Майка алкохоличка
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 2113 пъти
Здравейте, мъж на 34 години съм и майка ми е алкохоличка. В средата на 50-те години си е, а вече е с разбито здраве. Предполагам има и други подобни истории, но искам да споделя и моята. Предполагам има и други хора със същия проблем.
Майка ми пие сериозно от 5,6 години. Преди това е пила нормално и честно казано незнам, защо и как започна да злоупотребява. От можеби 2 години вече, тя не е същия човек. Всичко типично за алкохолика е и в нея- лъжи, лъжи, криене на пиене, криене на количества, отричане на проблема през 99% от времето, обвиняване на другите за нейния проблем (най- често баща ми).
Преди около месец беше в болница за около седмица, естествено заради пиенето. Цялостното й състояние не е добре, здравето й е влошено заради алкохола и след всичките кълненета и обещания, че няма да продължи- след като излезе от болницата сигурно на втория ден пак пиеше.
Аз започвам да се измарям от цялата ситуация. Не живея при тях, но при всяко позвъняване на телефона вече изтръпвам, защото постоянно съм на тръни, че пак е станало нещо, пак е имало истерии, скандали и т.н. Има нощи, в които не мога да спя и се чудя от къде започна всичко, как се стигна до тук.... Изчел съм много форуми и статии за алкохолизма, знам че решението да пие си е нейно и вината не е моя или на баща ми, но вътрешно в мен винаги седи загнездена тревогата- направих ли всичко, което можах, правилно ли постъпих. Много пъти съм й казвал, че проблема започва да става сериозен, а отсреща винаги едно и също- остави ме на мира, не пия много, престани да ме обвиняваш. Отказва да ходи на психиатър, защото те нямали да й оправят проблема и щели да я тъпчат само със хапчета. Накарах я да отиде поне на психолог- отиде точно 2 пъти и двата пъти е била пияна. Естествено ефект нямаше никакъв. Давам й да чете статии на хора, които са се справили с проблема, да види че има и други като нея и има изход, но отново срещам съпротива- не искам да ги чета, натоварват ме.
В момента отново е в болнично заведение, влезе по собствено желание и още на втория ден се обадила на баща ми да го обвинява, че той е виновен, че тя е там, всичко било ужасно и заради него щяла да полудее. Притеснявам се много за него, защото той преживява всичко много тежко.
След като излезе от болницата отново ще отида при нея с надеждата да помогна с нещо, но силите ми са на изчерпване и ако и този път всичко се сгромоляса мисля, че ще съм до тук. Все пак тя е 55 годишна жена, която не приема почти никаква помощ и избора си е неин. Аз имам собствен живот и не искам да го провалям заради желанието на майка ми да пие. Знам, че това е болест, но едиствения начин да се излекува ако самият човек го поиска истински.
Ако някой иска, може да сподели подобни житейски проблеми. Знайте, че не сте сами и че вие не сте виновни по никакъв начин за избора на някой друг. Пазете и собственото си здраве!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 10 месеца hash: 51390a0690

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Не се занимавай с нея. Тя е голям човек, може да взима решения за себе си. Щом обвинява баща ти, може нещо с него да имат. Но пък тя винаги може да го напусне. Гледай собствения си живот. Ти си направил, каквото си могъл. Повече нищо не зависи от теб. Зависи си от нея.

