Споделена история от Други |
Изгубих пътя
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 1021 пъти
Здравейте.
Аз съм момче на 24 години, и както заглавието подсказва, изгубих пътя. Изгубих пътя толкова отдавна, че дори не знам кога точно стана.
Страдам от непрестанни депресии, чиито тежки периоди се отключват от всевъзможни дреболии. Боря се с това, и сякаш успявам да овладявам положението - поне засега.
Преди ме претесняваше мисълта, че не знам до кога ще мога да се владея, и кога просто ще реализирам някоя самоубийствена мисъл. Сега вече не се затормозявам с мисли за несигурността на бъдещето. Толкова е изморяващо това. На едно интервю за работа научих, че това се нарича "фрустрация".
Нямам хора до себе си, които мога да нарека "приятели", дори "близки". Търся контакт с тях, но може би съм излишен и натоварващ ги, ненужен. Всеки живее със собствените си проблеми и всеки се бори със своите собствени битки - това ми е известно. Но аз никого не натоварвам с катаклизмите, случващи се вътре в мен. Просто търся нормалната човешка близост, за да избягам от ежедневието си, за да се почувствам потребен някому. Дори семейството си не занимавам със себе си - просто понякога се отчуждавам за дълги периоди от време. Но така е най-добре - нито те, нито никой, познава истинския мен. Та дори и аз не знам до колко се познавам. Не могат да ме разберат, не мисля и че някой иска да ме разбере истински. Всички мислят, че им се сърдя, че правя нещата на пук. А аз просто не мога да овладея собствените си проблеми, камо ли да стигна до там, че да се сърдя на други хора за глупости. Сърдя се на себе си. Не разбирам себе си. Не се владея на 100%. Те не могат да ми помогнат - това е нещо, с което сам трябва да се справя, нали така?
Гей съм. Това, както всеки гей ще ви каже, е огромен проблем в България. От училище, а и след това - цял живот, това означава подигравки, нападки и изолация. Истината е, че и ние сме хора, като всички останали, с тази разлика, че ние не заслужаваме някои права, Божията прошка и закрила и т. н. Малцина са хората, на които съм казал това в прав текст (и не, не са близки до мен хора).
Не мога да се задържа на една работа - сменил съм толкова работи за възрастта си, колкото човек с 50-годишен стаж не е. Това не ме отказва да търся, разбира се, и в никакъв случай не ме блазни идеята да бездействам. Просто никъде не съм полезен, никъде не съм пълноценен и никъде не съм (обективно погледнато) необходим. Може би просто съм имал кофти късмет с работите, които съм сменил. Достоевски е казал (и помоему е бил прав): "Много малко е нужно, за да се унищожи един човек: само трябва да го убедите, че това, с което се занимава, е никому ненужно. ".
Дори не знам защо споделям всичко това, но който и да си ТИ, който четеш това, знай, че току що ти разказах повече за себе си, отколкото и някогашните ми най-близки хора знаят за мен.
И още мога да кажа, но не знам дали е необходимо. Просто усещах нуждата да изхвърля някои неща от себе си, макар и да знам, че не мога да избягам от тях. Не и за дълго. Те ще се върнат, но за сега те остават тук. Опитвам се да се преборя с тях, със себе си, но това е наистина трудна битка. Не съм първият стигнал до това заключение.
Книгите, които чета в последно време, са в голямата си част с тежка тематика. Установявам обаче, че вместо да ме натоварват, те ме разпускат. Може би това е защото откривам светове, в които мога да се впиша без да отблъсквам хората от себе си. Светове, в които мога да се оприлича на някого. И все пак, когато откриеш "щастливия край" в книга, завършваща със самоубийството на младо момче, редно е да ти светне червената лампичка.
Може би тя светна и това е причината да пиша това. Не желая ничие състрадание, не желая да натоварвам никого с тези редове. Не ми е нужно снизхождение и критика - цял живот съм ги слушал. Смятам, че съм силен духом, и макар и някъде дълбоко скрит, в мен все още гори някакъв пламък, надежда, вяра.
Ако си стигнал до тук, благодаря ти, че изчете всичко това.
MYEGTTSTTWYS
OBgASI(Б)OSЗ
Х. Х.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: a7e697c40f |
|
1. Аз съм същия, само дето съм на 25 и не съм гей. Като цяло при мен нещата бяха така, че бях по дръпнат, не по мое желание, просто така ме контролираше кратуната и си имах 4 истински приятели. Няма какво да обяснявам получи се така, че всичките заминаха по света и си останах сам в града. И вече всичко стана много сложно, дори най-елементарните запознанства за мен станаха кофти. Много пъти съм си казвал, след като видя, че с някое момиче става приказка, че тя като види какъв вълчак съм без приятели тук ще се отдръпне веднага и това веднага ми сваля самочувствието. Не си сам, много добре те разбирам. Колкото и клиширано да звучи, ако си намериш работа с млади хора на твоите години, които имат позитивно и майтапчийско мислене могат да те изкарат от дупката дори без да го подозират. Без да разбереш ще започнете да се търсите от време на време да излизате и ще станете компания. Успех.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 54eb809ae8 |
|
2. Душата ти е красива. Имаш много богата душа. Първо трябва да се научиш да приемаш себе си, после ще видиш и как ще те приемат хората. Не се измъчвай сам и вместо да се самасъжаляваш, то започни денят си с красива мисъл. скоро ще ти олекне, защото си започнал да споделяш, макар и анонимно.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: b4958420c4 |
|
3. Много хора са несигурни в живота, като теб. Аз даже бих казал - всички, но някои от тях не го осъзнават. Животът си е такъв - несигурен. ако е възможно дай жокер за края на писнанието ти. Сигурен съм, че тук има хора, с които си заслужава да се запознаеш, а дори такива, които могат да ти помогнат.
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: c970909fa7 |
|
5. Краят на писанието ми е леко загадъчен, но не чак толкова. Според мен вторият ред е очеваден. Х. Х. е герой от книга. Първият ред е цитат от книга.
|
|
