Самотата...и разбития ми живот!
преди: 7 години, 8 дни, прочетена 1537 пъти
Здравейте! Намерих сайта съвсем случайно и реших да пиша с надеждата някой да ми помогне!
На 25 години съм с дъщеричка на 4. Тя е моето слънце и така мечтана и така чакана.
С баща и нямаме брак. Нещата между нас се случиха много бързо. Обичахме се наистина много.
Проблемите ни явно с времето разбиха любовта от негова страна, а от моя... обичам го както преди даже и по- силно
Характера му е тежък дори, когато не е бил за обичане аз съм била до него във всяка ситуация.
Нарани ме адски много, но аз простих. Товара на грешките и на двама ни явно падна върху моите плещи.
Преди година се разделихме окончателно.
И така аз се върнах да живея при баща ми. Благодарна съм му и цял живот, ще съм му благодарна за това, че ми подаде ръка и до ден днешен продължава.
Останах с основно образование, защото бях покосена от рак когато бях на 17 години.
Ада през, който минах не го пожелавам на никой.
В ремисия съм от тогава до сега.
Родих с Божията милост и винахи, ще съм благодарна за това. И тук идва проблема ми.
След като се върнах при баща ми живота ми напълно се обърка.. Не мога да си намеря работа вече година напълно съм на ръцете на баща ми. Тпй ме укорява и е прав.
Но думите много ме болят. Всеки Божи ден повярвайте ми хора аз обикалям звъня на обяви и нищо.
Срам ме е да ям вкъщи срам ме е да потърся нещо от баща ми, защото той е и малко с особен характер.
Детето ми съшо той го издържа. Чувствам се като просяк чукам на всяка врата за работа не ме е срам да работя каквото и да е само да имам мои доходи и да гледам детенцето си както подобава на една млада майка.
Баща и дава всеки месец по 150 лева пари от които аз стотинка не взимам, а всичко е за детето.
Напрежението си каза думата и аз изпаднах в дълбока самота или депресия да го нарека.
Питам се.. Боже, защо не успях да дам на детето си семейство, уют и всичко необходимо.
Зашо с баща и нещата стигнаха до там, че се разделихме?
Има ли съдба? Какво, ще се случи с нас?
Обичам да седя на ЖП гарата в моя град. Да мисля да си поплача. Ей така да ми олекне.
Не излизам никъде. Когато закъснея примерно баща ми ми къса телефона от звънене. Приятелките ми имат деца семейства... а аз живея сама ден за ден.
Кажете ми мили хора кал да се справя със самотата как да дам тласък на живота си. Как да тропна по масата и да кажа Ще живея както аз искам.
Това ли, ще е живота ми занапред.
Липсва ми... липсва ми онова време в, което имах семейство мъж на който мога да сложа да яде... дете което спи с нас на леглото.
Защо... толкова ли много искам. Опитите да се събера с него са напразни, а аз не живея ей така съществувам.
Моля ви дайде ми съвет какво да правя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 дни hash: 24d0c49af4

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Какво да ти кажа, опитай се да мислиш по-положително. Който търси намира, ще си намериш работа. Не се връщай назад. Като не те иска, защо да се унижаваш. Млада си, може да срещнеш друг, но един съвет - бъди предпазлива и докато не си сигурна в човека, не почвай нищо сериозно. Дете друго по-добре недей да раждаш. Детето не е нещо, което да задържи мъжа. А мъжете са най-несигурното нещо на света. Гледай здравето си, детето си, работи и щастието ще ти се усмихне. В живота на всеки има изпитания. Горе главата!

 

...

преди: 7 години, 7 дни hash: 3e193d1f19

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Малко прилича на комплекс на Електра. Емоционално обвързана с баща си, намираш мъж, подобен на баща си, от когото просто да имаш дете, и се връщаш обратно при баща си. Голяма маса народ са в такова състояние и не го осъзнават. Решението, според мен поне, е да отидеш в по-голям град (София, Варна, Бургас, Пловдив), да си намериш работа и квартира там. По-добре ще е и за детето откъм образование (с детските градини ще е трудно, няма спор). С времето може да срещнеш и друг мъж, само гледай да си изведеш поука от ситуацията в момента.

 

...

