 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Май съм останал без приятели
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1432 пъти
Мъж на 37 г. съм. Средно грозен, нормално беден. Тази вечер осъзнах, че май вече нямам приятели. Уж се имам за общителен човек, уж нищо фатално не се е случило, а изведнъж се оказа, че нямам с кого да мръдна някъде през празниците. Имам си чудна половинка, но имам нужда и от приятели, мамка му. Кълнях се в няколко души, сигурен съм, че ако имам проблем ще ми се притекът на помощ, но сигурно има година откакто не сме правили нищо заедно. Виждаме се на "по бира", не можем да се организираме за нищо. Вече ми писна да предлагам, защото все не става. И най-лошото е, че ми се струва, че аз предлагам, а другите се дърпат и си измислят някакви уникални причини. Не искам да правя от жената другарче, връзката се изхабява така, а и понякога искам да си общувам с някой външен. Номерът е, че с годините сякаш старите приятели са се отдръпнали от мен, а последните десетина години хората, с които общувам някак не ги чувствам изобщо близки. За "по бира" стават, ама не мога да си представя да излезем на планина или да се отпусна и да се напия хубаво пред тях. Още повече, чв повечето са свързани с работата и трябва да пазя лице. Много тъжно ми стана тази вечер след поредното "на по бира", което си беше загубено време. Как мислите, това нормален процес ли е и просто трябва да свикна или по-скоро съм нещо досадна личност, с която хората им писва да си играят. Да добавя, че баща ми също беше самотник. Като малък почти не съм го виждал да общува с приятели.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 0e80ca8f52 |
|
1. Не са се отдръпнали, а хората са ги налегнали други гриж - гледат деца примерно, или всеки ремонтира я апартаментче, я вила... С годините и хората стават по-пасивни, или по-скоро предпочитат да концентрират и изразходват енергията си за нещо смислено, вместо за глупости.
Ако искаш "приятели" на разположение по всяко време- насочи се към кварталните пиянки. Те се навъртат покрай някоя долнопробна будка за наливен алкохол-менте. Просто приятелството е на различна основа. Ако те устройва това - давай!
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: cf5124a8ce |
|
2. Псевдо -американщина. Както в щатите така и тук живота остава на едно повърхностно ниво.
Това да събереш комшиите да ти отлеят плочата за 2 кг кифтета и 2 каси бира го няма вече. Остана само сън.
Обществото ни се повреди от дъно. Бъди благодарен че все още и с жена ти се разбирате, щото този вирус поразява и хората до ниво семейство даже. " Разделяй и владей"
Брачни договори и 5 развода за 10 години е нещо нормално вече...
Положението е зле, ама трябва да се борим. Аз се боря като си намирам нови приятели. Като поканя на рожден ден 10 и дойдат 2ма, намирам си за следващия още 20 приятеля и каня 30, те идват 5, ама пак е по добре.
В момента съм в Китай за малко. Тук като поканя 10, идват 15. И даже ми се извиняват дали могат да вземат и децата си и техните си половинки и приятели. Абе както както празнувахме Нова Година цялата рода общо взето, преди '89
Някой жестоко излъга българина тогава и ние лапнахме въдицата като гладни шаранчета.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 626923b068 |
|
3. За съжаление се случва с почти всички. Когато си малък или млад имаш много свободно време и можеш да осъществиш и най-щуравите си идеи с приятелите, но с течение на времето завършвате, започвате работа, създавате семейства, имате деца и в един момент се оказва, че всеки са го налегнали грижите и вече никой не може да си позволи да е толкова щур и спонтанен както преди. Ще ти дам само един пример. С мъжа ми се женихме млади и съответно имахме доста приятели и в началото беше голям купон. Всяка вечер след работя бяхме някъде с приятели, всеки уикенд извън града, а понякога правехме и доста не планирани неща. Ей, така в петък на някой му хрумва да организира тайфата да прескочим до морето и 1 час след работа вече всички сме във влака. Ама вече не става. Обаждаш се на някой приятел, хайде в събота да правим еди си какво... ама не мога тази събота ще водя детето на детски