Ако ви се чете..
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 3094 пъти
Ще гледам да не е много дълго, затова ще го карам директно. Не знам дали търся помощ в този сайт, може би просто ще ви споделя моята накратко житейска история досега. Аз съм в разцвета на силите си (уж, но не са останали много от тях) в началото на 20-те. Живея във Варна и знаете ли кое е едно от гадните неща, които осъзнавам - да отидеш в друг град, за да смениш обстановката, но да разбереш, че от родния ти няма нищо по-хубаво, след това да се прибереш в него и да стигнеш до заключението, че е още по-гадно място. Отвратително е - да се чувстваш кофти в родното си място и самотен на всичкото отгоре.
Не искам да ме припознавате в повечето банални истории в този сайт и за съжаление явно често срещани при хората, затова ще кажа, че съм имал и хубави моменти и то не малко. Има неща, за които съм благодарен, но не могат да ме запълнят така, както други които липсват в повечето случаи. Аз съм труден за сближаване, искам социален контакт, но чувствам, че вече нямам интерес и енергия за такъв. Видял съм много долни хора, тук е пълно с лайнари и сухари, агресатори и филмари. Имал съм удоволствието да познавам и пичове, но те си хванаха пътя, естествено аз съм резервен план в живота на повечето, никога сякаш не съм бил чак толкова важен дори и за повечето от приятелите ми, а те самите са даже малко на брой...
Мислих, че като се прибера във Варна ще се запълни празнотата, която имах в София, но уви. Разбрах и че щастието ми винаги идва от външни източници, не идва от самия мен. Някак си не съм си достатъчен все едно, сякаш винаги очаквам другите да ме запълнят, не искам толкова социален контакт заради самите хора, колкото заради самия мен, просто имам нужда от любов (много гейско звучи вече, съжалявам, това с излизянията винаги ми се е струвало мега женско) донякъде съм си притеснителен, гледам да го крия в повечето случаи, слагам маската и го играя небрежен сякаш не ме интересува нищо а това винаги е нож с две остриета - първо, че аз всъщност се интересувам било то от мнението на другите (вече не толкова, но пак до известна степен, която ми пречи да не се влияя от това) и т. н., второ, че отстрани за тях изглеждам студен, скучен и безинтересен, просто не мога да се отпусна, хваща ме параноя, че после ще ми говорят зад гърба и може да им се сторя като глупак :D, а всъщност аз дори не искам да съм студен, аз съм добър по природа. Аз винаги гледам да съм себе си, но наполовина, тъй като нямам достатъчно сила да продължа да съм повече от половината, да съм напълно себе си, да не ми пука.
Преебах си психиката, всеки ден се менят кофти и добри състояния, пуша много трева, за да си запълня дупките, не мога да заспя без коза, нужна ми е доза, не ми е приятно като пуша, но поне се запълвам... искам да заплача, щото много ме боли, израстнал съм мачкан в даскало, в гимназията, след това утихна, но пак не съм това, което си представях, че ще бъда. Аз съм човек с мечти, но започвам да се чудя - има ли смисъл? Сякаш нищо не може да ме запълни вече, параноясъл съм тотално, искам да се оправя и почва да ми писва, но просто искам да отида в някоя гора и да крещя искам никви задръжки да нямам, ей така да изляза на улицата и да псувам, щото напоследъка си изливам гнева на пътя, както и адреналина, карам като бесен в уличките (не го правя умишлено, просто така ми идва, знам тъпо е) с по 80-90 винаги минавам на косъм, но не искам да пускам педала на газта, чувството е уникално и колата ме прави щастлив единствено за момента, само тя е моето спасение. Сега имам чувството, че и най-добрия ми авер е на път да ме заебе, а това няма да го понеса, има вероятност да се зачукам и на дроги щото съм лабилен. Димака го е казал "ако си слаб психически, си балък фактически" и май е вярно....
Пожелайте ми успех, искам да не се отказвам, но батериите на волята лека-полека спират да работят.. :(( Живота е кучка наистина.. Единия кръг са пичове, но те не са ми чак такива авери, аз винаги съм ги търсил и така нататък, но те са само като се съберем с моите двама най-добри, защото те са повече към тази компания отколкото аз към нея.. другите - наркомани, друсалки, мъж с дете на 30 който пуши марихуана и си говори с 20-годишни хлапаци. Колко по-изпаднала може да бъде картинката? :) Пред мен да друсат и да употребяват, просто може би трябва да си променя обстановката и да се махна от този фалшив град с фалшиви хора и псевдобандити и мутри навсякъде. Дрогата и тежкото поведение са на мода, но аз осъзнах че това не е моя път. Ще сменя обстановката и ще си намеря други приятели и ще живея по-добре, но пак няма да съм запълнен, проблемите ми са много, няма да ми стигне и седмица, за да ги напиша в тоя сайт. Затова стига толкова, ако сте прочели всичко, желая ви хубав ден, заслужавате го заради вниманието, което сте отдали поне за малко. :)) Да сте живи и здрави!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 1 месец hash: 0a3ddc843c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, пич. Аз съм едно момиче , също като теб на 20. От малък град съм, израснах на село, следвам в София. И моя живот не е лек, загубих баща си преди няколко години, а майка си в началото на тази. Баба ми ме е отгледала от 11 годишна, тъй като тате беше болен и нямаше как да се грижи за мен, а майка ми ни заряза. Както и да е чувствам се като теб, зле в София и зле на родното си място, самотна съм, като свободен електрон в пространството. За баба съм тежест и го чувствам, избягва да е с мен, заради майка ми вероятно, която е нейна дъщеря. Аз се напивам често до безобразие. Да не е правилно наясно съм с това, но ми тежи, както ти си с тревата. Трябва да спрем човече. Наистина нито алкохолът, нито коза ще ни спасят. Трудно е знам, събери се, всеки има своята битка, аз в момента се опитвам да променя живота си. Няма кой да ни помогне, ако сами не се спасим. Успех и умната,братле :)

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: a6346a7581

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Недей се зачуква на дроги, че всичко е от Максуда. Тежко е тука през зимата. Лятото някак си е по-търпимо. Определено смени средата, тя е ключова.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: fed2b37036

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Така както се изказваш може би те познавам, хахаха. Иначе виж как са нещата: осъзнаеш ли го - 50% от проблема е решен :) поздрави на всички гларуси..

 

...

горе^

преди: 5 години, 1 месец hash: 9e01453551

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не разбрах работиш ли нещо? Звучиш като безделник, който се вглежда в себе си. На 20г и толкова драматизиращ. Лъскай бастуна по цял ден и ще си добре. Жена нямаш явно - намери някоя. Или това е същината на проблема, която пропускаш. Ако си гей, намери си платежоспособен подобен и пак си психясвай.

 

...

преди: 5 години, 22 дни hash: 8a5cb5616a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Важен си си ти за себе си. Не чакай одобрението от другите. Харесай се сам и се опитай да се почувстваш само достатъчен. Тогава и другите ще те харесват. Иначе замина за чужбина. Ще видиш друг свят и култура. Пък може и да за работиш пари. Ще намериш любовта, спокойно. Но първо за обичай себе си.

 

...