преди: 7 години, 7 дни hash: 98c26b5020

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Здравей, Много е тъжно, че си само с основно образование. Не знам в кой град си, какви са възможностите там, но се опитай поне да завършиш средното си образование. Има технически паралелки, избери си нещо, което те влече. Да знам, че реално ще учиш морално остарели неща, но пък ще научиш фундаменти. Без образование и професия винаги ще чакаш на баща си или на мъжа си. Знам че ти звучи абсурдно в сегашното ти състояние да тръгнеш да учиш, но това е варианта, ако искаш да си стъпиш на краката и да имаш някакво бъдеще. И пак ти казвам, Избери си нещо, което те влече, за да го учиш не защото трябва, а защото ти е интересно и искаш да го работиш един ден! Отиди в бюрото по труда и попитай, има програми за млади хора до 29 години, сигурен съм, че ще ти предложат варианти!

 

...

горе^

преди: 7 години, 6 дни hash: 3f125fa7de

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Здравей, скъпа. Ще започна с това, че няма как просто да съществуваш, при положение, че имаш най-ценното на света - дъщеря. Та тя те прави жива! Не се обвинявай, че не си и осигурила "нормално" семейство - все пак така е по-добре, защото има много деца, които ежедневно стават свидетели на семейните скандали на родителите си и живеят в семейства, в които майките и бащите им живеят заедно само по принуда. Дъщеря ти има късмет, че има грижовна майка, която дава всичко за нея. Какво по-хубаво от това? Не се обвинявай, давай и достатъчно любов, възпитай я добре и направи от нея стойностен човек. Ти си всичко за нея и тя е всичко за теб, това е прекрасно. Относно образованието. Винаги можеш да завършиш средно образование. Вечерна форма - не е срамно, а пък си и млада - само на 25 си, живота е пред теб. Опитай, ако имаш воля, ще стане. А и така шансовете да си намериш работа ще се увеличат многократно. Наистина помисли над този въпрос, защото образованието може да промени живота ти! Всъщност, историята ти е много сходна с тази, на моята леля. Тя живееше с мъжа си в друг град, има дъщеря на 6 годинки. Разделиха се с мъжа и и се наложи да се премести в града, в който живее баща и (моят дядо). Живее при него от 3 години. В началото и беше наистина трудно, беше в страшна депресия, а и дядо ми постоянно я упрекваше, че тя е виновна за всичко. Много и беше тежко, но вече се пооправи. Не е страшно да живееш при баща си, пък и кой е казал, че така ще е цял живот? Не губи надежда, не се предавай. Направи го за себе си и за дъщеря си. Имаш още толкова много години да оправиш нещата. Пожелавам ти да намериш човека до себе си. Не се чувствай самотна, защото няма причина да си. Имаш баща, който винаги би ти помогнал, имаш дете, което те обича и ти също го обичаш. Живеем в 2017, вече не е най-важото да имаш мъж, да му слагаш да яде и т. н. Патриархалното семейство отдавна е погребано. Кой е казал, че това е най-важното в живота? Приятелките ти имали семейства... Е, и ти също имаш. Това, че нямаш мъж не означава, че нямаш семейство. Ученичка съм в гимназията и в класа ми има поне 10 човека, чиито родители са разделени. Не е страшно, нито срамно. Изобщо не си и помисляй, че живееш сама. Бори се, стискай зъби и наистина поеми живота в свои ръце. Наистина помисли за варианта да завършиш образованието си, то ще ти отвори безброй врати. Сърдечни поздрави, всичко ще се оправи. Не се предавай, млада си, всичко е пред теб!

 

...

преди: 7 години, 6 дни hash: 1dab0d650a

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

6.   Не намираш работа, защото нямаш професия. И вместо да си мечтаеш за семейство, седни и завърши училище. По-добре е някакво, което е ти даде професия-готвачка, фризьорка и пр. Това. Ти е приоритета сега, а не мъж, на който да му поднасяш вечеря. Замисли се-та утре ако се случи нещо с баща ти, ти трябва да издържаш това дете. А ти си безпомощна без образование и професия. Спри да хленчиш за мъж, защотот който и да е няма да е съгласен да те издържа безработна цял живот, че и детето ти. Ти си майка и имаш отговорност пред това дете. И тази отговорност е на първо място в живота ти поне то докато не стане на 18 г. Вместо да се самосъжаляваш, вземи изкарай курс за фризьорка, завърши образованието си, вземи професия и си анмери работа. Пък мъжете като видят, че се справяш сама с живота, ще се появят тогава. Мисли за детето си.

 

...