рожден ден, обаждаш се на друг... о, ама обещах на нашите да ида на вилата да им помогна за нещо си. Обадиш се на трети... ама ще правя ремонт у нас и не мога да оставя майсторите без надзор... и така като почнат да ти отказва редовно (не че го правят нарочно, но всеки така са го завъртели грижите и проблемите, че просто нямат време) накрая спираш да им звъниш. И накрая се чувстваш като най-самотния човек на света и в събота вместо да правиш нещо щуро с тайфата си прекарваш времето като някой пенсионер вкъщи. А приятелите ги виждаш от дъжд на вятър и то само ако не изникне нещо непредвидено в последния момент. Гадно, но това е положението, когато бяхме на 20 и няколко разполагахме с цялото време на света и беше достатъчно само някой да даде някоя идея и всички бяхме на линия.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: d94434fd6d |
|
4. Хехе, чете го това и все едно аз съм го писал. Номер 2 също е много прав за американщината. Едно 2-3 години бях с американци и тяхната представа за приятелство ме убиваше. "Най-добри приятели" се държаха като във филмите за викторианска англия. Такава лицемурия не бях виждал и досега не съм виждал. Даже в семейството си се държат на разстояние, внимават да не са прекалено директни, лични въпроси почти не се задават, защото може да се удари на някое чувствително място. Аз тогава на едната американка и казах, че по нейните критерии моите бегли познати са ми по близки от нейните добри приятели. Но най-забавното беше, когато едната американка се напи и си каза бая директно доста неща. Изхвърлиха я от компанията, а аз се заливах от смях и бая упреци отнесох. Иначе и тук вървим в тази посока. Сякаш по-лесно се живее, когато не се ангажираш толкова с други хора.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 8a82fdb9c2 |
|
5. Няма файда от теб, затова. Ако имаше лапачка край теб щеше да си заобиколен катадневно от дузина приятели.
|
...
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 99db7d0b0b |
|
6. Мъжките приятелства са на основата на общи занимания, а женските-на споделяне. Така че, започни да се занимаваш с неща, които ти харесват и ще има с кой да ги правиш-спорт-футбол, волейбол, тенис на маса, ходене по планините-ексурзионни летувания, хобита-моделизъм, дроновете са особено популярни. вземи си куче.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 6d5b0d0c57 |
|
7. Аз съм авторът. Номер 3 все го е описала по-добре от мен. Хубаво го е описала, разбирам всичко, ама защо тогава не ме свърта и не мога да се примиря. Виждал съм хора с по две малки деца, които не им пречат на се виждат с приятели и да си следват хобитата. Най-много ме дразни, че вече се виждаме само на софра, а аз точно искам общите занимания и особено ходенията по планините страшно ми липсват. По едно време си мислех даже да отида някакъв туристически клуб да потърся, ама се почувствах съвсем като загубеняк. Както и да е, виждам, че общо взето се смята за нещо нормално. Явно в мен си е причината, че ме боде. Пък и като млад много се дразних на двойките, които са все като залепени и не искам да ставам част от такава.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: ea1d556d2c |
|
8. Здравейте.
Авторе, не си само ти а много хора са така. Това като че ли е нормално явление, макар и странно. Хората наистина се очуждават лека полека. Моят баща също е така. Няма приятели. Какво ли му е на душата..
Замислял съм се за цикъла на живота.
Раждаме се, растем и играем, навлизаме в пубертет (тийнеджърство) когато излизаме с групи хора и се забавляваме, намираме си половинка, създава се семейство, създават се деца и се комбинира работа, намира се друга/други двойки с които си имаме общо и лека полека се отчуждаваме от всички останали хора.. след време двойките с които се излиза си омръзват и лека полека си губят контактите.. докато накрая не се намери друга двойка или просто не си останат сами..
Всъщност, сега като се замисля, какво ли им е на възрастните хора.. особено пенсионерите.. имам толкова много съседки тоито са сами..
Сега като се замисля и се натъжавам ако доживея до старост какво ли би било това. Особено след като съм гей.. шанса да си остана сам е по-голям..
