Не знам какво искам
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1142 пъти
Здравейте, днес станах на 26 години... и не знам какво искам.
Не мога да реша какво искам да работя и къде да живея. Това много ме измъчва, тъй като аз имам склонността да мисля и премислям. В резултат на това мислене и безкрайно премисляне аз се депресирам, че не правя нищо смислено с живота си и продължавам да се лутам из нищото.
Завършила съм бакалавърска и магистърска степен по връзки с обществеността и комуникации, говоря свободно руски и английски, на по-ниско ниво знам и немски. Нямам проблеми с каквато и да е работа. Проблемът ми е, че не искам да си губя времето в грешна посока. Също така не искам да разочаровам родителите си, които като че ли очакват от мен кариера, деца, семейство ( което е нормално, но аз не съм готова за последните две). Когато говоря с тях, ме уверяват, че искат само да съм щастлива, донякъде им вярвам...
Чувствам се добре, когато съм свободна от дългосрочни договори и работа на бюро. Но така се чувствам виновна пред родителите си, че ги разочаровам, и пред себе си, че си пропилявам времето в премисляне и бездействане.
Последните няколко дни прекарах в мисли по тези въпроси, но стигнах единствено до това, че се превърнах в кълбо от нерви... и че ми се плаче постоянно.
Не знам доколко се изразявам правилно, но мисля, че се вижда ясно, че не знам какво искам. Кажете ми аз ли съм единствената, която се чувства така? Как да реша какво искам?
Понякога си мисля, че трябва да поговоря с психолог.... :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: 3b36973ed4

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Малко си закъсняла с „мислите“ по върпроса. Преди да го запишеш това висше не беше ли мислила за възможностите за реализация? А по време на следването, защо не почна някаква работа, като продавачка поне, просто ей така - за да видиш какво е работа, да се научиш на работни навици и да си на определено работно място в определено време. Не мога да разбера хора като теб, честно. На 26 г. се събуждате с дипломи и очаквания за реализация в нещо, което просто няма реализация, но както и да е. Езици иначе много хора знаем, но това не е квалификация. Все пак ако действително говориш и владееш руски и английски те съветва да търсиш начин да станеш заклет преводач - само с изпит става (лесен) и с клетва в съда и можеш да превеждаш официални документи, което пак е честно препитание и си на хонорар. Отделно те съветвам много горещо да си направиш блог, в който да пишеш СМИСЛЕНО И СТОЙНОСТНО съдържание, нещо като твой си „вестник“ да стане, в който може би ще успееш да натрупаш популярност и пак се чудя - защо нямаш нещо такова при твоята специалност? Влог? Отделно търси връзки в държавните институции и като цяло връзки, защото не знам с твоето образование другъде и по друг начин каква работа можеш да имаш, освен ако не искаш да станеш преподавател в университета си и да произвеждаш бъдещите безработни. Друга идея - търси си работа в областта на туризма и ако не си от туристически град - премести се. Щом владееш езици и имаш някакво висше, си горе-долу квалифицирана за рецепционист, за екскурзовод - нали не искаш да работиш в бюро. Това можеш да го работиш и в София, между другото. Това е работа, която е интересна, свързана с хора -ще имаш време и за други неща. Пари междувременно можеш и да изкарваш с частни уроци по езиците, по български език за чужденци (това е пазарна дупка). Взимай поне 10-15 лв. на час и организирай у дома или в малко помещение някъде урок от до 3-ма курсисти - това според мен е най-добрата бройка за ефективен урок, 10 лв. х 3 - ето ти 30 лв. Можеш да подготвяш чужденци с желание за българско гражданство или интеграция у нас за изпита по български език. Има доста и такива вече - търси expats, с интерес към българския. Във Варна и Бургас пък има хора от Украйна и Русия с подобни цели. Направи си и тук съответната презентация в интернат - няма да те уча тук, нали това е твоята специалност, изобщо вземи нещо добро от това, което си учила - използвай знанието си и си представи, че ти имаш нужда от представяне, от комуникация навън, от PR кампания. Пиши и на големите печатни издания и страници като блиц, тем подобните дали можеш да пишеш за тях в началото без хонорар, след това срещу хонорар по договаряне - важно е да имаш някакво име, после можеш да се реализираш, но е жалко, че всичко това не си почнала да го вършиш преди да завършиш, поне 3 г. преди да завършиш или между Бакалавър и Магистър. Успех все пак. Съжалявам ако съм те засегнала, но ме е яд за загубения потенциал в хора като теб и не мога да ви разбера пасивността и какво чакате - да дойде чичо Господ и да ви оправи живота ли? Или да дойде президента и да ви предложи работа? .

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 8f363c7961

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Здравей, авторке, има и други хора като теб, които са такъв тип хора, склонни към повече мислене и премисляне на нещата. Аз също съм такъв тип човек и не харесвам това в себе си определено, защото както и ти казваш, това води до изнервяне и депресия. И от толкова мислене и обмисляне на нещата, често постъпвам грешно, защото сама се обърквам от толкова много мисли. Хубаво е човек да обмисля нещата, но трябва и да се действа, защото иначе се тъпче на едно място, а дните си минават... Аз така колко възможности съм пропуснала. Страхът от неизвестното и от провала също пречи. Ти преди сигурно си знаела какво искаш, какво да учиш и си следвала плановете си, но след като си завършила образованието си, нещата са се променили и може не си сигурна дали искаш да се занимаваш с това, което си учила, при доста хора така се случва. Не знам дали си работила досега, но ако не си, по-добре започни някаква работа, дори да не ти е по специалността, просто да си заета с нещо и така като работиш и се запознаваш с нови хора, ще имаш и нови идеи и наблюдения и в последствие ще осъзнаеш какво точно искаш. Но бездействието е пагубно, води и до депресивни състояния и човек се вкарва в един омагьосан кръг, от който после е трудно да излезе. Така че действай смело и не се страхувай от грешки. ж 28

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 46654cdbd0

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз и приятеля ми се чувстваме по абсолютно същия начин. Той е в чужбина и работи хобито си, аз смятам да направя същото в края на годината, като съчетая и работа с висшето. Според мен тази каша идва от това, че сме водили(може би) по затворен живот или сме нямали финансовата възможност за кръжоци, групи или занимални които да ни позволят да отсеем нещата които ни харесват, и съвсем естествено дА се насочим натам. Коментар 1 е леееееко неадекватен, тъй като не можем да върнем времето назад за да вземем "правилните навременни" решения, но от друга ти е дал правилни насоки. Coll центровете са доста добре заплатени. Според мен изобщо не е късно, аз съм на същата възраст и тази година изкарах курс за занаят който винаги ми е доставял удоволствие. Просто се запитай какво обичаш да правиш :* Анжелика

 

...

горе^

преди: 7 години, 7 месеца hash: d7581cb4b4

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Може да си караш настоящата работа, а това, което харесваш да ти е хоби. Има най-различни курсове, не е нужно да караш второ висше или да се отказваш от работата си, за да си добра и да се развиваш в нещо, което ти харесва.

 

...