Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Напълно съм съгласна с номер 4. Имам един развод зад гърба си и нито той е изневерявал, нито аз. Просто в един момент не издържах на ежедневието, което ми създаваше. Сиво, мрачно, еднообразно, с реплики от сорта "не ме занимавай сега, искам тишина", стоене в различни стаи (за което майка му се опитваше да ме убеди колко е нормално в семейните отношения), винаги на обратно за всяко нещо, най-вече за начина на гледане и възпитаване на детето... Има още милион дребни неща, които мога да изброя, и които малко по малко преобърнаха каруцата. Добре поне, че в сексуално отношение не ме е отхвърлял, защото сигурно много по-бързо щях да взема горното решение, а не да се опитвам години наред да се боря нещо да се промени поне малко. Една жена не бива да се приема за даденост, за нещо, заради което не си заслужава човек да си прави труда, понеже си я опознал и знаеш, че няма да ти върти номера и да те разиграва. Е, сега моят бивш съпруг го разбра и се опитва всеячески да ми покаже това. Но какво от това, когато аз вече съм на друга вълна??? А толкова малко усилие за създаване на правилната атмосфера трябва. Дори не е нужно човек да се изхвърля с големи жестове, отношението е нужно.

Към автора: Ако наистина обичаш жена си, изчакай да й поотмине тръпката, обикновено след 6-тия месец съвместно съжителство, човек започва да изтрезнява, ако това не е правилния човек за него. И се моли това да се окаже така, тогава впрегни цялото си същество да й покажеш, че това, което е важно за нея, е важно и за теб. От написаното по-горе ми става ясно, че й е липсвало вниманието ти, грижата ти. Това да не пиеш, да не пушиш и да си кротък, не е достатъчно - ако обичаш един човек, трябва да разбереш от какво има нужда той в любовта и да му го дадеш. И разбира се сексът! Тя ти е давала ясни сигнали, че ще си хване друг, щом ти не си там за нея... Всичко е в главата - желанието също се заражда там, просто трябва да си създадеш правилните нагласи, да промениш начина, по който гледаш на жена си. Според мен можеш да я спечелиш обратно след време, стига наистина да го искаш, а не просто да си се вкопчил в познатото и удобното... но трябва да седнеш и да напишеш ясен план какво искаш да постигнеш и как да го направиш. И винаги да помниш този план и да се придържаш към него! Късмет.

7.   От Автора
Благодаря на всички за мненията.
ДО Мечо Пух и номер 4 - относно секса , жена ми е тази която отказваше да правим секс. Оправдаваше се с това , че уж била стара вече за такива работи, а аз съм чувал, че жените на 34-35 г. точно тогава имат най-голямо желание за секс. А колкото до мен - винаги сам се старал секса всеки път да е разнообразен, правил сам доста нещта които с друга жена на дали ще направя-и сам го правил това само и единствено за да и доставя удоволствие и винаги ми е казвала , че и харесва. Освен това за тези години които сме заедно, ако трябва да съм точен те са 13 , но от 11 сме женени 2 години живяхме без брак- та за това време тя също не направи ништо за да се промени. Номер 4 няма такава връзка в коята само 1 да е виновен, затова смятам, че и аз имам вина за това което се случва. Но жена ми никога не е казвала, че между нас има проблем и да е искала да говорим за него- дали и как можем да го решим. Винаги съм я желаел страстно, имал сам доста вазможности за иневяра, но несъм изневерил - тя това го знае много добре. ходили сме на почивки - когато имаме финансова вазможност разбира се. Много пъти сам показвал, че е тя. Просто сам си добър по душа - иах и прекалено много доверие. Не мисле, че са много мъжете които ще тарпят това което си е позволявала да прави при мен- други на мое място щяха да я прибиват от бой в това сам сигурен, защото това не е само мое мнение а е на доста хора които ни познават.

До номер 2
Честно казано, не мисле че идеалния - не казвам , че аз съм идеален, но до колкото разбрах той бил женкар а и все още не е разведен което ме кара да мисля , че си е оставил вратичка за връщане назад. Това кето ми казваш доста хора ми казаха същите неща и всички мислят , че ще се върне при мен. Колкото до близките и мисля , че след време -ако нещтата не се оправят майка и щте се примири и ще я приеме с новия- все пак и е майка. Аз съм 90% сигурен , че тяхната връзка ще приключи бързо, но както се казва-човек никога незнае какво ще стане. По принцип нейната майка много и обърка плановете- жена ми си мислеше, че ще я подкрепи и затава сега са на квартира. Но ме притеснява факта , че купуват покъщнина заедно и жена ми изглежда много уверена и заслепена. Онзи ден като говорех с нея- когато не я гледам започва да прави физиономии като малките деца дето като им говориш те си вартят главите и викат- дрън-дрън.Знам до сега всичко им се вижда розово, но като заживеят заедно е друго в началото ще си правят компромиси, но после ще почнат и рогата да си показват. Жена ми не е от тези дето обича да я командват много - свикнала е да доминира в дадена връзка не мисля , че ще успее да си промени характера. Искрено се надявам да излезнеш права и тя да осазнае за какво става вапрос. Според мен 13 години заедно немогат да се зачеркнат толкова лесно от живота на един човек.

Номер 3 оценявам това , че си директен възраста тук няма голямо значение важен е опита.

8.   Ще ти кажа как един мъж като теб спаси брака си. Спря да яде жена му се уплаши че ще умре и се отказа от любовника си...

9.   знам че е гадно-остави я да изживее "голямата любов" и ще дойде голямото и разочарование.99% след това ще иска да се върне при теб,нали знаеш че човек оценява нещо само когато го загуби.

