 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Може ли човек да се промени наистина към по-добро?
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 2103 пъти
Здравейте,
Пише ви един вече не млад мъж на 30 години. Ще се опитам да кажа няколко думи за себе си, за да придобиете обща представа. Израснал съм в не особено добро семейство. Родителите ми се разведоха, когато бях на 8, но това само по себе си не е най-големият проблем. Страшно негативни хора са - за тях животът е гаден, всичко е ужасно. Майка ми ме шамареше още откакто се помня, та докато станах тийнейджър и започнах да се защитавам. Баща ми не ме е бил, само ме товареше със свръхочаквания за успехи в спорта, образованието, реализацията.
Още от малък другите деца ме отбягваха. Трудно се сприятелявах, имах малко приятели и повече си стоях вкъщи и четях книжки. Като тийнейджър бях доста проблемно дете в училище (елитна гимназия). Късах нервите на учителите си, съучениците ми ме отбягваха и тормозиха. Бях в почти пълна социална изолация. Не вярвах, че някога някое момиче може да ме погледне. На 19 се преместих да уча и работя в друг град. От тогава правя опити да променя нещо у себе си, но явно недостатъчни. по-малката ми сестра за съжаление понесе нещата по-тежко. Все още, на 26, живее с майка ми, нито учи, нито работи. Страда от тежка депресия и за съжаление няма особено желание да се лекува.
Разказвам всичко това не за да търся съчувствие. Има и хора с много по-тежко детство. Споделям го просто защото смятам, че това много е повлияло на изграждането на характера ми.
Някъде около завършването на гимназията започнах да правя опити да работя над себе си. Започнах да спортувам и да се грижа за визията си. Взех да чета в различни периоди от живота си книги и материали за позитивно мислене. Започнах да създавам приятелства, макар и нетрайни. Четох доста за психологията на хората, комуникацията, личностното развитие. Опитвах се да правя нещата "fake it till you make it". Лошото е, че си останах на "fake it". Вече 10 години далеч от семейството ми. Хората извън близкия ми кръг от 4-5 приятели ще ви кажат, че съм позитивен, готин, забавен, общителен. Започнах и да флиртувам с жените, които ме привличат и даже, напълно парадоксално, някои хора ме мислят за плейбой и сваляч (нищо общо с истината). Но всичко това е една маска. Зад позитивния, забавен тип, който флиртува с момичетата, се крие същият отчаяно търсещ одобрение смотаняк, който винаги съм бил. Не мога да създавам близки приятелства, близките ми приятели са същите няколко от ученическите години (и те смениха града тогава). Другите контакти бяха временни. Момичетата ми се радват и смеят на шегите, но не мога да стигна до нищо повече от френд зона или забавни закачки. А неуспехите в любовта ми тежат най-много. До сега съм се влюбвал три пъти наистина. Имало е заигравка, флирт, но и трите пъти не успях да спечеля момичето. И други случаи е имало, в които, не мога да кажа, че съм се влюбвал, но жената наистина ме е привличала. Само че обикновено нещо прецаквам по пътя. Може би тук идва и моментът, че искам да съм с жена, с която наистина се харесваме и има чувства, а не просто някоя "подходяща". Предпочитам да съм сам, отколкото с някак План Б.
В професионален план отстрани не изглеждам зле, но пак се чувствам нереализиран. Опитвал съм 4-5 неща за десет години, все в различни сфери. В началото винаги тръгвам добре, но впоследствие прегарям, изчерпвам се и не ми достига воля, за да се издигна и развия. И търся съвсем ново поприще, в което да се развия. Сега се хванах на ново поприще (IT индустрията). Изкарвам повече от 80% от хората в България, но в сравнение с колегите ми на моите години съм нищо. На 30 те вече са къде къде пред мен.
След като наскоро една жена ми разби сърцето, намерих сили да не се самоубия (поне засега), реших да продължа борбата. Макар че на 30 човек трудно се променя. Започнах да се виждам с психолог, да търся начини да си повиша самочувствието, да се опитвам отново да мисля позитивно. Но съм правил подобни неща и преди и ефектът е бил само временен. Искам да съм нормален, пълноценен човек, с приятели и партньорка в живота, с която се обичаме наистина.
