момента, в който се успокоиш, ще видиш, че е така. "

Никога няма да забравя тези думи. Последваха две посещения при клиничен психолог и лечение с лек антидепресант, който приемах 6 месеца. Посещенията при психолога бяха толкова малко, защото след като сериозно се замислих над състоянието си, вече знаех какво да правя. А то никак не е сложно - поставих си за цел да оценявам нещата в живота, което ме правят истински щастлива, да съм амбициозна, но не с цената на всичко и, най-вече, да уважавам себе си със всичките си недостатъци и мисли.

Впоследствие се научих да се справям и множество ситуации, както на работното място, така и извън него. Започнах да ценя и да се наслаждавам истински на времето, прекарано със семейството и приятелите ми. Усетих се малко, но все пак помъдряла. :)

Днес става една година откакто приключих с антидепресанта. Вече живея самостоятелно с приятеля си, работя, уча и домакинствам. Щастлива съм и се старая всички, които обичам да са щастливи.

Животът наистина е цветен, трябва само да махнем черно-белия филтър, през който го гледаме. Да споделяме, да се смеем, да плачем, все пак животът може да не е идеален, но никак не е трудно да го направим красив!

Искрено пожелавам успех на всички, които се борят с депресивното състояние. Искам да знаете, че с воля и вяра в себе си всичко е възможно.

Поздрави,
А.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 4 месеца
hash: 98eca7f5b0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Би ли написала какъв беше антидепресанта? И каква е разликата между клиничен психолог и психиатър. Благодаря.

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 5d0c8e0c51
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

2.   Твоето не е било депресия, а паническо разстройство. При депресия, хората искат да се отчуждят и не търсят утеха от други, а при паника, търсят в кого да се гушнат, както описваш в твоят случай. Но това все пак е ненормално състояние. Всичко се получава, поради намалено количество на хормона на щастието, наречен серотонин. Този хормон регулира дейността на нервната ни система и я поддържа в равновесие. При стресови ситуации се нарушава неговото ниво и нервната ни система рухва. Антидепресантите имат за задача да спомогнат на тялото да си навакса серотонина и равновесието отново се възстановява. Неслучайно розовите хапчета, наречени Деанксид, се наричат още и хапчетата на щастието. Те са много мек антидепресант и помагат ефикасно. Няма случай, в който човек да е попаднал в депресия и да не се е възстановил. Въпрос на време е, защото човешкият организъм е съвършен и сам регулира дейността си. Но от паника, ние не изчакваме това време, и бягаме при докторите. Разбирам напълно авторката, защото и аз съм преминал през този ад, а после знам каква радост е, когато всичко се нормализира. Бъди щастлива авторке!

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 54b9c8a89c
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   Браво, супер си! Много харесвам борбените хора! Депресията не води до нищо добро, освен до задълбочаване на състоянието и затъването в една тъмна и дълбока яма, от която трудно се излиза...

 
  ... горе^
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 08c0a85724
гласове:
1 2 3 4 5
  (15 гласа)

5.   Ти имаш много сериозен проблем. На 20 години се гушкаш при мама и тате??? И си се депресирала от празните погледи на хората около теб, та чак и лекарства си взимала? Време ти е да пораснеш, защото с това мислене ще те смажат. Нямаш си на идея колко всъщност е жесток живота.

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 8d902410a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

7.   Радвам се, че си се оправила толкова бързо! Депресията е доста страшна болест, може да продължи много дълго и може да се случи на всеки, както и историята показва. Не съм сигурна обаче, че много хора ще могат да се почувстват особено свързани с историята ти и сега ще обясня защо. По информацията разбирам, че си била така само около година, което за депресивен период не е толкова много. Също така си имала доста грижовни и подкрепящи родители, както и приятеля си, което хич не е малко. Да не говорим, че си намерила бързо стаж, което пък е голям проблем за много хора, дори по-възрастни и опитни от теб. Истината е, че ти действително имаш всичко, за което да си благодарна и, което да ти дава сили. Но представи си един двадесет и няколко годишен младеж, без гадже, с родители на които изобщо не им пука за него/нея (което си е често срещано), с трудности да си намери някаква работа, камо ли по специалноста... А това е реалността за много хора за съжаление. Та пак казвам, хубаво, че си се оправила, но историята не бих казала, че е особено вдъхновяваща за някой с по-сериозни проблеми.

 
  ...


...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: c44865bd03
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Здравей поздрави и от мен Алекс се казвам. Само от прочетеното бих ти казал, че ти си склонна просто към депресия. Аз имам живот достоен за криминале, имах депресия и алкохолизъм едновременно(депресия, притискаща симптомите си с прекомерно и всекидневно пиене) и се отървах сам самичък, но проблема е, че отчасти и до момента пия. По-малко, но редовно. Евала, че си се отървала, но е била и доста по-малка депресията ти, поне от моята.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 243b768481
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

9.   Звучиш не като човек на 21, а на много повече! Поздравления!
Една от малкото по-напреднали души си и затова хората ти изглеждат посредствени, празногледи и празнословни... но те просто толкова си могат. Все едно да се сърдиш на едно дете за това, че не знае висша математика... Просто гледай на тях като на малки деца, а на болките и нещастията им - като на това да са си ударили пръстчето в пясъчника.
Много хубаво си постъпила, и чудесно си се справила във всички етапи от "заболяването" си! А фактът че вече живеете самостоятелно с приятеля ти буди възхищение дори у хора на 30 и над 30 години (визирам темата отпреди 2 дена : "Тя нейното семейство и аз....")
Просто гршката ти в началото е била, че си се гмурнала прекалено рязко в живота, и да - нещата не са черно-бели, ама хич! :)

