 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Наркотици и алкохол |
Пълна самота!
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 3731 пъти
Добър вечер!
Желая да споделя една доста неприятна част от живота ми, защо тук ли? Просто няма къде другаде!
Нека да започна..
От около 4-5 години живея в тотална самота т. е. абсолютно без никакви контакти с хора (ако не вписвам семейството си)..
Така на 23 години съм (почти)..
От 2 години обикалям България и живея сам в квартири с цел да завърша висшето си образование, но имам една спънка тук, не се задържам повече от семестър (т. е. от 2 дена ходене на лекции), защо ли?
Нямам никакъв социален контакт с колегите си, потя се, имам сърцебиене, лошо ми е като съм там , нямам приказка с абсолютно никой..
Така имам леко заможни роделите (Майка, нямам баща), плащам по 300-400 лева наеми и живея сам..
Най ми е хубаво, като съм си сам в квартирата и чета класическа литература и пия алкохол паралелно, без да ме интересува много живота отвън!
Преследват ме много големи кошмари от минало, събуждам се в 3-4 през малки часове целият в пот с огромен рев и високо кръвно (живея с миналото)..
Така съвсем приличен млад човек съм на външен вид, дори хората си мислят, че си живея щастливо и винаги ме питат, защо си нямам приятелка дори..
Обаче в последно време ми харесва мисълта как ще умра и мисля само за смъртта, така знам че има хора много по-зле от мен, знам!
П. С нямам нужда да ми казвате (колко съм неблагодарен и т. н. ) Благодаря на всички!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: a8feb74623 |
|
1. В дупка си и сам се закопаваш в нея. Единственият човек, който може да ти помогне си ти самия. Бих те посъветвала полека да започнеш да си поставяш малки изпълними цел -завърши образованието си, опитай се да завържеш някакъв контакт, опитай някакъв спорт. Сигурно звучи като огромни усилия, но колкото повече просто си стоиш, съществуваш и не правиш нищо, толкова по-малко желание ще имаш за каквото и да било. Ти избираш дали да направиш нещо с живота си или просто да се носиш по течението без цел и посока.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 63d7ab8fd1 |
|
2. Описал си и мен самата. Разбирам както ти е, аз също се чувствам така. Записах да уча в университет, сега карам втори семестър, но още в началото ми стана ясно, че не е за мен и все повече си мисля за това да се отпиша, но пък исках тази специалност. Не че не се разбирам с колегите, напротив- за първи път ми се случва да попадна на правилните хора, но всичкото това говорене пред хора и комуникацията... просто изобщо не е за мен. Знам, че е най-важното това и че не може без да говориш пред хора, но изпадам в паника и на мен като на теб ми става чак лошо. Преди имах точно такива периоди като да се задушавам чак и да имам учестено сърцебиене, но гледах да не мисля много за това и взе, че попремина. Не бих ти казала, че си неблагодарен. Вижда се, че оценяваш нещата, просто ти трябва воля, за да се измъкнеш от положението си. Не знам какъв съвет бих ти дала, все едно да давам съвети на себе си като знам, че няма да променя нищо. По-скоро излизай повече и не мисли за страховете си. Аз също често сънувам кошмари и живея все в миналото. Имам чувството, че не мърдам от 2010 година. Ако не са книгите сигурно ще умра. А при мен лошото е, че смесвам реалност и фантазия и повече си фантазирам отколкото да гледам какво става в реалния свят.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: c2e9505f3b |
|
3. Направи си план за седмицата - час по час и го следвай.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 9fe1654ff1 |
|
4. Спорт и общуване ще те оправят. От собствен опит говоря. Изпадал съм в подобни дупки след като завърших. Докато учех и живеех в общежитието ми беше хем приятно, хем се дразнех на простотията. След това излязох сам на квартира и работех отвкъщи. Общувах само с "колегите", които всъщност са клиенти от Германия. Отначало ми беше добре, чудех се на онези бивши мои колеги дето записаха магистратури само и само, за да останат на общежитие. Тогава още не оценявах, че човешкото общуване е важно за нормалния живот на човек.
Иначе да, всички ще умрем, но дотогава поне може да ни е по-приятно преживяването.
Та, общуване и спорт, човек. Отначало ще трябва да се насилиш - той мозъкът си свиква да си работи по едно направление и ако няма стимул за промяна, такава няма да има. Стимулът може да е външен (примерно майка ти ти спира парите и трябва да работиш), или вътрешен - ти сам да си наложиш промяна.
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: 9aeff71c9b |
|
5. Брато, знаеш ли... като видя такава тема във форума и ми идва да почна да редя яко, да те нахуля теб в случая. Супер много се нервя на такива хора, а истината е, че и аз съм такъв. И познавам лично такива хора, знаеш ли колко глупаво изглеждаме отстрани- Ама много!
Виж сега, за смърта, всички ще си умрем някога. А какво става после, никой не знае. Има ли нещо от другата страна или не? Ами ако няма? Често си представях вечер, а и в последствие почнах да го сънувам на кошмар, как съществува само Свръх Аз-ът ми, как чувствам живота, хората и всички други създания, но съшевремено ми е толкова далечно и съм невидим за другите. Как съм сам в нищото, заключен завинаги в абсолютното НИЩО и беше ужасно. Наистина. Тогава си дадох сметка колко е кратък живота и колко хубави страни има. Можеш да правиш толкова интересни неща и да не ти пука за мнението на другите. Никой няма право да те съди ( освен съдията). Няма малки цели, номер 3 правилно ти е казал. График. На теб трябва някой да ти седне с чатала, на главата и да ти казва какво да правиш. Учене, учене, учене и работа, работа, работа. Започни да гледаш филми за вселената и за живота, гледай курцгезагт в тубата. Също потърси Casually Explained Life Like A Video Game и му изгледай всички клипове в ченъла.
Аз започнах заведнъж, няма една цел, две цели, като нищо не си правил досега си си починал достатъчно.
Почнах работа, фитнес, и вече ходя на университет. Във фитнеса се запознах с едно момиче и много я харесвам. Случайно се случи, че преспахме заедно, беше ми сефтето. Още не ходим, но нещата отиват натам. При мен всичко изглежда, че се нареди заведнъж. Грешка- аз си го наредих, защото просто опитах. А ти не си опитал, а казваш, че няма как. Ама, че работа.
Пожелавам ти успех!
М 22
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