Замислям се дали познавам хора, които са били в подобно на моето положение и са еволюирали към по-добро. Лошото е, че май не познавам. Хората, които си бяха лузъри на 19, все още са лузъри - нереализирани професионално, нещастни в личен план. Който беше смотан на 19-20, си остана смотан, комплексиран, нереализиран. За съжаление, негативни примерни знам - хора, на които се възхищавах преди за успехите им с живота и жените, се провалиха с пиене и прекалена самонадеяност. А хората, на които позитивното мислене помага, са си хора с много силна вътрешна енергия по принцип, поне по мои наблюдения.
Та, това е, което ме мъчи. Познавате ли хора, които наистина са се променили и развили към по-добро? Хора, които са били социално изолирани, нехаресвани от противоположния пол, но са успели да станат привлекателни и да си намерят някого, с когото да са щастливи (ама наистина, а не "заедно сме, защото никой друг не ме иска")? И вярвате ли, че е възможно човек да преодолее комплексите си? Иска ми се да вярвам, че има смисъл да се боря, че не съм безнадеждно смотан по рождение. Но често пъти си мисля, че шанс няма вече.
Поздрави!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: c667cf8d66 |
|
1. Не, всички мъже станаха по нагли от преди!
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 566b18bf1a |
|
2. Добре, бе човек, наборе :). Виждаш, че борбата те прави нещастен и продължаваш да се бориш. Виждаш, че да се мъчиш да се правиш на какъвто не си, не ти е полезно, напротив кара те да страдаш. И въпреки всичко продължаваш.
Ами бъди си какъвто си, ти си такъв и друг няма да станеш, поне бъди в съгласие със себе си и реалността. Защо трябва да се бориш? Просто се приеми и стига с тази борба. За какво ти е борба? На кого какво ще докажеш с тази безсмислена борба? Ти до 30 си се борил и не си се преборил, та след 30 ли ще се пребориш?
Кому е нужно всичко това? Може да не си перфектен, но кой е. И какво от това? Бъди себе си, дори и да не си най-добрия. Ще видиш какво облекчение е да си признаеш, че не си най-добрия, но си себе си и си честен със себе си. Поне не носиш непрекъснато товара на това да се убеждаваш как всичко ще се оправи и как не си такъв льольо.
Ми бъди си льольо какъв е проблема. Бъди си льольо по свой си непринуден начин. Превърни дефекта в ефект. Твойта сила не е в това да бъдеш голям мъжкар. Твойта сила е в това да си льольо и няма никакъв проблем с това.
Изхвърли този товар от плещите си. Ти точно това правиш - хванал си някакъв непосилен товар и вече изнемогваш под тежеста му, обаче упорито убеждаваш сам себе си, че можеш да го носиш още и още, докато краката ти все повече омекват, а ти още по-яростно се убеждаваш, че няма да се предадеш.
И колко ще издържиш още така? Още година-две, три? 10? После? Все някога ще клекнеш. Не се прави на луд, ами се оттърви от този товар и си ходи свободно и леко. Само не замествай товара с друг товар. Т. е. не замествай стремежа към сила със стремежа към освобождаване от товара. Това пак си е стремеж. Свободата не е стремеж, а обратно - отказ да се стремиш към каквото и да било.
Остави тези стремежи, совободи се и виж да видим какво ще ти каже вече отвореното сърце, свободно от всякакви стремежи. Аз също съм любопитен какво ще ти каже, но от мен да знаеш ще те посъветва много по-добре от ума ти, на когото ти си един роб в моемнта. Ума е дяволска работа, наборе. Сърцето е връзката ти с космоса.
Ако не разбереш сега думите ми, ще ги разбереш по-късно, ама по трудния начин. Ти с това съзнание и да постигнеш всичко, което искаш, пак няма да си щастлив, защото ще се страхуваш да не изгубиш постигнатото, на което толкова ще се уповаваш.
