Страх и зона на комфорт
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1063 пъти
Напоследък тези две неща ме спират от прогрес. Препоръчайте ми някаква книга по темата посочена в заглавието или споделете мнението си и гледната си точка, мерси.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 6 месеца hash: 3aab6e3893

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   По-добре си създай режим и го следвай, като за начало. Плюс - прави нещо ново всяка седмица, или се запознавай с нови хора.

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: a1486f3ea2

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не мога да ти препоръчам книга, но ще ти дам своето скромно мнение. Всеки, който е излязъл от зоната си на комфорт и е опитал нещо ново, като е надмогнал себе си, чувства един страхотен прилив на сила и прогрес. Това чувство си заслужава да се бориш със страховете си. Нали знаеш как децата бягат в тъмното по коридора, за да не ги изяде торбалан? В един момент детето започва да върви бавно в тъмния коридор, да не прави нищо за спасението си и разбира, че няма да му се случи нищо лошо, че всичко е само в главата му. Обикновено надмогването на страхове е точно това, да си докажеш, че нищо няма да се случи. След една катастрофа се страхувах да се возя в кола и често отбелязвах, че има камион отдясно, че някой отнема предимство, че пресичат хора. Бях си голям дразнител, но искрено се страхувах. Един ден се качих в колата и реших, че ще мълча за тези неща през целия път. Поне на три пъти пулса ми се ускори и изтръпнах, но не казах нищо и всъщност пътуването беше безпроблемно. Следващото ми качване в кола мина доста по-спокойно, отново се изплаших, но беше за кратко. След четвъртия път, в който се постарах да си мълча, осъзнах, че страхът е само в главата ми и рисковете около мен винаги ще ги има, но това е в реда на нещата. Понякога бездействието срещу страховете ни показва, че е безсмислено да се плашим. Имах проблеми и с говоренето пред публика, докато това не ми се наложи. Преди да се кача на сцената треперих от нерви, но това траеше само до първите три думи, след което се успокоих и представянето мина добре. Трудно е да започнеш, но веднъж направиш ли го, вече си се качил на въртележката и всичко е наред. Сграбчи страха преди той да е сграбчил теб. Не мисли твърде дълбоко за притесненията си. Предизвикай се и си докажи, че света няма да свърши след това. Какво толкова, всеки се е излагал, всеки е треперил и всеки е бил бял като платно...

 

...

преди: 5 години, 6 месеца hash: ab01790ce8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   По-добре да не излизаш от зоната си на комфорт. На мен ми се наложи да изляза от спокойното си състояние и от стреса получих гастрит. Не си заслужава.

 

...

горе^

преди: 5 години, 6 месеца hash: f4b5dd0184

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Никой не иска да излезе от зоната си на комфорт. Аз се научих да го правя, когато бях извадена от там насила. Разбрах, че след като няма как да го избегна по-добре е аз да съм тази, която го контролира. Започва се с малки стъпки, за да не се стресираш прекалено много и постепенно увеличаваш. Приеми процеса като това да си биеш ваксина. Ще ти е много по-малко зле, отколкото да се разболееш от истинската болест. Не бях комуникативна и предпочитах да си стоя в къщи - насилих се да излизам и да общувам дори с хора, които не са ми приятни. Чувствах се ужасно да говоря пред големи групи от хора. Насилих се да ходя по разни презентации - първите бяха кошмар, но постепенно станаха рутина и вече дори не се замислям, когато трябва да го правя. Беше ми комфортно в работата. Напуснах и започнах друга - сега не се страхувам, че ще остана безработна, защото дори да ми се случи, вече съм го преживяла и знам какви са стъпките да се преодолее. Страх ме беше от високо - скочих с парашут и вече не ме е страх. Изобщо - всичко, което изисква някакви усилия от наша страна, накрая си заслужава.

 

...