Скарани сме, но още го обичам
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 1236 пъти
Имахме връзка две години, но се разпадна... или се разпада, а аз с нея още повече. Момиче на 18 години съм... не пуша, не пия, не ходя по дискотеки, скромно момиче съм, не съм надувка, обичам го, вярна съм му, разпадам се- не ям, повръщам;, по цял ден плача. А той ми казва ти не ме обичаш, ако ме обичаше щеше да правиш каквото ти кажа. А това, което иска е да си седя затворена вкъщи, да не общувам и излизам с приятелки. Харесам си някоя дреха, грим - не можело, "курва ли съм щяла да ставам ". "Всичките ми приятелки и семейството ми били боклук и аз съм се водила по техния акъл". А това далеч не е така! Той ме смята за своя собственост, иска да говоря и излизам само с него. И смята; че бил прав. Егоист е, отначало ме манипулираше "Ако не правиш това, ще се самоубия". Обижда ме... такава съм била, онакава... говорих с него да отидем на психолог... не, та не. Не съм му го казала, защото не е тактично, но се държи като психично болен. Ако не го обичах, нямаше да опитвам... всички ми казват "далеч от него... ". Обаче ако имам някакъв шанс да го заведа на психолог.... дали ще помогне? ... или просто си давам напразни надежди... имам да уча... просто подготвям се за медицина... а имам чувството че на мен в момента ми трябва. Не знам... някой с подобна ситуация? Съвет? Вечерта съм силна... уж не ми пука... сутрин събудя ли се... пак почвам да плача... нищо не ми се прави... ще ки проваля всичко, ако продължа така... но обичам...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 3 месеца hash: 6c764750d7

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Плюеш в пазва и благодариш на Бога, че си се оттървала. И бегаш с 200 от тоя. Той е психопат, насилник. Ако стоиш около него ще започне и да те бие. Ти това ли заслужаваш? Така ли си представяш любовта? Не го обичаш. Обичаш представата ти за него, проектираш романтични очаквания върху него, но той не може да ги оправдае. Не че не иска. Не МОЖЕ, не е способен на чувства. Манипулатор е. Типично за психопатите. И това състояние не се лекува. Бягай надалеч от тпзи.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 6fc3f52fa5

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   В една връзка трябва да се чувстваш щастлива, обичана, в противен случай, за какво ти е? Никакъв психолог няма да му помогне, той си е такъв. Не разбирам защо повечето хора се опитват да променят човека до тях? Хората не се променят, само показват с времето истинската си същност. Той вече ти я е показал, какво повече очакваш да видиш още? Психолозите помагат да откриеш себе си, не да станеш друг човек. Никакъв психолог няма да му помогне на тоя. Защо си с него? Не смяташ, че заслужаваш повече? Не искаш да си сама? Чувстваш се щастлива с него? ( Само понякога, когато си е пил хапчетата и ти каже две мили и неискрени думи? ) Смяташ, че е най-подходящия човек за теб? Мислиш, че ще ти помогне да минеш по трудния път на образованието, което си избрала? За да учиш това ти трябва спокойна среда, а не да си под стрес постоянно! Не бъди мазохист, не се измъчвай по този начин и мисли за бъдещето си. Имай гордост, не позволявай на никой да те контролира така! Искрено се надявам да го отстраниш от живота си, за да освободиш място на някой достоен за теб и да ти покаже какво е любов, и уважение. От едно 18 годишно момиче. :)

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: a2045a8f71

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Не съм в подобна ситуация сега, но ми се случи, когато бях на 16 години. Моята тогавашна връзка продължи малко повече от половин година. Разделих се с момчето. Той не знаеше какво иска. Веднъж се гримирах за наша среща, облякох си нови, изгладени и спретнати дрехи. Отивам с усмивка и след час плача, защото не съм изглеждала добре, защо съм се гласяла, на каква се правя, без грим и с отпуснати дрехи съм била цвете, а така направена съм приличала на кифла или по-лошо. Излизам с приятелки за кафе след училище и се почва едно звънене, едни коментари, то ти се отщява и се прибираш още по-скапана от преди. Разделяхме се няколко пъти и все се чувствах зле. Накрая се събрахме за около месец, той ми обяви, че това е всичко и не иска повече да имаме отношения, след около час вече съжалява и аз съм единствената за него. Не го приех обратно. После се чувствах зле, отне ми време да свикна да живея както преди, защото държах на този човек и изживях раздялата леко тежко. Не съм била лоша, не съм се държала грубо, не съм ходила по клубове, не съм носила деколтета или къси поли и изобщо, не мисля, че го заслужавах. Почти веднага след раздялата ми стана по-леко на сърцето, всичките тези нерви изчезват и никой не те притиска и тормози за някакви простички малки удоволствия като едно кафе с приятелка. Приятелите ти са прави, гледай да си възможно по-далеч от това момче. Болката от раздялата минава, тя не е вечна, особено когато си дадеш сметка, че заслужаваш добро отношение. В момента ми носят цветя без повод, не често, но се случва и ме целуват по челото. Имам проблеми във връзката, но те са толкова дребни и незначителни за мен, защото виждам добро отношение и честни очи. Всеки се чувства слаб пред този, който обича. Лягаш уверена и се будиш със съмнения, но е толкова по-добре да си спокойна през цялото това време. Подари си този вътрешен мир, няма да те боли толкова дълго и толкова силно, колкото си мислиш. А не можеш насила да го заведеш при психолог, психолозите нямат право да те съветват директно, а само да те насочват, ако той не желае тази помощ, то няма да има желаният ефект.

 

...

горе^

преди: 6 години, 3 месеца hash: 981abb4e88

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ж35 От написването изглежда, че притежаваш богата емоционалност която е водеща при изборите и решенията ти. В една връзка доверието е основен елемент. Човекът когото обичаш как би могъл да се довери и да се радва на времето заедно когато всеки един миг появата не емоциите ти би могла да пренареди всичко. Най малко, че ще срещнеш някое мимолетно увлечение и под влияние на емоциите ще загърбиш общия живот съвсем с лека ръка.

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: cb415f906a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Ох, миличка, толкова много искам да ти кажа и така не ми се иска да се хабя, защото съм убедена, че ще мине от едното ухо и ще излезе през другото. Такава ти е възрастта просто. Ще се усетиш след 10 год., когато вече ще е късно. Добре, представи си, че аз съм твоето бъдещо аз и дълбоко издълбай в мекото си сърце следното изречение: БЯГАЙ С 200КМ/Ч В ОБРАТНА ПОСОКА!!! Опа, засечено емоционално изнудване - ако ме обичаше, щеше... " и "Ще се самоубия ако, ти... " Човекът е с психически отклонения, 100% сигурно. А ти, мила, се изживяваш като негова спасителка, той и на това разчита. Играе роля на страдалец, на имащ нужда от спасение, а в същото време ти имаш нужда от някой да те спаси от него. Единственият, който може да те спаси, си самата ти. Другия вариант е да споделиш всичко с майка си и баща си, без значение колко сте близки, преглътни отношението им към теб, сигурн не са ви идеални отношенията, иначе нямаше да залиташ в нездрави връзки. Отиди да се видиш с тях, очи в очи и им разкажи това, което разказа на нас, разкажи във всички подробности - най-вече за какво си говорите и как се държи той с теб, какво ти казва и прочие и се вслушай в съвета на майка си. Понеже аз не го направих преди 10 год. сега сърбам попара, която не пожалавам на никого.

 

...