Не се стреми към нищо и не се уповавай на нищо. Дори към щастие не се стреми. Когато се изпразниш от към всичките си емоции, природата няма да допусне вакуум и напълни празнотата с нещо толкова красиво, колкото и не подозираш. Но и към това не се стреми. Просто спри всякакво търсене и стремеж.
Лао Дзъ: Ако използваш твърде много енергия,
следва изтощение.
Когато е лишен от желания,
човек може да съзре тайното.
Когато е изпълнен с желания,
човек може да съзре проявеното.
Откажи се от ученето,
и ще сложиш край на бедите си
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 1e00042edc |
|
3. Има една приказка "Вълкът козината си мени... нрава никога"... аз и викам 'Вълкът и с агнешка кожа да се облече, ще те излъже теб, ама пак вълк си остава" - това му е номера. Моята майка никога не се промени, само играеше за забавлетие и съжалявам адски, че съм и прощавала и съм се унижавала и ме съсипа, в моя живот ми се лепяха все такива като нея, те ни надушват наивните и добрите.
Колкото до теб не знам дали ще се промениш, може би трябва, за да има промяна. Зависи покрай какви хора ще се окажеш, но отново и от теб самия в голяма степен. Може би трябва да си по-решителен и да минеш граница която до сега не си се осмелявял, но не да прекалявяш. Прото не знам точно какво да ти кажа, защото и аз съм като теб. Но виж ако гледаш все надолу-в смисъл все негативно и си казваш няма смисъл, то вече става така и сякаш сам се отказваш от евентуални шансове.
Никой не може да ти гарантира какво ще се случи в твоя живот на 100% , има и бройки на който животът им се променя и към по-добро.
Да ти кажа на гаднярите и простаците им върви за съжаление, защото те действат и мислят като животните - инстинктивно и не взират в дълбокото и емоционалното, не виждат и не осъзнават много неща и са си много добре. Даже не се и разболяват. А добрите хора са научени да правят каквото се изисква и трябва и накрая са измамените и, прецаканите и самите... Животът е несправедлив и който го играе мръсно и прикрито - той излиза победител. И не мисли, че всички са много и вечно щастливи , само изглежда така.
Аз ти пожелавам колкото и да ти е трудно да се опиташ да не падаш духом и да вярваш, просто се опитай да се радваш на малките неща и да правиш на теб каквото ти е на душата, защото, от опит ти казвам от раздаване и мислене за другите аз останах без душа и сега не мога да си помогна с нищо. Бъди щастлив първо със себе си, момичета и жени винаги ще има и нищо не е вечно, дано намериш добро и свястно момиче за теб, макар че не знам точно какво търсиш, но нали знаеш, че красивата жена е и Дявол и взима душата, а любовта е сляпа понякога, внимавай когато се влюбваш имам предвид. Опитай и с момиче в което не си влюбен, а само имаш някакъв интерес, станете само приятели, виж как ще се развият нещата, но бъдете искрени -кой какво иска и търси. Нещата могат да потръгнат и да пламне искра.
И отново- не се предавай, защото си много млад имаш толкова шансове- всичко е в твоите ръце. Успех, усмихни се и бъди себе си!
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: be9e7aaf84 |
|
4. " И вярвате ли, че е възможно човек да преодолее
комплексите си? "
Не!!! Човек си се приемa и обичa себе си тaкъв, кaкъвто е! Борбaтa е дa опознaеш себе си, товa е трудното. Кaкво ще променяш след кaто дори не се познaвaш, a кaто не се познaвaш, не се и обичaш... достaтъчно. Aко постоянно променяш нещо в себе си просто по нечий си модел, то никогa нямa дa си щaстлив, зaщото никогa нямa дa си ТИ, зaщото нямa дa
увствaш със сърцето и душaтa си нито постижения, нито мaлките- големи рaдости от ежедневието. Ето, сменил си няколко професии и пaк не си доволен... просто не се познaвaш и не знaеш кaкво искaш ТИ, инaче не би нaблюдaвaл в пaничките нa другите.
