Ходя със страх на училище
преди: 6 години, 2 месеца, прочетена 1552 пъти
Всяка сутрин ходя със страх в училище, заради дълъг тормоз, продължаващ отдавна. Нормално ли е това? Когато се оплача, абсолютно винаги казват на тези, които ме тормозят да спрат да го правят, но продължават и след това. Не ми се ходи със страх на училище всяка сутрин, само заради един тъп тормоз. Какво да правя? Май няма смисъл от оплаквам защото само казват да спрат.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 2 месеца hash: 8d04213bfe

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   А родителите ти?

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: 986444bcc8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей! Когато бях ученичка преди 11 години, в гимназията, аз също търпях неистов психически тормоз, който в един момент ескалира във физически. Учех в елитарно училище, където повечето ми съученици имаха много икономически възможности, но дори и тези без такива ме тормозеха. Няма да навлизам в подробности, но мога да те разбера. Дълго време не исках да ходя на училище. Гадеше ми се при самата мисъл за това. Страх не си спомням да изпитвах, беше друго, което вече не мога да определя. Просто съм изтрила онези мигове. Ще бъда честна с теб - това няма да спре, колкото и да искаш. Децата в тази възраст са неимоверно жестоки със себеподобните си и не знаят какво причиняват на другите. Търсиш помощ, но дори да я има тя ще подейства за кратко или въобще я няма. Не искам да те отчайвам, вярвай не това е целта ми. Бъди реалист и вярвай, че това ще свърши единствено, когато завършиш. Не знам, съдя по себе си, от собствен опит говоря. Но ще остави травма в теб. Не споделяш какъв е тормоза и колко е дълбок, но моят беше причинен от това, че бях отлична ученичка, но със скромно поведение и произход, възможности и така. В следствие от това години по-късно ми се появи депресия, която лекувах при психолог, а сега и паническо разтройство, което лекувам сега. И всичко това, заради силно комплексирани деца, които си мислят, че са богове и че могат да вършат безнаказано всякакви злини. Наистина ще свърши, но потърпи. Ще завършиш, ще отидеш в университет, ще станеш човек, докато те ще пропаднат в канавката в своите постъпки и посадени възможности. Сега аз станах човек, а те не са нищо повече от измет, която мога да тъпча, а като ги видя, не ги поздравявам и се правя, че не ги виждам, защото съм много повече от тях. Превърнах се в успешна личност. Дипломирах се с педагогика по ирония на съдбата. Станах учител и не позволям на моите ученици да се държат по сходен в миналото ми начин с останалите. Насаждам само мир и доброта, уважение и любов към ближния и успявам. Написах всичко това, за да вдъхна в теб сили, колкото е възможно, разбира се. Никой няма да ти помогне. Не търси в това изхода. Отговора е в теб! И пак казвам потърпи и вярвай, гимназията е за кратко, а живота е за по дълго време. Училищния период е кратък, докато живота... е, той е друго нещо, от което ти съм сигурна ще спечелиш облаги. Твоя Мария, 29 г.

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: 43ea822428

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Смени училището щом е така!

 

...

горе^

преди: 6 години, 2 месеца hash: 9672c7f9c1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   А на кого се оплакваш? В какво се изразява тормоза точно?

 

...

преди: 6 години, 2 месеца hash: 2c576cefa8

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Смени си училището

 

...