10.   здравей, нищо не мога да добавя, дори не съм женен. Просто искам да знаеш, че съм с теб подкрепям те. Монк

11.   хора разберете че рано или късно идва момент в който си омръзвате ..спирате да се обичате и т.н и вместо да се мъчите един друг с присъствието си по добре е да продължите живота си ...важно ли е кой е виновен и защо е изневерил ..не можеш да задържиш никой при себе си и никой не е казал че брака е окови и т.н ...никой не притежава другия

12.   Труден период, един ден ще осъзнае какво е направила ,не се гневи, нещата ще се подредят.

13.   Само помисли - заслужава ли си да и простиш това унижение, само заради семейството?! На 35 си, тепърва можеш да намериш къде - къде по-добра жена ! :)) Тази жена за да постъпи така с теб, явно не те обича.. !

14.   От автора
Благодаря на всички за съветите и мненията.
до № благодаря за подкрепата
№13 - вече мина 1 месец и започнах да свиквам с това положение - да сме разделени.
Според мен си заслужава да се даде 2 шанс -в името на детето
защото то най-много страда от цялата тази работа .
Всяко дете заслужава да израстне със майка и баща.
А за това дали ще намеря по-добра жена не съм сигурен :))))

15.   От №13 :
Като описваш действията й - със сигурност ще намериш такава, която да заслужава човек като теб. Твърде долно е постъпила с тебе, не мислиш ли ? Възхищавам се на това, как си готов да простиш.. аз не бих простила такава постъпка с мен. Живота си е твой, ти реши за теб как ще е най-добре, тя е преценила, че детето ще му е по-добре с нея.. ;) И любовника й предполагам. Незнам, явно много я обичаш, направи каквото намериш за добре, ако прецениш си и даи втори шанс, но никога трети !

Жо*

16.   Авторе, какво става, как е положението в момента?

17.   От Автора
Жена ми си живее още с любовника си. Вече е скарана с майка си и сестра си. Дъщеря ми каза на майка си, че желае да живее при мен, защото при мен се чувства много по-добре.
И сега си живея с детето и гледам напред - в общи линии е това...

18.   Значи осем месеца минаха...

Приятел, сигурна съм, че там някъде те чака една страхотна жена, която ще те направи много щастлив. Опитай се да простиш от цялото си сърце, опитай се да не се настройваш срещу никого, все пак с тази жена имате дете, тя скоро сигурно ще се появи бременна. Нали не искаш дъщеря ти да не познава брат си или сестра си?

Постъпи човешки, обясни на дъщеря си, че майка й все още я обича, но просто е избрала да следва друг път и ти се надяваш тя да е щастлива. Опитай се да омекотиш отношението на малката към майка й.. все пак тя ще има нужда от нея някога, или поне желание да присъства на щастливите моменти в живота й... на бала, на сватбата, на внуче...

А ти... излъскан, напарфюмиран и след два месеца искам да видя нов коментар в тази история - срещнах една невероятна жена :)
Пожелавам ти от цялото си сърце много щастие!

19.   От Автора

До № 18 - Благодаря за съвета, аз съм простил и не се настройвам срещу никой. Всеки сам си избира пътя в живота, кой каквото си причини сам - никой друг не може да му го причини. Относно дъщеря ми аз съм и обяснил доста подробно, но самото отношение на жена ми и любовника и към детето, кара дъщеря ми да се отдръпне от тях и дори да ги ненавижда. За да стигне до този извод - значи е преживяло доста негативни неща при тях - не мислите ли?

А колкото до мен, защо чак след 2 месеца да пиша, че съм срещнал невероятна жена.... аз вече срещнах такава невероятно жена.... :)))))

20.   Браво авторе! Дано си щастлив, защото ти явно го заслужаваш! :)

21.   Значи не е трябвало да пишеш тема "мога ли да спася брака си"? Виждаш ли... опитваме се да се борим за нещо развалено, защото така е РЕДНО, а имаме ли смелостта да продължим... се случват ХУБАВИ, НЕВЕРОЯТНИ неща :)

Как приема дъщеря ти твоята нова любов?

22.   Браво, авторе - много късмет и щастие в новата любов желаем. Не настройвай детето против майка му все пак, то най-добре си знае. Гледай си новата любов, може би скоро пак ще имаш детенце, кой знае?
Моят приятел е като теб, в момента се развежда, хванал е жена му случайно - просто не си е била изтрила хронологията в скайпа. Той има две деца, но са големи, така че проблеми нямаме. Само не настройвай детето против майката, че ще почне една война на розите!

23.   Пожелавам ти да срещнеш мен.. :)

24.   От Автора
Благодаря за пожеланията, аз детето не го настройвам и нямам намерение да го настройвам. ние сме му родители - хубави или не. До №23 внимавай какво си пожелаващ, защото може и да се сбъдне :)))

25.   Авторе, не се чуди - много от дамите тук биха искали да познават мъж като теб.
Разкажи вместо „заплахите“ си повечко за новата си любов????

26.   И аз съм на път да преживея това. Един ден без никакъв сигнал ме светнаха, че брака ни е свършил. Влюбен бил в друга. Иска развод и да отива при нея. Получавал разбиране. ОК. Разбрах, че не го разбирам, лоша съм, студена съм.... И такава станах точно за месец. Преди това всичко си беше ОК. Нормален и улегнал брак. Без нито една кавга и повишен тон. Детето е в шах, аз също. А той смята, че не е изневерил, защото и без друго нещата не били добре. ОК. Само това мога да кажа. ОК. Смачкаха ми мечтите, светнаха ме, че живея в лъжа, Детето ми ще преживее шок... А накрая... Ми аз искам. ОК. Щом искаш. Чудя се къде са нормалните хора? Който имат ценности. Който преди да тръгнат се опитват поне да поговорят, да заздравят връзката си. Защото нещо градено с години, засягащо други хора, не се захвърля без опит от егоизъм.

27.   Скъпа бивша съпруго, съжалявам за разбития ти брак, но не съжалявам, че мъжът ти най-после е решил да направи тази стъпка.
Грешно е било от самото начало мечтите ти за живота да са се осланяли на брака ти - на детенцето и на мъжленцето. Много жени като теб правят грешката след сватбата да се отпуснат - да спрат да се стараят вече за мъжа си - и в леглото, и извън него, взимайки го за даденост. Това, че няма караници дори е много лош сигнал, значи не вярва, че с теб на глава може да излезне. Имал е връзка поне година с другата жена, преди да се реши да те остави, но детето си няма да го остави и не го намесвай в бълвоча, защото ще съжаляваш.
Защо трябва да преживява детето ти шок, не мога да разбера? От теб зависи, дали детето ще се травмира - ако ревеш, ако се тръшкаш, ако правиш театри, ако го настройваш с-у баща му - определено ще се стресира. Дръж се на положение, обясни му, че мама и тати няма да живеят повече заедно, защото не се обичат повече, но обичат него - татко ще идва и ще го взима тогава и тогава и готово. Обясни му, че ГО ОБИЧАТЕ, че татко го обича и не е направило нищо лошо.
Ти самата се концентрирай върху живота си и си изгради други мечти, но моля те - не мисли, че един брак, един мъж ще ти ги изпълни.
„Нещото“ градено с години не винаги си заслужава да бъде съхранено.
Мъжът ти явно е имал други мечти. В брака са винаги двама - не може да чакаш единият да се откаже от мечтите си и нуждите си в името на спокойствието и доброто съществуване на другия. На някои хора не им стига това, искат и да живеят, да бъдат обичани и да обичат. Другия път не е зле да помислиш повече за мечтите, за нуждите на партньора си, не само за своите мечти и пясъчни кули, градени с години!

28.   Съпругата съм:
Твърде генерално изказване бих казала. Чак пък година? Как разбра, мечтите ми какви са?
Все още не съм бивша, но имам намерение да стана. Връзката им е от скоро. Той го казва, а аз му вярвам. Много години съм му вярвала, вярвам му и сега. Не зная защо, просто така го чувствам.
Детето ми ще изживее шок защото ние сме неговия свят. Ние сме мама и тати. Никога не ни е виждало да се караме. Винаги е било с нас и е било щастливо. Винаги сме били упора за него.
Никога няма да си позволя да кажа на детето, че не е обичано от баща си или да го намеся. То е моето "сърчице". Не съм си позволила и една сълзичка да пророня пред него или да променям отношението си по някакъв начин. Ще го пазя, както винаги съм го правила. Но уви това не е достатъчно. Няма как да се минимизра такава травма. Да не се лъжем, те страдат най - много. С таткото ще се опитаме да го направим по - леко, но пак ще го боли.

За какво старание говорим? За какво отпускане? Аз съм млада жена с кариера и добър външен вид. С щастливо малко дете, дом, до скоро смятах и със семейство. На снимки от преди 2-3 месеца се вижда обич и разбирателство. Красота и любов. Тръгвали сме по затворени пътища посред нощ. Тримата в колата. Няма страх, заедно сме. Споделяме обща страст към спортове. Това не са спомени от преди 100 години. Не от скоро са.

За месец мъжа ми /даже не зная дали е правилно да го наричам така/ стана друг човек. Няма и помен от това, което обичах. Няма го уверения и стабилен човек, няма го топлото присъствие, което се усещаше. Няма я усмивката, която се виждаше. Сега виждам само промеждутъци на такива моменти. Дори и объркване.

Познавам човека, който е бил до мен и знам какво да очаквам. Не му се сърдя, че е бил с друга. Не бих могла. Но това, че не е говорил, не е споделял ако му е тежало ме мъчи. Щом сега го разбирам в действията му и се държа с него добре, без скандали и грозотии, дали съм чак толкова неразбрана? Как мислиш? Щом го приемам дори и такъв /вече не като обект на любовни чувства/ значи все пак разбирам какво преживява. Той не е конфликтен. Той не се кара. Никога не го е правил. Но и никога не споделя какво му е. Събира, събира и после избухва. Уви понякога това руши.

29.   Съжалявам, но такъв е животът.
Аз не бих му вярвала за това, от колко време е с другата. Самата аз бях с години другата на подобен човек - никога не се е карал с жена си, никога не е споделял с нея, а при мен - веднага си сподели всичко. Почна да ми разказва от самото начало, за страховете си, за мечтите си, за плановете си, за миналото си - говорили сме си с часове. За него тя никога не го е разбирала, никога не го е ценила и не е оценила, това което е дал на ная и на семейството. Имало е само още и още изисквания и очаквания, натяквания, но не и караници. Никакви караници. Най-много няколко студени думи.
Виждала съм снимки от семейни почивки и т. н., изглеждат перфектно семейство на снимките, но не е било така.
Бяхме с ГОДИНИ заедно и минахме през много неща. Най-вече бях негов приятел и довереник за всичко. Тя нямаше как да разбере, защото той няма как да си е променил поведението към нея.
С течение на времето просто разбра, че не може да продължава така и се разведе.
От три години живеем с него заедно, официално сме се запознали по време на развода.
Най-странното е, че ние имаме „караници“, които провоцирам нарочно - емоционална съм, паля бързо и искам веднага да се изясним, вместо да подтискаме фрустрациите в себе си. Живеем и се държим точно по обратния начин на това, което е било с бившата - тя не е обичала да има гости, не е обичала семейството му, не е обичала да излиза с други хора или да прави почивки с други - ние непрекъснато сме по партита, братята и майка му винаги са добре дошли в дома ни, постоянно сме нанякъде с братовчеди, приятели и близки - смеем се много, караме се, завършваме в леглото, плачем....
Какво мисли за бившата си - ами била е студена жена. С години не е бил спал с нея като хората (доста преди да се появя в живота му), нямал е и чувството, че го е желаела като мъж, никога не са се карали, а всичко се е премълчавало и подтискало, за него тя не е обръщала внимание на него и децата, в името на „кариерата си“, но пари не е докарвала вкъщи, а пак от него е чакала - собствена къща, кола, почивка. Всичко, а малкото пари, които е изкарвала са си оставали за нейните нужди - на цената на малкото време за семейството. Нито е искала да им сготви, нито да изчисти, искала е да се шири в 500 квадрата, а ние живеем в 100 и сме щастливи - дори ни е широко. Скъсвала го е от мрънкане, когато къщата им не е била готова в срок, а е трябвало да живеят „като прасетата“ в 110 квадрата.
...
Изобщо не се е чувствал щастлив с нея, отдалечила го е от братята и от майка му и баща му - приела е смъртта на баща му с безразличие, докато аз се разплаках, защото беше чудесен човек. Плакахме заедно. И в малките неща е бил нещастен, просто не е било начинът на живот, който ТОЙ си е представял.
И не вярвам вината да е в него, защото си живеем много добре вече 3 години, а сме заедно от три пъти повече. Е, ако реши един ден да ме остави, ще го приема. Такъв е животът! Децата си знам, че никога няма да остави - това ми стига. Стига ми да знам, че имам чудесен баща за децата си, дали ще е с мен или няма да бъде - това е друг въпрос. Аз ще се опитам да го правя всеки ден щастлив, да му давам всеки ден всичко, от което се нуждае. Свободен е иначе. Никога няма да го огранича в каквото и да е било, както и никога няма да му натяквам за каквото и да е било. Да ми е жив и здрав, знам че има място в сърцето му и за децата му, и за нашите си деца.... за бившата му жена - пълно безразличие.... от цели 14 години!
Какво казва за нея - „студена жена, никога не сме се карали, но беше ужасно“.

30.   ДО съпругата : не се ядосвай.. има толкова елементарни хора които явно не са били никога на твоето място че да знаят какво всъщност е чувството... какво значи си се отпуснала след брака.. това да не е някаква безкрайна игра в която цял живот да се стараеш да приковаваш вниманието на мъжа си понеже виждаш ли да не тръгне с друга.. виновна ли е жената че този мъж му е слаб ангела и е видял някоя друга фуста и е забравил кой е къде е и т. н.. толкова ли е трудно да държиш на жена си, на детето си.. толкова ли е трудно да уважаваш статуса си в в обществото.. толкова ли е трудно да положиш усилия да заздравиш връзката, семейството си... познавам доста хора които не приемат трудностите в живота и от най малкото сложно нещо което им се случи се отказват и си тръгват и т. н.. крайно време е да спрем да бъдем елементарни.. пиша ви от позицията на детето което 4 години не можеше да разбере защо мама и тати не се обичат вече...

31.   Хората сме различни.

Аз съм огън. Мога да крещя да блъскам. Предпочитам да се накрещим за нещо, което ни пречи, а не да го премълчим. Той пък е точно обратното. Двамата сме различни. Като черно и бяло. И винаги е било така. Но пък от него се научих да не ровя, да не дразня. Той пък да се забавлява и отърсва от работа. Няма да забравя първата ни почивка. Буквално го изнудих да отидем, а толкова му хареса. Очите му светеха, лицето му също. И всяка година след това бяхме на същото място. Тръпнехме да сме там.

Не се разбирай буквално казаното за снимките. Те отразяват друго. На тях няма престореност, лъжи. Не всички мъже са еднакви.

За мен е ясно, че връщане назад няма. Не искам, той също. Защо ни е да връщаме нещо, което е разрушено при това по този начин. Шанс да сме заедно в бъдеще.... Въпрос без отговор. Прясно ни е още и отговор няма. Не зная дали искам и да го получа.

Кариерата си я постигнах с огромна лекота. Обичам си работата. Финансово съм независима. Грижата за детето е по - скоро моя. Но той работи много и ще е нагло и това да искам от него.

Семейството му също го обичам. Приех баща му като свой. Моят татко почина. А и те ме обичат.

Той е огромна част от живота ми. Не защото го обичам, а защото сама го пуснах в него. Много ще ме боли когато си отиде. Но никога не бих му пожелала да е нещастен. Искам да бъде щастлив. Искам да спре да се носи по течението. Искам да си избере посока и да плува.

Сърдита съм му. Факт е. Но мисля, че поне това чувство е нормално да изпитам. Раната ми е прясна, още кърви. Предполагам, че с времето ще мине.

За връзката му: Вярвам му. По принцип усещам настроенето му, състоянието му. Усетих го от момента, в който започна да се колебае. Но от страх изчаках. Казах си "Зайчето ще скокне". Е скокна.

Моля се само детенцето ни да не крие лоши чувства. Моля се да не ни забрави татко му. Да не забрави детето. Вярвам, надявам се, че това няма да стане.

Не всеки брак е лъжа. Уви. Може да започне да изглежда така, когато имаш нужда да го видиш по този начин. Виждаме онова, което искаме да видим.

32.   ДО 30, време е детето на мама и тати да порастне и да разбере, че деца не се правят винаги с любов, но биват обичани! Дали мама и тати се обичат не рефлектира върху обичта върху детето, която човек изпитва винаги.

Ако действително си на мнение, че в бракът си, човек има право да се отпуска и да не се стреми за вниманието на партньора си, значи си тръгнала по пътя на родителката си. И не става дума тук да правиш нещо на сила, само за да запазиш социалния си статус в обществото и да покажеш, че уж държиш на семейството си - става дума тук за обич, за чиста любов, която те прави щастлива да виждаш щастлив мъжа си, а това не става със студенина, с фалш и с отпускане.... и не е заради другите фусти навън, а заради самата себе си, заради него и заради любовта, но това е трудно да се разбере от дете, което иска мамам и тати на всяка цена да са заедно и да се правят, че се „обичат“ за пред обществения статус и децата си!!!!

...на 31 мога да кажа, че съжалявам. Жалко е, че е станало така, но животът продължава. Нещо е липсвало в брака ви, може би по-късно ще ти каже - при моя човек е било, това което описах. При твоя мъж е друго, но знай от мен - никога никой не оставя една жена заради друга, винаги е заради самата нея. Ти заслужаваш иначе повече от мъж, който да е с теб заради статуквото, обществото или детето - залужаваш истинска любов, както и човек, с които можете да водите начин на живот, който ти харесва. Усещам, че ти е липсвало също много в брака ти....
Не настроивай детето си с-у новата жена в живота му, страшно трудно ще е - знам, но рано или късно ще се засекат и ще стане лошо, ако детето ти почне да прави номера. Не си виновна с нищо, никой не е виновен, просто такива неща се случват! ....дори и „фустата“ не е виновна - едва ли е дошла от нея инициативата. Просто жената не прави никога първата крачка, така или иначе, но и едва ли тръгва една жена да се натиска заради спорта с женен. Винаги жененият търси и дава сигнали, че сърцето му е свободно...не е било само при мен така....

33.   ДО 32, време е детето на мама и тати да порастне и да разбере, че деца не се правят винаги с любов, но биват обичани!

Тук си много жестока. никога такова нещо не бива да се казва или проумява. Това е кошмар. Едно дете никога не бива да бъде заставяно да разбира това. Ама никога. За тях е много важно дали са плод на любов.

34.   Порастни, ЖИВОТЪТ Е ЖЕСТОК, не аз.
Обясни го на децата по домовете това за мама и тати и ще ти се изсмеят. Ти имаш двама родители, които ТЕ ОБИЧАТ, но не СЕ ОБИЧАТ и какво от това?
Щастливка си.
Никой не знае на какво е бил плод - има деца, плод на изнасилване, но обичани и изгледани от майките си с любов. Важно е човек да бъде ОБИЧАН, не при какви обстоятелства е създаден. Нима децата, заченати в епроведна да са плод на любов и т. н.
Истината е, че ние преди всичко сме плод на похотта и на инстинките, повечето дори сме били непланирани и „грешка“, но родителите ни се влюбват в нас, когато ни видят на този свят. Това е най-важното.
Аз не съм жестока, жесток е светът и хората. Никога не бих оставила детенцето си в дом, но и никога не бих обичала родителите си по-малко, ако се бяха разделили навремето - а бяха на крачка...тогава им казахме с кака, че пак ще ги обичаме, казахме на майка, че не е длъжна да е с баща ни заради нас , но и до него бяхме винаги и винаги сме го обичали - да, човек не може винаги да бъде дете и да се питал как родителите му не се били обичали...
.... не ме интересува на какво съм плод - дори не ме интересува, дали съм осиновена, дали баща ми ми е баща и т. н. - обичат ли ме? Обичат ме. Това ми стига. Това е предостатачно!
И аз ги обичам и никога НИКОГА НИКОГА не бих искала и изисквала повече от тях от любовта им - да си живеят както искат, ако искат да са заедно, ако искат не - аз си ги обичам, защото и те ме обичат. Да си родител е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА ДА СИ СЪПРУГ/СЪПРУГА, мъж, жена или дори президент! Но и като дете не можеш да се бъркаш в живота на родителите си, да искаш повече от любовта им към теб.

35.   Нищо не може да спасиш, авторе, а пък не си и заслужава!

36.   До номер 32.. явно обстоятелствата в живота ти са те направили толкова жестока... звучиш ми като безчуствена кукла която си мисли че знае и разбира всичко... пожелавам ти пак да откриеш любовта.. да се почувстваш щастлива и да не гледаш с такава студенина на всичко... мили родители не си мислете че като сте седнали и сте поговорили с децата си и сте им обяснили обстоятелствата около семейството ви те са ви разбрали.. едно дете трудно разбира защо мама или тати не живее вече с нас.. защо трябва да посещава родителя си еди къде си.. и защо вече ги няма семейните ваканции и празници.. и не си мислете че като прегръщате, целувате и купувате всичко на детето си това компенсира разбитото ви семейство... един ден детето ви ще ви заяви че не вярва в брака, в любовта и в семейството именно поради всичко това което се случва в живота му...

37.   до номер 36 - Не съм жестока, защото не съм аз оставила детето си в дом, нито някога бих превърнала семейството си в паметник на лъжата и фалша, в което да отгледам дете в лицемерие.
Не почивчиците, не семейните софри са важни, а любовта на родителите ни към нас. Винаги съм знаела, че родителите ми са ме обичали, но дали съм плод на любовта им един към друг? Знам ли!
Знам дори, че по онова време са били пред развод. Найвно ще е да мисля, че съм плод на вечната им семейна любов. Е, събрали са се в крайна сметка, обичали са ме и двамата по свои си начин и ако се бяха развели, аз бих ги обичала като днес и пак ще съм по щастлива от 70 000 деца по домовете, от хилядите на БРАЧНИ родители, които по цял ден се карат и бият вкъщи, пият, не обръщат елементарно внимание на децата си.

„един ден детето ви ще ви заяви че не вярва в брака, в любовта и в семейството “

не ме интересува, в какво ще вярва един ден детето ми. Искам да го възпитам да бъде критичен човек, да може да исли сам и да си сформира убеждения. Ако не вярва в брака - ОК, то кой ли вярва в него, но ще му покажа НА ПРАКТИКА, че има любов и има семейство!
.... Аз ще обичам детето си - това трябва да стига - вярванията и убежденията си да си ги формира само!

СРЕЩНАЛА СЪМ ЛЮБОВТА в лицето на ПЕРФЕКТЕН МЪЖ И БАЩА и съм сигурна, че и той ще му даде цялата си любов, внимание и време. Не разбирам, какво общо има бракът с любовта и със семейството?
Днес 70% от новородените българчета са извънбрачни, да не би да не са обичани? Да не би родителите им да не са се обичали, защото нямат брак?

Наивно.

Най-важното е да сме добри родители, да обичаме децата си, а другото - животът ще каже.
Ако се разделим един ден с бащата на децата ми, ще съм сигурна, че нищо няма да им липсва, ще има почивки и с баща им, ще им показва любовта си.
Ето, разделил се е с бившата си жена, да не е престанал да бъде баща, да не се е развел с децата си, със своята плът и кръв?

Съжалявам, но родителската любов е повече от семейни софри, от почивчици и от разиграван тятър, че мама и тати са любящо брачно семейство.

Искам децата ми да растат сред любов, не сред лъжа и фалш!

Какво мисля за брака - не вярвам в него, вярвам в себе си и в мъжа ми. Бракът е просто една традиция, договор, които ни улеснява в доста формалности, нищо повече. Любовта НЕ ПРОИЗТИЧА ОТ БРАКА, а обратното - той би следвало да е на базата на любовта. Когато нея я няма, за какъв брак, за какво семейство говорим?

Предпочитам да израстна със самотна майка, дори в дом, отколкото в дом на фалша, караниците и ексцесиите!

38.   N 27, разсъждаваш много едностранчиво, като човек, който е израснал в много лошо семейство. Не можеш да допуснеш, че съществуват съпруги като номер 28, или съпрузи като автора, които са свестни, добри, интелигентни и благородни(това личи от реакцията им в тази ситуация) и въпреки това им изневеряват. Това е не защото са виновни, а защото са попаднали на егоисти, лицемери и лъжци със слаби ангели.
Не може толкова ожесточено да обясняваш кой е виновен като не знаеш каква е истината.
Само ще ти кажа, че във психологията се отрича вината на жертвата (потърпевшия). Ти твърдиш, че те са виновни и са заслужили това, което им се случва. Все едно да кажеш, че човек си заслужава боя или смъртта и той сам е предизвикал това, а насилниците и убийците са невинни.
Може да ти се струва пресилено сравнението, но изневярата е вид убийство -духовно. Човек се чувства с мъртва душа, с кървящо сърце, все едно светът се е сринал...
Нормално е, когато има проблем да се говори за него, а не да се бие, да се убива или... да се изневерява.
И последно. Никой не се развежда преди да има вече извънбрачна връзка. Само, може би, жените жертва на домашно насилие и то не всички. Не е ли редно като е толкова нетърпим партньора, човек да се разведе, пък тогава да търси нова любов. Другото е ЛЪЖА.

39.   Не си заслужава, авторе. Те двамцата добре са се намерили. Нека да си носят кръста. Пожелавам ти щастие!

40.   38, не си прав. Не съм израстнала в лошо семейство, напротив - в примерно за света и хората, разбира се със своите проблеми, но съвсем нормално средностатистическо българско семейство.

Не съм търсила вина. Няма виновни. Просто бракът е кух и фалшив и не заслужава да се бори човек за него на всяка цена.

Съгласна съм за изневярата, но да я сравняваме с убийство, да сравняваме разводът с убийство, а развеждащите се мъже и жени с убийци....

Има норми в тази държава, има кодифицирани такива - щом не е забранено от закона, значи не е престъпление, няма и жертви. Жертви са изнасилените, убитите, ограбените и измъчените.

Съгласна съм, че е честно човек да се разведе първо, но на практика не става така. Хора без брак и деца не могат да се разделят само заради навика, какво остава за брачните с деца. Никога няма да намерят сила да оставят жена си (мъжа си), колкото и нетърпимо да е това, ако не срещнат човек, в който да намерят надежда за друг живот.
Факт е, че има бити и измъчвани жени, които пак не зарязват мъжете си.
Нека психологията да дава отговор на тези феномени.

Аз съм на мнение, че няма вина, когато любовта си е отишла, когато няма дори уважение и двама не са щастливи един с друг. Вината е комплексна, но е в двамата, ако има изобщо такава. Всеки сам за себе си си знае, защо се е развел, но едва ли е без причина.
Глупост е да смятаме, че един щастлив в брака си мъж, среща Фата Моргана, влюбва се като луд и зарязва всичко.