Абсолютни поздравления и... щом на 21 говориш и възприемаш живота така, аз не знам на 30 или на 40 какво ще правиш? За тебе ще настане абсолютна скука! Ще "превъртиш играта" много бързо! :)

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 29422b7df7
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   На 17 светът ми изглежда точно както ти го описа.... Нашите нямат много пари и живея в малък град. Работя често за баща ми на овощната му градина и от малък знам от нашите колко трудно се изкарват пари и колко трудно се "оцелява" в свят пълен с кретени. Още повече, че в малките градове постоянно млади и стари те обсъждат, което е най-малкото невъзпитано - къде си ходил, какво си правил и така нататък... Често се случва да получавам подигравки и от мамини синчета и дъщерички за това как съм изглеждал и че съм нямал нищо марково и прочее, което ме кара до някаква степен да се натъжавам. Приемам нещата, които си написала за себе си като съвет от приятел, който ме разбира и искам да ти изкажа брагодарности, задето ги сподели тук :)

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: ce9d431958
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

12.   Браво мила! Много се радвам, че си успяла да излезеш от този мрачен период. Да, точно така, живота е многоцветен и пъстър калейдоскоп. Бъди щастлива и приемай всичко, което ще срещнеш по своя път с положителна нагласа, дори да не е много приятно. И всичко край теб е пак същото, но вече го гледаш от друга гледна точка, което е основно, в това -да се чувстваш щастлив. И, когато срещнеш трудност или се натъжиш-не забравяй, че някой, някъде, може би е по-зле, не може би, а със сигурност има някой, който е наистина по-зле. Заради това се радвай на малките неща и обичай, обичай! Просто душата да ти е изпълнена с любов, към тревичките, дръвчетата, птичките, животните, хората. Това е щастието да обичаш и да се радваш на всичко около теб. Така в твоята празнична и слънчева душа няма да проникне и прашинка от мрачни мисли. Поздрав. Ж

 
  ... горе^
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 6b0b35d037
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Не знам доколко си се измъкнала, но те поздравявам за начина, по който си осъзнала какво ти се случва и какво да правиш, за да станеш по-устойчива емоционално. Тези състояния се лекуват първо с осъзнаване, че имаш въобще проблем и след това с промяна на нагласата към света и това, което ти се случва, за да изпадаш по-рядко в кризи. А това наистина е дълъг процес и една година е малко време, за да се прецени. Депресивните състояния имат особеността да се появяват отново при критични ситуации или натрупване на негативни емоции. Имаш подкрепата на приятеля си, на родители и на приятели, което е прекрасно, но важното е сама ти да си бъдеш опората. Овладееш ли последното си постигнала много. Успех!

 
  ...

...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: a4c5a8dc94
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

14.   Момиче 16.
Номер 5 много си тъп :D... тъй като не си бил там нямаш право да съдиш как се е чувствала. И ся като е труден живота, дай право при акулите да се гмурне... нали трябва преди това да премине през малките проблеми, да изгради имунитет и чак тогава да ходи при големите проблеми.... плюс това ако не си чувал, живота се гради от МАЛКИТЕ неща, не от големите.

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: ecffbe1c84
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

15.   Да излезем от черно-белия свят и да го видим цветен? Да... лесно е да се каже... напълно ненужна история. Пълно с клишета. Такива "истории" и думи не дават утеха, нито надежда. Не дават нищо. Остани си щастлива, де. :)

 
  ... горе^
преди: 2 години, 3 месеца
hash: 03bee37b9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

17.   Браво на антидепресанта!

 
  ...
преди: 1 година, 10 месеца
hash: a68dae8665
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

18.   Опитайте и това http://gotvarstvo.bg/a/serotonin
Добавете мед и физически упражнения.

 
  ...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: fbeb67f3dd
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Хубаво е, че си се измъкнала. Браво на тебе и че не си изчаквала, а си отишла на лекар и за това че си пила лекарствата както са ти предписани. Че не си била билки и подобни простотии. Все пак трябва да знаеш, че си млада и склонна към депресия и ако почувставаш да се връща, да се пазиш от дразнителите й да идеш незабавно пак на лекар и да правиш каквото ти каже.

 
  ... горе^

...
преди: 27 дни, 59 мин.
hash: a0d5013087
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   Поздравления, че си успяла да се справиш с проблема. Аз също имам депресия, беше тежка, сега не знам как е. Може би, средна. Подкрепям мнението на номер 7, понеже аз съм от хората, които е описал той. Нямам приятели, в периодите на тежката депресия не ме възприеха насериозно майка ми и брат ми (дете на разведени родители съм), допълнително имах връзка, която вместо да ми помогне, играеше роля на още по-голям психически тормоз. Сега съм на 21 и не мога да си намеря работа, заради това, опитах, но за 2 месеца бях напълно изтощена. Съгласна съм, за това, че подкрепа от семейство, приятели и финансовата подкрепа лекуват по-бързо. Но да, би трябвало да се поставим на мястото и на други, дето не са така облагодетелствани за тия работи. Естествено, добре е, че си се справила, осъзнала си проблемите си и си действала! Това е успех!

 
  ...
преди: 22 дни, 9 часа
hash: 1878166ab6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   Ейй, колко хора е имало под влиянието на тъпата депресия. Що за брутално състояние е това? Питам, но си знам отговора. И аз като вас, почти бивш депресант минах през това нелеко състояние. Ама ето, всеки по различен начин се е справил, значи че макар с еднакви симптоми, тя се лекува чрез различни начини. Хубаво е да се създадат такива клубове за депресирани, където човек може много по лесно да се измъкне от това самоубийствено състояние, а не всеки сам да се опитва да се справя. Пожелавам ви успех и много радости и много любов, любов, любоввв...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker