Без приятели
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 749 пъти
През годините след завършване на училище повечето ми приятели и познати се насочиха към големите градове или чужбина. Някои вече създадоха семейства. И така постепенно се отчуждаваме и лека полека се забравяме.
Когато създам някакво ново приятелство то продължава докато отсрещната страна има някакъв интерес. Приятелството обикновено завършва внезапно - днес се виждате както обикновено, и изведнъж всичко свършва - няма нова среща, няма обаждане по телефона или пък никой не пише.
Вече спрях да намирам смисъл да си търся приятели, защото всичко се повтаря отново и отново. Както е известно хората в малките градове се познават. И аз също познавам повечето си съграждани, но те не са ми интересни - единствената мисъл на повечето млади хора на моята възраст е да се съберат някъде вечерта да се напият и друго не ги вълнува. Имам чувството, че повечето са отчаяни и депресирани от цялата сивота в ежедневието си.
А искам да срещам нови хора, да се запознавам, да имаме сходни интереси, да правим нещо заедно, да правим нещо градивно (да участваме в каузи, инициативи, да спортуваме и т. н. ) Но в пустия ми град такива хора вече няма.
Това е толкова тъжно. Жалко. Всеки който може се спасява сам.

М. 27 години.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 9 месеца hash: 75b87b3434

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Няма гаранции и в голям град. Единственото решение, което виждам и като изключим случайността, е да търсиш социални групи със сходни интереси или такива на по-високо интелектуално и културно ниво. Трудно е, защото освен всико друго, всеки си има и лични предпочитания и очаквания за евентуалните приятели.

 

...