Може да е добро обяснение за наранените партньори, по-лесно е да си мислиш, че някаква външна причина (любовник, любовница) е виновна за разпадането на брака ти, вместо да се вгледаш в себе си и в своите си грешки. А безгрешен и перфектен човек няма. Въпросът е там, дали партньорът ти е щастлив въпреки тези грешки, защото ако не е и ако се е уморил от компромисите и проблемите вкъщи, ще потърси нещо навън. И тогава не „нещото“ е виновно, а пак двамата брачни, врекли се до гроб, а... търсещи навън това, което не могат да намерят у дома.

41.   До номер 37.. кой е казал че семейните софрички и почивчици са фалш в който се крият хората.. и демонстрират уж добри семейни отношения.. вие във вашето семейство не празнувате ли празници, не ходите ли на почивки.. нямате ли си ваши моменти? да не би това да е фалш.. всяко семейство трябва да има своето време прекарано заедно.. както и своите спомени.. когато родителите се разведат тези неща вече ги няма.. и да ходя при майка ми.. или пък при баща ми нещата вече не са същите ако ще и в дисниленд да ме заведат.. и начина по който пишеш., с цел да ни наложиш едва ли не мнението си.. и главните букви които използваш на моменти показват само че ти самата себе си се опитваш да се убедиш в някакви работи.. от думите ти лъха само студенина и едва ли си толкова щастлива в семейната идилия която ни представяш...

42.   Само не е ясно защо нападате жената? Аз смятам, че са постъпили смело и достойно като са заедно сега. Изневярата била убийство, глупости. Още един нещастен опит да вменявате чувство за вина. Не, да живее човека в лъжа за да отговаря на твоите нужди. Щом се е влюбил в друга, сърцето му е било празно, не може да си влюбен в двама души едновременно. Избрал е друга и е изградил връзка с нея. Приемаш и продължаваш напред. Ако остане с теб, ще продължава да изневерява и да се крие. Да не бъде щастлив. Той е намерил това, което е търсил и това не си ти. Това не ти пречи да бъдеш отговорен родител и да се грижите за детето си. Това значи, че ще имаш шанс да срещнеш и ти човек, който наистина да е за теб. Сега не ти се развежда само от страх и наранено его. След време ще ме разбереш, ще видиш

43.   Още нещо - семейните ти почивки и софри са фалш и лицемерие, защото той през това време брои дните, които остават за да се види с другата. Колкото и да го играе, нали се сещаш какво е да си влюбен и да ти липсва някой?

44.   „вие във вашето семейство не празнувате ли празници, не ходите ли на почивки.. “

Да, израстнала съм в голямо семейство - с баби и чичовци, с майка и татко, братовчеди, сестра.... Нямали сме пари за почивки, но това беше нещо нормално за 90-те, прекарвахме отпуската на родителите ми на село. Но моето семейство не е било фалш и лъжа. Родителите ми се обичат, излежаваха се всяка събота и неделя в спалнята си и се хихотеха, а баба ни казваше, да не ходим там. Към 10-11 ч. влизахме и почвахме с кака да скачаме по леглото, за да станат най-после, за да закусваме.
Татко ставаше, правеше закусна, за да може майка да се оправи на спокойствие.
Когато имаха проблеми се караха, но после всичко минаваше. Често се затваряха в спалнята си, а като тръгнат и до ден днешен, винаги ходят под ръка. Поканих майка да ми погосува, защото не работи сега и има време, но тя не можеше да си представи без баща ми толкова време. От 35 години не е дори пърувала сама, като се замисля, не си спомням родителите си да правят нещо отделно.

Така съм израстнала и ако изключа бедността, за което те не бяха виновни. и двамата са работили винаги, нашето детство беше хубаво и най-вече, изпълнено с любов и усмивки - с шумни софри и „почивки“ на село.

Ето затова не искам нищо по-малко и за себе си. Не искам кухо семейство без любов.
Такъв е бил първият брак на мъжа ми. Влюбих се в него и дълго се борих с това си чувство, но опознавайки жена му, изобщо се освободих от всякакви огризения и му дадох това, за което жадуваше най-много - любов, нежност, елементарно разбиране и човешко отношение. Понякога просто брака не гарантира това, което го имаше в моето семейство - обич, искрена любов и воля за компромис, подкрепа. Всеки от родителите ми си има своите слабости, но двамата заедно са един чудесен отбор. Научили са се да живеят заедно и да се обичат такива, каквито са - без натякваници, без стремеж да промениш другия или да го подтиснеш...Моят мъж не е познал това в първия си брак, беше тъжен и нещастен човек, даващ всичко за семейството си и не получаващ нищо.
Днес си живея много мирен и спокоен живот с мъжа, който се разведе. Някои ще кажат - заради мен, но не е така - заради съпругата си и заради себе си.
Дълго го чаках, защото и той искаше да предложи на децата си семейни софри и почивки. Но децата чувстват, когато няма любов - накрая дъщеря му избра да почива със семейството на най-добрата си приятелка, казвайки, че не може да търпи вече родителите си.
Това му помогна да вземе решение.
Човек с много недостатаци е, но на мен не ми пречат вече 9 години, докато жена му го изяде з. Както и обратното - тя е все още хубава жена в най-добрите си години, също заслужава да бъде обичана, може би друг мъж ще я хареса и ще може да ? предложи любов и истинско щастие. Защо не?

