Споделена история от Други |
Изгубих ли таланта си ?
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 898 пъти
Здравейте :)
Първо да спомена, че в заглавието съм използвала думата ‘талант’ от съображението, че това, което съм творяла и е било истински вдъхновено от живот на листа е било преди да добия някакви конкретни умения.
Случаят ми е следният-на 15 години съм. Рисувам през целия си съзнателен живот.. моята детска мечта беше да стана моден дизайнер и с нея изпълних цялото си детство. Наистина рисувах неща непосилни за дете, което не отдава почти цялата си енергия за игра в рисунките. След това мечтата ми бе изместена от ума ми, който ме убеждаваше, че трябва да променя насоката към нещо по-доходоносно, не толкова обезличаващо, индустриално и реално достижимо като например графичният дизайн, анимацията и архитектурата/като мое хоби/. Уча в училище със силно изучаване на изобразителното изкуство и по-конкретно рисуване. Може би до 14 ми година рисунките ми надминаваха и мойте очаквания след като ги завършвах. Рисувах това, което ми идваше отвътре и винаги щом ги погледнех накрая бях вътрешно горда за емоциите, който се забелязват в тях и крайния им резултат. Кандидатствайки в гимназията не бях ходила на никакви уроци.. гледах другите какво техники използват и унемях. Не знаех изобщо какво да правя, но накрая оценката ми бе отлична. Моята най-голяма сила стана натюрморта. Имах отлични оценки, участвах в много конкурси.. докато започна новата година. Имайки проблеми в личния си живот не бях рисувала дълго време. И ето, сякаш таланта ми изчезна. Творбите ми изглеждат несериозни, бездарни.. сякаш ги е правил човек без никакъв поглед към изкуството. Въображението ми се развива, ръцете ми не. Не излиза нищо от мен вече една година. А поглеждайки старите си рисунки.. вече не ме удвлетворяват, не ги смятам за добри.. не виждам нито себе си, нито чрез обективния си поглед-талант в тях. Питам се.. заблудих ли се, че това е моето призвание, че това е талантът ми само, защото го превърнах в навик? Може ли човек да изгуби своят талант?
Благодаря Ви, че прочетохте и се извинявам за обемния изказ.
Весели Празници! :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 069708902b |
|
1. Промяната е в теб като личност, душевност. Ти изразявайки себе си в картините и сега като се променяш е нормално не виждаш същото като преди.
С талант се ражда, не се придобива и не се губи нещо с което си се родил.
Може би си в момент на "пренастройки" вътрешни и за това още нямаш какво точно да изведеш на хартията/платното.
"Драскай" просто така, безразлично или пък "объркано" без смисъл което също има смисъл...просто не свиквай или не отвиквай да изкарваш "нещо" от вътре на вън.
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 48f128f881 |
|
2. Талантът не се губи, но трябва да се развива и надгражда. Нормално е предишни рисунки да ти изглеждат вече не дотам добри. Ти растеш и се променяш. Това, че не си рисувала 1 година, вече не е толкова добре и се опитай да си преодолееш личните проблеми.
|
|