Опознaй себе си!
Приеми себе си!
Тогaвa ще зaобичaш себе си!
И ще бъдеш щaстлив!
A след товa щaстието ти кaто с мaгнит ще привличa хорaтa... но тогaвa внимaвaй кого и доколко допускaш до себе си. Всички имaме нуждa от щaстие, .. някои крaдaт чуждото, зaщото не могaт дa си имaт свое.
Интелигентно момче си, ще рaзбереш кaкво ти пишa.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 0c438085d6 |
|
5. Всичко се корени в детството е казал Фройд и това е така, казвам ти го опит, самата аз имах лошо детство и виждам, как това съсипва настоящето. Постоянно се подценявам, семейството ми продължава да ме мачка, а познати и приятели често казват, че се възхищават от това с какви неща се справям, как издържам и успявам да свърша толкова много неща. Аз също искам да се променя, но това е много по-дълбоко там някъде в мен. Чети книги тип Приложна психология, някои от тях са доста нереалистични за нашите балкански ширини, но все пак има какво да научиш. За психолога чудено, но дано да си попаднал на подходящия, защото има и такива на които просто си даваш парите. При мен независимо от тежкото ми детство, от което имам болезнени спомени, сълзи, унижения, натякване, поучаване постоянно, страх и психологически тормоз.... все не хубави неща, аз станах различен човек. Постоянно помагам на някого с нещо, винаги гледам с нещо да съм полезна и да помогна и е факт, че съм променила живота на доста хора в положителна посока и това искрено ме радва. Дори не един път са ме питали, защо го правя.
При теб от написаното разбирам, че сякаш не можеш за миг да бъдеш себе си, да си волен и свободен. Ако това ще те успокои и аз съм така. Когато бях малка, постоянно бях на тръни, че нещо не правя, както трябва, страх ме беше от последствията, един ад.
Днес макар и осъзнала доста неща, не мога изляза от тази черупка, от това постоянно да се съобразявам и да не ми пука от нищо.
Дори и с близки приятелки имам граница и не споделям много от живота ми, единствено се престрашавам да говоря с една моя приятелка, защото имах нужда от професионалният й и приятелски съвет и като и споделих няколко лични неща свързана със семейството ми, тя просто нямаше думи, каза ми: И това са ти най-близките хора? Днес съм се дистанцирала, а малкото ми контакти са истинско изпитание. Тръгнал си по правилният път, бъди силен и ще се справиш.
|
...
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 7e0b850d85 |
|
6. Ти не си загубеняк, просто ти самият се мислиш за такъв! Трябва ти позитивно мислене, трябва ти да изградиш самочувствие, каквото ти нямаш в момента. Докато си повтаряш, че си такъв на себе си, няма да има значение какъв си за другите. Звучи изтъркано, но да - промяната идва от самия теб. Най-добър пример мога да ти дам със себе си. В началното училище, до 7-ми клас бях смотаната, момчетата не ме харесваха, момичетата ми се подиграваха и ме тормозеха психически. Като напуснах училище и влязох в гимназия всичко се промени, но само привидно. Обръщах много внимание както на успеха си, така и на външния си вид, бях "готината" и "умната" мацка, сваляха ме разни момчета. Но и това не ми повиши самочувствието, дълбоко в себе си пак се чувствах като недодяланата. Тогава просто започнах да живея за себе си, да правя нещата, които искам, без да ми пука за мнението на другите, да се сприятелявам само с хора, които истински харесвам. И сега съм щастлива.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 022fae2baa |
|
7. По принцип повечето неща, са си неща от живота, но явно нагласата ти е такава, че не ги приемаш толкова лесно. Това за приятелите се случва с някои хора цял живот.
