Свръхчувствителен и емоционално нестабилен
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1350 пъти
Здравейте! Не бях сигурна към коя категория трябва да отнеса темата, за това избрах "други". Става въпрос за нестабилната психика на моя приятел. Аз съм на 23, а той на 21. Заедно сме от близо 2 години и всичко е наред до момента, в който психиката му отново се срине. В един момент е щастлив, мил и добър, а в следващия агресивен и нервен. Нужни са му точно няколко секунди, за да превключи между настроенията. Когато е в добро настроение е изключително спокоен и любвеобилен. Всички хора в обкръжението му са прекрасни и обича всеки, докато не му "щракне" нещо отново. Тогава се изнервя, търси повод да се скара и дори да се сбие с някой. Всяко малко нещо го изкарва извън нерви, бил се е дори с непознати, за абсолютно незначителни неща. По същия начин се държи и с майка си и сестра си - както ги обича и прегръща изведнъж вече не иска да го докосват и да му говорят, обижда и постепенно спокойният му тон става груб. Понякога докато сме заедно да започва да нервничи и изведнъж просто ме пита "Ти изневеряваш ли ми? ". Свръхчувствителен е и всяка по-груба дума го засяга, започва да се чувства обиден. Случвало се два или може би три пъти да избухне в сълзи по някаква причина, за която колкото и да го разпитвам не споделя. Изгониха го от предишната му работа, защото се държеше грубо и агресивно към шефовете и колегите си. Студент е и някои от преподавателите го заплашват, че няма да му дадат заверка заради грубо отношение. Реших, да поговоря с майка му за този негов проблем. Попитах я от кога е нестабилен психически и тя каза, че когато е бил 12 годишен баща му е починал и от тогава агресията се превърнала в негова защитна реакция към заобикалящия го свят. Разказа ми как на моменти се затварял в себе си, не говорел просто плачел, а в следващия момент ставал агресивен и обиждал всеки около себе си. Попитах я дали са го водили на психолог или психиатър, но тя отрече. Каза, че не са знаели как ще реагира тъй като е бил малък. Замислих се дали да не му предложа да отидем сега, но ме е страх от реакцията му. Никога не знам в какво настроение ще бъде, дали ще остане спокоен или ще стане нервен. Мислите ли, че бих могла да му помогна? Дали можем да се справим заедно с този проблем, който той дори не осъзнава? И ако мислите, че можем, дайте ми съвет как да го постигна!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: 21e1b351c4

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Нарича се шизофрения! Решавай сега!

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 15e5ac537c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Със сигурност е заради баща му. Трябва да се преодолее и поговорете с приятелят ти, че знаеш за баща ти и че желаеш да му помогнеш, опитай се да му обясниш за всичко и защо това негово отношение не трябва да продължава и т. н, за психолог е мисля. Ако не е за, ще ви насочат накъде.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 465cac878a

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   прилича на биполярно разстройство.... успех в начинанието!

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: 8437623667

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Явно, че той не се чувства добре и има проблем. Начинът да му се помогне е с много любов и разбиране и разбира се професионална помощ. За целта му обясни, че психологът не е само за лудите (те най-често не могат да се излекуват), а за да помогне на човек да осъзнае къде точно се крие проблемът, да осъзнае несъзнаваното и чрез някаква терапия да се реши проблема. Като цяло изобщо не е срамно да се ходи на психолог, има хора които си ходят постоянно просто, за да се справят по-лесно със стреса, ежедневните неприятности и да опознаят и разберат себе си. Но и приятелят ти трябва да иска и да вярва, че може да се пребори с това.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 5615ffc354

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Няма какво да го обеждаваш - поставяш ултиматум. Или отиваме на психолог и се опитваме да е справим с проблемите, за да живеем спокойно, или аз съм до тук, защото ме е страх от агресията и не искам да обвързвам живота си и живота на близките си а нея. Най-вероятно ще ти откаже. Тръгни си и му дай седмица да го усмивки. Ако до седмица не сте тръгнали на психолог - отказвай се.

 

...