1. По принцип има такова нещо, че ако имаме мечта, то подъзнанието ни прави всичко възможно тя да се осъществи. На практика обаче малко хора го постигат.
Проблемът е в това, че когато си поставим някаква цел, то не мирясваме. Изпадаме в едно напрежение дали ще я постигнем, кога ще я постигнем, как ще я постигнем, ако не я постигнем как ще го понесем и т. н. Дори ако я постигнем, изпадаме в страх дали няма да загубим постигнатото. Това напрежение с времето прераства в тревожност, страх, душевна липса, депресия, меланхолия, гняв дори.
Всичко това противоречи на позитивното мислене, защото идеята е човек да чувства пълнота и завършеност в живота си, а не липса. Липсата докарва още липса. Дори ако случайно постигнеш мечтата си, ти в това състояние пак ще чувстваш липса отвътре.
Значи от една страна мечтата има силата да се самореализира без усилия, от друга страна това наше обсебване от крайния резултат противодейства на мечтата ни и силите се неутрализират взаимно.
Целта е хем да мечтаем, хем да не ни пука за резултата. Да сме щастливи без значение дали ще постигнем резултат или не. Т. е. да сме щастливи само заради самото мечтаене, без да мислим за резултата. Това е тайната - целта ни да е не постигането на мечтата, а самата мечта. Казвам го от личен опит. Да, не е лесно да се постигне, но това е тайната.
Защото замисли се - победата е вятър работа, днес я имаш, утре ти я отнемат, но мечтата остава завинаги, нея никой не може да ти я отнеме. Изобщо щастието на един човек няма как да се гради на нещо толкова непостоянно и илюзорно. Иначе цял живот ще живееш в страх дали няма да го изгубиш. Но мечтите - те са друга бира. Тях никой не мжое да ти ги отнеме и да ти ги купи. Те са безценни.
Може да претърпиш 100 провала в живота и със сигурност ще имаш такива моменти, но мечтите ти ще те правят щастлив, те са единственото постоянно нещо в нашия живот. Дори и след смъртта ни си остават. Дори и смъртта не е достатъчно силна, за да ни ги отнеме.
Сега аз не казвам, че трябва по цял ден да лежиш и само да мечтаеш и да не правиш нищо по въпроса. Естествено, че ще действаш, но мисълта ми е да не си обсебен от резултата и щастието ти да не е зависимо от него. Да постигнеш тази безусловност на щастието. За щастието не трябва да има условия, не трябва да има "ще съм щастлив, едва когато забогатея/намеря си жена". Позитивното мислене не е да виждаш света през розови очила и да казваш "виж това, че са убили някоя бабичка колко е прекрасно". Това означава да знаеш, че в живота има и провали, но въпреки това да имаш сили да мечтаеш и си щастлив от мечтите си. Можеш да постигнеш щастие и пълнота в живота си още в този момент, стига да разбереш правилно думите.
Познавам хора, които цял живот са се мъчили да изпълнят мечтата си да бъдат богати. Инвестирали са целия си живот в това, направили са невъзможното. Да, постигнали са го, но са пренебрегнали семейството си, близките си, здравето си. Сега имат пари, ама нямат нищо друго. И за какво е било цялото това постигане, като те са изгубили себе си дори? Т. е. са го постигнали, но са станали твърде зависими от резултата. И ако утре си изгубят и парите, те са просто едно нищо. Сега единственото, което им е останало са парите.
В живота на човек трябва да има баланс - трябва да имаш пари, трябва да имаш близки, приятели, здраве, семейство, любов, деца. Ако изхабим прекалено много ресурси само за едното, то всичко друго отива по дяволите.
Така че действай, мечтай, бъди щастлив, пък каквото стане и без това крайния резултат далеч не зависи само от теб самия. Дори и да не стане, пак си остани щастлив.
Човек може да постигне и само с дейстие, на сила, но това е за сметка на друго. Когато постигаш с позитивно мислене, постигаш без да влагаш прекалено много ресурси. Така ти остава енергия и за другите неща и така постигаш баланс в живота, защото постигаш от всичко по малко. Иначе за какво са ти милиони, като дори няма да има с кого да си ги харчиш?
Аз смятам, че човек трябва да постига без усилия. Трябва да се оттърве от зависимостта си от крайния резултат и само да мечтае. Тогава живота става лек и нещата често се нареждат от само себе си. А дори и нещо конкретно да не се нареди - да не ти дреме, то само ще ти докаже, че дори и да не се сбъдне, не може да ти отнеме мечтите.
|