Ако съм виновна за разбиването на това семейство, нека е така. Знам, че върнах пламъкът в очите Му, че се обичаме и семейството ни не е кухо отвътре, не се преструваме, а скоро ще имаме и деца - да, ще са създадени в любов и ще бъдат обичани. Той ми призна, че малката му дъщеря, любимката му, слабостта му, не е създадена в любов, а са искали да си заздравят брака с още едно дете - голяма грешка (за брака), голям подарък за бащата - единственото момиче в неговото семейство, гордост и слабост - ужасно обичана, да не кажа обожавана. И какво като не е правена с любов, нали е обичана?
Децата са, за да ги обичаме. Дали ние се обичаме, това е друг въпрос, но децата заслужават само любов и никакви фалшове и преструвки - те са по-мъдри от нас и го чувстват това нещо! Разбира се, любимото момиче на мъжа ми никога няма да разбере, че не е плод на любовта, но ще бъде винаги любимката на баща си. Такъв е животът - тежък и странен, шарен и сложен. Няма една истина, истината е в частния конкретен случай!

45.   37, не мога да разбера, първо говориш за това, че създаваме деца само заради инстинктите си, а после казваш, че си срещнала любовта на живота си, който щял да бъде перфектния баща.
На края казваш, че любовта няма нищо общо с брака, което, според мен, няма много общо с темата.
Изприказва толкоз много неща, които имаха някакъв смисъл до последния ти коментар. Противоречиш си....

46.   Защо измисляте филми? Фалш, лъжи, глупости. Няма мъченици жертви. Никой не ги държи на сила. Оправдание за липса на смелост и решителност. Такъв мъж... не е нищо повече от едно...

47.   45, не съм казала, че създаваме деца САМО заради инстинктите си, а че не трябва любов, за да се създаде дете, стигат понякога похотта и инстинктите. Нима не е вярно това? Дори при изнасилване може да бъде създаден живот, какво тогава - това дете не заслужава ли любов?
Това беше като реплика на мнението, че съм била жестока, защото съм казала, че не е задължително да си създаден в любов, за да бъдеш обичан от родителите си.

Но както и да е. Моят мъж не само ще бъде, но Е чудесен баща, обичан и уважаван от децата си, въпреки края на брака му. Те обичат и майка си, както и тя ги обича, въпреки, че не обича и не е обичала баща им дори преди раждането на последното им дете. Децата си знаят, за какъв брак става дума, факт е, че не съжаляваха много за края му, противно на страховете на мъжа ми. Животът продължава...

48.   47, ти не казваш, че някои са създадени така, а почти всички, с което не съм съвсем съгласна. Да, инстинктът е основното, което ни тласка, но понякога е необходима любов... или поне някаква чувство за да се отключи. Изнасилванията са друго нещо, когато двама души са искали да имат дете, в повечето случаи са се обичали... поне до едно време. Съжалявам за вас със съпруга ти, имало е време, когато сте се обичали.

49.   Не ме разбра, аз описвам първия му брак. Ние се обичаме, но той ми призна наскоро, че дъщеря си са създали с вече бившата си жена без любов. Просто след само 2 години са чувствали брака си изчерпан, търсили са решение и са си помислили, че едно ново малко дете ще внесе любов в студения им дом. Е, не се е получило това с брака, създадено е детето без любов, а (за мен) от чисто егоистични подбуди на родителите, но това не пречи да бъде обичано и обожавано това дете.

Днес, 14 години по-късно родителите са разведени, но това съвсем не намалява любовта към децата им, а точно детето, създадено без любов, става любимката на тати.
Така че...

Всеки си мечтае да има семейство пълно с любов, както и да е роден от такава любов. Не съм статистик, но като се огледам навън - едва ли много от бебчетата са създадени с любов. Само да видим, колко бракове се сключват в последно време, защото булката е бременна, година по-късно вече сме в развод. Имало ли е тук любов? Едва ли, но това не пречи да се обича детето, както и не вярвам в насилсвените бракове заради детето, заради децата.

Влюбени сме и детето ни ще е създадено действително с любов, както и аз искам да създам дете само в любов, но не винаги животът се развива така. Детето, което не е плод на любовта не е по-малко ценно и достойно за любов. Мъчно ми е за изоставените деца по домовете, но мъжът ми е категоричен, че иска да гледа само свои деца. (е, прав е, с нашите планирани ще стане многодетен баща). Надявам се родителите ми да станат приемни родители.... но това е друга тема.

Последно ще кажа само, че бракът не е гарант за любов, а трябва любовта да е в основата на брака. Ако двама не се обичат, не се уважават и не са щастливи заедно, много по-добре е да се разведат, вместо да живеят в лъжа. Децата са най-важното в живота ни и те заслужават винаги любов, независимо от това, дали са създадени с любов. Ние не бива да се месим в отношенията на родителите си, ако не се обичат и ако се карат непрекъснато, по-добре е да се разведат, това не значи, че не ни обичат, а че не се обичат. Децата на разведени родители също могат да бъдат обичани и е по-добре развод, отколкото живот в лъжа. Децата ни усещат, когато мама и тати не се обичат, безсмислено е да играем театри. Накрая истината излиза наяве!

50.   до номер 49... звучиш ми като умен човек, но мисля че нещо ти тежи.. мисля че преди всичко съвеста ти говори доста ясно в теб.. и те не ти дава мира.. също така си мисля че с тези дълги писания и опити да ни убедиш във някакви неща се опитваш самата себе си да убедиш и да вярваш в тези неща... хареса ми разказа ти за семейството ти и за детството.. но в разказа ти за сегашния ти живот нещо ми липсваше... някак си не те усетих много щастлива...