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: b12305bb46 |
|
9. Много интересна и актуална тема. Предполагам, много хора за се припознали. И аз мога да се наредя на опашката. Като цяло съм съгласен със всички ви, особено номер 2 и 3. Много точно дефинирано. За да допълня тезата бих казал, че всеки усеща един вид отчуждаване. Наблюдаваш как ти се променяш, наблюдаваш как хората се променят. Научаваш се, че някои неща дето си ги мислил навремето, не са точно така. Научаваш се, че ако се "отвориш за някого или света", след това най-често боли. Невежеството е блаженство, са казали. Всеки ден преоткриваш този израз. Даваш си сметка, че навремето е било по лесно защото не ти е пукало толкова, може би си бил малко по лекомислен. С течение на времето осъзнаваш, че зад всеки акт, дума, жест, стои нещо. Нищо не е толкова просто колкото изглежда. Всичко си има последствия. Ти просто не си ги виждал досега. Изведнъж осъзнаваш, че хората като цяло не са чак толкова милички и прекрасни. И се чудиш дали другите го осъзнават. Но забързани в сивото ежедневие, някак си се роботизираме. Забравяме, че истински важните неща са малките радости. Пътуваш в автобуса. Малко момиче се обърне към теб и ти се усмихне. Ей така, непринудено. И ти му се усмихнеш в отговор. Или може би ти се оплези. Или караш, и някой ти бибитка. Почваш да се чудиш "кво иска ся па този идиот, сигурно ще се караме за нещо пак". Изравни се с тебе, направи ти знак да си свалиш джама и ти казва "Изгорял ти е габарита". Ти изненадано смотлевяш "Мерси". И после през рутината на деня спомена за тези малки случки те кара да се усмихваш. И се сещаш колко рядко го правиш. А преди беше толкова лесно. И че много ти липсва. Но вече сме влезли в коловозите и нещата не се получават както преди. Може би мъничко се намразваме заради това. Може би презираме. Или може би са твърде силни думи. Но със сигурност първо го забелязваме у другите, и после у себе си. Една спокойна вечер, както автора. Чак се шокираме.
И може би правиш опити да се променят нещата - опитваш да си възвърнеш връзката със стари приятели само за да видиш, че някак си не се получава. Опитваш се да помогнеш на някой, ей така, непринудено. Разбираш, че това е капка в морето. И като цяло това ти носи повече болка защото осъзнаваш колко безполезни са опитите, особено в дългосрочен план. Колко болка има по този свят. Колко болка има под терасата ти, защото там може би в момента спи някой бездомник, докато ти си на топличко вкъщи.
Или в опит да си докажеш, че можеш да се върнеш към предишния начин на живот, решаваш ей така, изведнъж, да идеш някъде. Може би някоя предишно място където си се чувствал чудесно навремето. Или съвсем ново място, с надеждата да усетиш трепета на "новото", "неоткритото". Отиваш там и не усещаш нищо. Или най-често не е както си го очакавал. Или не както е било преди. И се чувстваш още по тъпо.
Дълга тема. Не мисля, че бих казал нещо което повечето тук не са осъзнали, усетили, изпитали. Всеки би допълнил някой фрагмент и навярно ще е прав. Говорим за едно и също нещо.
В заключение бих ви препоръчал да видите в тубата "Lamb - Wise enough". И текста и видеото са много много добре пипнати и много точно описват проблема.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: e6e15580e7 |
|
12. Аз въпреки че съм доста по-млада от теб, смятам че това не трябва да ти е чак такъв проблем. Гледай си хубавата жена и бъди доволен от това, което имаш. Много често приятелите се оказват лоши или неподходящи. Аз съм индивидуалист и съм имала много малко, но почти никой не ми е останал до ден днешен, а съм само на 25 години. Може би проблемът е в мен, а може би просто съм си такъв човек. Не че трябва да си като мен, но едва ли това че нямаш хора за лаф е болка за умиране. Даже е предимство, защото печелиш повече време за себе си, за жена си и за работата си. И няма опасност някой да ти знае ежедневно мислите и живота, и да се възползва. Знам че звучи прекалено предпазливо, но... и в това има резон :)) желая ти всичко добро!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