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: 2ac1a9db5f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не си виновен и няма за какво да се обвиняваш. Сама е решила да си порка, пълнолетна си е от доста време. И в моето семейство имаме същия случай. При мен обаче си надига бутилката откакто се помня, така вече 28 години. Обвинявах се, мразех се, плаках, чудех се, мрън-мрън. Платих емоционално за нещо, което аз нямаше как да променя или да съм виновен. Вината ми (доколкото ми се повтаряше) бе, че съм боклук, нещастник, провален аборт, всичко най-миличко. Това се правеше само към семейство, най-вече към най-малкия член (аз), който нямаше речниковите способности и финансовите възможносто дори частично да се защити. Един ден след много години разбрах, че аз бивам използван, че животното просто иска да ми пие кръвта, отебах нищожеството и ти казвам - не съм се чувствал по-добре от години. Ако се претрепе по стълбите и си набие слепоочието на ръб - жалко, да не е поркала. Ако си докара инфаркт или нещо друго, да не е надигала бутилката. Ако мрън та врън, трън та брън. Има идиоти, които ще кажат как трябвало едва ли не цял живот да ѝ бършеш седалищните части, защото тя те е родила и гледала. На същите идиоти се казва, че ако си такъв нищожен лицемер, че да създадеш живот само за да го впрягаш после като роб, мненийцето ти не струва или ти покрай него. Всички сме отговорни за деянията си. Който кара и пие си плаща. Който пие и съсипва семейства си остава сам.

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: ca8a9427ba

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Аз съм сестра на по-възрастен брат алкохолик. Почина на 68 години от рак на черния дроб. Имаше обективни причини за депресия производствена авария преди 45 години и лишаване от възможност за деца. Впиянчи се, алкохолизира се. Майка ми и аз в онези години го пращахме на лечение с негово съгласие, хипноза, ампула, нищо не помогна. Моят мъж не го допускаше у дома заради децата. Започна да си продава имуществото, пропиваше парите с други алкохолици, стана асоциален, изпадаше в ступор, Бърза помощ и полицията многократно бяха викани от минувачи. Събрах документация и на 62 години го поставих под запрещение чрез съдебно дело. С неговата пенсия и наемът от апартамента му го въдворих в частен старчески дом с протективен и строг режим. Слава Богу ме обичаше и ми имаше доверие и ме послуша. Там се справиха с проблема и можа да поживее, бяха го отписали. Нищо няма да помогне, в България се гледа на алкохолизма и алкохолиците снизходително. Лечението е доброволно, дори започнато по решение на алкохолика може да бъде прекъснато. Освен, ако не се докажат общественоопасни прояви. И тогава не се прилага принудително лечение. Можеш да отидеш без нея на консултация със специалист психиатър нарколог. Алкохолизмът е наркомания. Предварително си запиши проявите, поведението и какви въпроси имаш. Те знаят, че алкохолиците не се чувстват наркомани. Но нито ти, нито баща ти имате каквато и да било вина, тя се е събрала с пийващи по повод, усладило ѝ се е, критическата възраст и менопаузата също са оказали влияние и малко по малко се е впиянчила, неусетно за близките става. Аз съм възрастна жена, но при алкохолизъм на съпруга бих се развела, нямам намерение да пропилея своя живот, като понасям алкохолик, нямам излишни години за губене. Ти си имаш свой живот, трябва да мислиш за свое семейство и свои деца. Докато общественото мнение не заклейми пиянството и алкохолизма както пушенето потърпевшите роднини нямат голям шанс. ВНИМАВАЙ! Само родител може да изтърпи грижи за болно свое дете-наркоман, останалите се спасяваме.

 

...

горе^

преди: 3 години, 10 месеца hash: 359123bd7e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Дядо ми беше алкохолик, и злоупотребяваше, както с алкохола така и с цигарите. Преди около 5-6 години се почуства зле и се оказа че заради алкохола бе поставен на два избора или да спре да пие и да пуши в рамките на нормално или ще умре. Операцията мина успешно той явно се стресна за състоянието си спря да пуши и да пие точно за 3 дена шибани 3 дена и след това старата песен на нов глас да пиеше си лекарствата но ги пиеше със прословутата му ракия и минаха се 2-3 месеца и умря с чашката в ръка та от личен опит ти казвам че е много трудно да откажеш човек от тази зависимост да на кажа невъзможно. Успех ти желая !

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: 6f0794f275

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Това е нейният живот и избор, затова остави нещата каквито са. Ясно и кажи, като е трезва, че искаш да и помогнеш, но ако не се промени ще прекъснеш контакта си с нея. Търси баща си само, това повече може да я стресне, отколкото статии и говорене.

 

...