Моето "съществуване"....... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121134)
 Любов и изневяра (29692)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21890)
 Семейство (6467)
 Здраве (9594)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3176)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Моето "съществуване".......
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 2783 пъти
Добър вечер. Не знам как да започна изобщо историята си, или дори дали има смисъл да я споделям, защото дори нямам нужда от съвет..предполагам просто искам да го споделя с някого..не че и вие бихте ме разбрали, защото историята на всеки един е само и единствено негова болка.. Аз съм младо момиче, но само на години..За мен вече животът не е такъв, какъвто изобщо мислех, че някога ще е. Не, това не е последното тийнейджърско словоизлияние.. защото аз самата вече не съм тийнейджърка..Е, ще започна така - пропуснах живота си. Вече съм студентка, но за мен няма купони, няма любов - няма нищо. Преживяла съм какво ли не - израснах без баща, без приятели - много се припокрива с повечето история вероятно.

Животът ми никога не ми е принадлежал - не знам какво е да се забавляваш, не знам какво е да си щастлив, защото за мен щастие няма. Преди известно време загубих член на семейството си съвсем неочаквано. Това ме довърши. Изгубих себе си, но може би като подарък от съдбата получих друг човек в живота си - едно момче.. Възможно е и той да прочете историята ми и вероятно да се досети, че е писана именно от мен, но какво ли значение има вече.. Тогава отново повярвах за миг, че може би и за моята ощетена от съдбата душа има щастие, но уви. Няма значение защо и как - и той ме остави. Както повечето хора в живота ми, които мислех за приятели той си отиде. Изобщо няма да навлизам в подробности защо и как, само ще кажа, че това беше просто финалният срив в живота ми.

Не, няма да тръгна да се самоубивам, защото както казах животът ми не ми принадлежи и нямам правото да го отнемам. Но това беше краят на надеждите ми. Всяка вечер в продължение на повече от месец сънувах човекът, от семейството ми който почина. Сега от няколко седмици, почти всяка вечер сънувам и момчето което ме заряза, отнемайки ми всичко, което ми беше дал с грубите си обиди..Бях почнала да вярвам, че за някого може би именно аз съм целият свят, докато не се оказа, че съм именно пречката в живота на другия. Напълно съсипана съм..да, имам покрив над главата си, имам хора които държат на мен, но съм напълно самотна. Има огромна разлика между това да съм сама и самотна..Никога не съм била по самотна..

На Коледа и Нова година си пожелах просто любов, просто някой който да ме поиска, но не вярвам че ще го получа. Вече нямам никаква надежда. Когато си легна вечер си мисля за смъртта. Да, аз дори нямам 25 години, но я усещам. Усещам раздиращата празнота, черната дупка от която няма връщане. Усещам с всяка частица от изстрадалата си душа и тялото самотата..усещам краят на живота си. Преживях смъртта на любим човек, но някак си не мога да преживея това, че единственият приятел който съм се заблуждавала че имам ме остави..и то не с думите "Бъди щастлива" а с оскверняващи душата ми и пробиващи огромна дупка в изстрадалото ми сърце думи..думи, които никога няма да бъдат забравени..думи, които след всичко, което съм преживяла бяха не само жестоки, бяха пагубни. Аз не съм като другите..вероятно всеки това повтаря, но аз наистина не съм като тях. Никога не съм искала друго, освен да се спася от самотата...а сега, след тежките думи които чух започнах да вярвам, че самотата е това което заслужавам. Че съм ужасна грешница и абсолютен боклук.

След всички престои в съдилищата (заради баща ми, който ме изкарваше невменяема, противно на всичко което съм правила), след самотата, след смъртта и зарязването вече нямам нищо емоционално. Душата ми е празна. Не, аз не съм просто отчаяна. Аз съм мъртва. Дали искам отново някой да посее надеждата и вярата за живот в душата и сърцето ми - да...дали наистина го очаквам - не.. Може би участта ми е да умра сама - най-големият ми страх.. Не искам да ми казвате, че всичко ще се оправи, защото не го вярвам. Дали ще срещна друга любов - кой знае.. Дали още сърцето ми може да продължи да тупти, без да се раздира от неописуемата, спираща дъхът ми болка...не знам. И ти, момчето, което ме възкреси за да ме убие по-най болезненият начин, ако четеш това някъде там - не искам да коментираш, не искам нищо повече от никой. Просто се радвай на това, което направи с мен. Радвай че, че унищожи и малкото останало в мен. Ти знаеш какво съм преживяла, и постъпи по лошо и от смъртта - уби ме докато бях още жива.. Ако си някъде там.....ако изобщо има някой там освен разбитите ми мечти и живот..ако още ме има и мен....ако изобщо това е живот, а не кошмар без край..ако....

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 13 години, 5 месеца
hash: 647b56d2b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   И аз съм горе-долу колкото теб, студент. И аз имам периоди, в които съм потъвал в размисли и тъга. Гледам нощем тавана и с часове си мисля... мисля си за всчико станало до момента, за хората около мен и пр.
А ти май пропускаш някой неща. Помисли с какво може да си провокирала постъпката на онова момче. Сигурен съм, че пропускаш нещо. С риск да те засегна- не всеки е идеален, и ти може да си сбъркала нещо... Разбери какво е това и го промени. Но паралелно с всичко това мисли за бъдещето, смисъл- образование, кариера, семейство.....т.е. ще цитирам един автор за да разбереш какво искам да кажа. Та той беше казал : " Разбитите сърца са с развален часовников механизъм. Не усещат, че времето се изплъзва, а животът е само един." ...

 
  ...
преди: 13 години, 5 месеца
hash: 3d6ca393c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Да, животът е гаден, понякога даже и отвратителен! Аз няма да те лъжа - няма да стане по-хубав. Няма да се събудиш една сутрин и всичко да бъде наред. Животът ще ти нанася още много много удари, но САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ ТЕБ ЗАВИСИ дали ще се бориш с него или ще се предадеш. Трябва да си много силна, трябва да намериш смъсъл в своето съществуване, защото иначе си изгубена. Щом ти е даден живот, значи все някъде в нещо има смисъл! Намери го !!! Ако се изправиш и се бориш някой ден, скоро, когато ще бъдеш достатъчно силна ще се гордееш с успеха си! Не падай духом ! Бори се ! Живей! Някъде там, близо е и твоето щастие, което просто чака да отвориш очите и сърцето си и да го намериш! Не пропилявай най-големия дар - живота си ! Дано намериш смисъл в него :) Искрено ти желая успех !

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker