Живота ми е АД!
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 1560 пъти
От доста време се каня да пиша тук.. Не знам даже от къде да започна, но се надявам да има хора, които наистина да се отзоват и да помогнат..
В тийн годините съм, ще кандидатствам скоро. В живота ми обаче от 7 годишна възраст насам присъстват ужасни мъки! В къщи не ми е спокойно, родителите ми нон стоп се карат и се заплашват.. баща ми е ужасен.. не работи, пие, само стои и навиква всички около себе си, за него съм най-пропадналото дете.. нито се занимавам с наркотици, нито с алкохол, добре съм с оценките.. нямам свободно пространство, нямам спокойствие, не ми дава да си каня вкъщи приятели, не ми дава и да излизам много. Но, извън вкъщи, точно приятелите ми ме изоставиха, оказва се, че ме използват за техни цели.. или намират с нещо да ме натоварят за тяхна изгода! Гаджето ми е дебил.. и ме наранява нон стоп, не държи на думите си.. изгубих самочувствие и тъгувам нон стоп за майка ми понеже тя трябва да се справя с всичко сама.. трябва да кандидатствам а всъщност нямам и на идея с какво понеже проблемите ми се струпват.. какво да правя ":( как да спре да ми пука.. като в кръговрат съм.. все едно съм на опънат стол по средата на кръстопът.. където не знам на къде да поема :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 11 месеца hash: 3487c6cd85

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, Мисля че те разбирам. В твоят случай единственото което може в момента да ти послужи като опора остава учението. Може да ти звуча сухо и скучно, но повярвай ми - знанието е едно от малкото неща което никога няма да те изостави и винаги ще ти помага. На мен винаги в такива моменти ми е помагало това - в света на числата, чуждият език, рисунката - няма кой да ми попречи. Вярвам че и ти ще успееш така, а и със сигурност ще зарадваш близките ти хора.

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: caef4a13c2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Като за начало зарежи гаджето си. Може би това, че си харесала негативен човек като него е отражение на негативизма, който получаваш вкъщи. След това кандидатствай нещо, ако не се сещаш какво дай с нещо универсално - английска филология примерно. Но задължително се изнеси след 12 клас и повече не поглеждай назад!

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: 309ec751a5

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Слушай, родителите си не можем да променим. Добри или лоши, те са наши родители, и когато сме малки, или още непълнолетни, те отговарят за нас. Те се грижат, те ни отглеждат, и т.н. Задължени сме да живеем под техния покрив, и да следваме техните правила. Обаче, нещата не стоят така с гаджето. В случая, не можем да избягаме от родителите, но с гаджето може да скъсаме. Една връзка трябва да ти дава щастие, спокойствие, душевен мир. Трябва да се виждате с желание, да се обичате, да си имате доверие, да държите един на друг. Няма ли ги тези неща, връзката не си заслужава. Щом те натоварва или те кара да се чувстваш зле, тогава това не е момчето за теб. И хоп, един проблем по-малко. Това е, което зависи от теб. За обстановката вкъщи... Казваш, че скоро ще кандидатстваш, но не поясняваш какво? В гимназия ли, в университет ли? Ако е в университет, това е най-лесния и простия начин да се отдалечиш от семейната среда, в която си. Ако имаш още някоя и друга годинка пред теб до кандидатстване, постарай се да си вдигнеш успеха, да имаш хубави оценки. И, когато дойде времето, кандидатствай в някой университет, който е далеч от вашия град. Така, без излишни драми, ще се махнеш от отровната среда... Като отидеш в другия град, ще заживееш сама. Е, вероятно на общежитие, или с някоя съквартирантка, но товар ще ти падне от плещите. Ще почувстваш свобода, няма да ги има вече проблемите, или поне ще си далеч от тях. С вашите ще се чуваш само по телефона, може и да се прибираш за празници, и това е. Добре ще е, да си намериш призванието докато е време. Тоест, да избереш специалност, която ти доставя удоволствие, и по възможност да има място да развитие и добра реализация. Нали не искаш да се върнеш пак при родителите си? Работи за по-хубав живот, знай и че нещо по-добро те чака. Не си длъжна да живееш по този начин, с тези хора. Да, когато сме зависими от тях, и малки, няма как. Но, когато пораснеш, всичко ще си дойде на мястото, и ти ще избираш къде и как да живееш, и изобщо да поддържаш ли някакъв контакт с тях. Но, за сега, можеш да промениш нещата само с гаджето. Щом е кретен, какво търсиш при него? Какво ти дава той, за да бъдеш с него? Любов, хубав секс, пари, закрила, уважение и разбиране? Ако отговорът е нищо от изброените неща, защо си с него? Отговори си на тези въпроси, и избери правилния път, пътят на щастието. Този път може да не е лек, може да ти отнеме доста време, докато се наредят нещата, но единствено така си струва да живееш. Успех, и търпение! Ще дойде и този период, когато ще си щастлива, и удовлетворена от живота си. Ще зависиш единствено от себе си (само не прави грешката да зависиш от някой мъж!!), няма да отговарящ пред никой, ще имаш свободата да правиш собствените си избори така, както на теб ти се иска. И още много неща се променят, когато пораснем, и се отделим от семейството. За хора като нас, вариантът да останем с родителите не съществува. Приеми, че не сме като другите, които се обичат и уважават с родителите си. Има хора, които когато са в труден период, се обаждат на родителите си за съвет. Други пък, запознават родителите си с гаджетата си, прекарват си добре. Щастливи са, спокойни, за тях няма нищо по-важно от семейството, помагат си в нужда, не се натоварват. При тях няма някакви по-фрапантни скандали. Не се стига до бой и обиди, и т.н.... Е, ние сме друг тип хора, детството ни не е било леко, и няма как и за напред да е така, но ще се борим, и това ще ни направи много по-силни от другите. Depravity

 

...

горе^

преди: 7 години, 11 месеца hash: 041baa4381

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Аз бих те посъветвала, когато завършиш училище да започнеш работа и да се изнесеш на квартира.

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: 48d94093f8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Боже, това все едно съм го писала аз. Повярвай ми разбирам те много добре. Доста по-голяма съм от теб (почти семейна) но съм минала през всичко което в момента преживяваш ти. Първо и най най важно е да помагаш и да подкрепяш майка си. С такъв баща на нея и е много трудно повярвай ми. Моята се поболя и до ден днешен е изтормозена от тези години. Това което теб те измъчва, нея я измъчва тройно и петорно даже. Второ-аз имах същото гадже на твоите години. То не бяха обиди, скандали, излагации, шамари дори и т. н. Събери сили и го зарежи, колкото и да ти е трудно, ще видиш как ще ти олекне и ще се почувстваш по -добре. За ученето съм "ЗА"с двете си ръце. Аз не успях защото нямах вазможност точно заради твоите и тогавашните мои проблеми. Бях се предала и отчаяла като теб и просто не търсех варианти (а имаше доста). Не се предавай момичеее.. Ако от връзката между вашите не е останало нищо е най-добре да се разведат, Съжалявам че го казвам но както споменох по-горе съм преживяла същото и при нас това беше спасението. Само не се предавай и вярвай, че за всеки проблем има решение! КЪСМЕТ

 

...