При мен всичките ми приятели ме оставиха и сега си нямам никой, заради глупостите, които направих. Сега съм един смотан самотник, от който никой не се интересува. Като цяло и аз имах периоди на негативизъм, но приятелите ми ме приемаха такъв, какъвто съм, защото бяхме расли заедно. Имал съм повече от няколко интимни партньорки и в това отношение не мога да се оплача. Имал съм и 2 дълги връзки. Но сега нещата са... странни, как да кажа... скучни. Нямам с кого да изляза, но вече не приемам всичко толкова тежко. Колегите ми от университета ме каниха стотици пъти на дискотеки и бар, а аз отказвах и се правех на интересен. Е, сам съм си виновен :). А те сега се радват на момичета и купони и тн. А аз си стоя у нас и работя над бъдещето си, което вярвам, че няма да е лошо с нещата, с които се занимавам и се стремя.
Вярно, сам съм си виновен и няма да обвинявам другите, но има и хиляди моменти, в които съм помагал на 100 процента на приятелите ми и пак са ме изоставяли в някои моменти. Чудел съм се къде се коренят тези неща и стигам до детството. Родителите ми и хората в семейното ми обкръжение са много негативни хора и през годините са ме обвинявали за много неща и са ме изкарвали боклук, който не става за нищо. И аз съм се чудел защо по дяволите. Пуших 1-2 години, но ги спрях. И това беше в края на тийн годините ми. За алкохола - само, когато се съберем с приятели на маса или на поводи, ей така да пия от нищото - НЕ. За наркотици - И ДУМА НЕ МОЖЕ ДА СТАВА. Полицията веднъж не е викала родителите ми да ме прибират от районното, както се случваше с десетки хора от квартала, с които дружахме и правеха глупости... аз не станах наркоман, не станах побойник, не станах утайка. В този ред на мисли аз бях едно прекрасно дете (според мен), което понесе много гавра, много злоба, много негативизъм. И то нормално и аз до някаква степен да стана такъв от част с годините. Макар, че от тинейджърските ми години - 13, 14г. възраст до сега горе-долу никога не съм имал проблеми с момичетата. Или поне все е имало някое момиче, с което се заигравам, с което излизам и така... макар на визия да не съм нищо особено и да нямам пари. Но... съм негативен човек. Но пък е имало хиляди случай, в които съм бил повече от добър, като брат, като кученце към приятелите ми, което е било с цел те да са добре и накрая го приемат за даденост и ме предават. Или си въобразяват, че вечно съм им длъжен с нещо.
Та, ето ме сега.. без нито един приятел, нямам с кой да изляза. За момичета и секс и дума не може да става, макар преди това от тези неща да не можех да се оплача - сега съм в тъп период, но някак си приемам нещата като част от живота и нещо, през което трябва да премина. От време на време съм много озлобен, но в други моменти сякаш съм на върха на щастието. Имало е моменти, в които съм бил сред шумни и големи компании сред много хора, но съм имал моменти, в които съм бил анти-социален.
Но, вече приемам всичко като част от живота и знам, че тези неща не идват, за да останат, а идват, за да отминат. Извинявам се, ако съм ви занимавал с глупостите ми, но ви ги казвам тези, неща и главно на теб авторе, за да си направиш съпоставка и да не се отчайваш. По принцип хората станаха много затворени в себе си.
Аз и в момента си усещам липсата на самочувствие, но не ми пука. В други моменти пък съм свръх уверен.
-Братът
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 0a407496e9 |
|
8. Ако се мислиш за смотан, нереализиран, комплексар и пр. няма как да си помогнеш. Започни да обичаш и уважаваш себе си такъв, какъвто си, и това ще промени нещата. Изобщо трябва да изхвърлиш от ума си мисленето тип "Аз съм такъв и онакъв, не ме харесват, искам да се променя". Сигурно не го чуваш за първи път, вече стана банално, но е вярно: другите те усещат по начина, по който ти се усещаш. Ако се усещаш като смотан, неуспял... и те ще те виждат така.
Друго: никога не се сравнявай с другите. "Този бил постигнал повече, онзи си имал приятелка, а аз нямам" - това е деструктивно мислене.
Мисли за себе си само хубави неща и си ги казвай съзнателно, казвай си "аз съм красив, силен, умен, способен, привлекателен". Това, което мислим съзнателно, създава нашата реалност.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
