Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Точно както имаш висше обарУвание, но очевидно си пропуснал средното, точно по същия начин един ден ще имаш пари, но ще си пропуснал всичко останало в живота...
ЗАПОМНИ!
Най-важното нещо на тоя, на оня, и на всички останали сетове е отношенията ти с хората, семейството, приятелите, любовта и т.н. Всичко останало е декор и/или средство към постигането на това. Дори и здравето. Да не говорим за парите, понеже все още има общества (например огромни територии в Индия), където хората никак или много малко ги употребяват, но са много по-щастливи и по-здрави от нас (най-вече психически).

Та това, към което си се насочил, а именно - "свобода", "сигурност" и "спокойствие" чрез пари, е всъщност една огромна илюзия. Илюзия, която ти се набива в главата, и която ще те изсмуче, БУКВАЛНО! Ще лиши живота ти от смисъл, и от всичко човешко в него.

Жал ми е за хора, за които парите са цел. Хора, които ги смятат за пенкилер, който ще реши всичките им проблеми. Точно обратното - на-ценното в живота е това, което не може да се купи с пари - любовта, приятелството, човечността, уважението на другите.

Много ниско духовно ниво, приятел... Извънредно ниско!

7.   Без пари няма живот, без тях трябва да живееш като дивак.

8.   Казаха ми преди време, че най-важното в живота е късмета, а не здравето, защото хората на Титаник са били здрави, но не са имали късмет :) Може да погледнеш и тази гледна точка.
Относно парите - те са необходимост. Да, аз съм здрава, имам прекрасен мъж, имаме къде да живеем. Работим, учим постоянно, защото искаме да живеем по-добре. Сега тези 30 квадрата, на които се разполагаме не са ни достатъчни. Имаме мечти - хубав, средноголям дом, искаме да пътуваме поне до половината европейски държави, искаме да ходим на море, искаме да се обличаме добре и да имаме топли обувки. За всички тези неща трябват пари. НО е много важно да не жертваш всичко, за да ги получиш. Да, ние също сме образовани, но сме намерили работа, която не ни натоварва и вечер не се прибираме на парцал. Да, не получаваме толкова много, но ни е спокойно. Да, нещата ще се случат по-бавно, но ние не бързаме. Ако още на по 25-30 години се заробим с работа, която ни изтощава физически и психически, ако не си осигуряваме нормален сън и не можем да починем събота и неделя нормално, защото мислим какво ще правим в понеделник на работа, тогава има ли смисъл всичко, което бихме имали?
Да, парите са нужни, защото с развитие на времето нуждите на човек растат. И не, ние не си мечтаем да живеем в някое родопско село, да гледаме козички и да живеем отшелнически. Да, живеем на село и сега, но имаме голям град на 10 минути, защото имаме нужда от типичните градски неща. Въпросът е да намериш баланса и да не жертваш здравето си за неща, които така или иначе ще се случат, ако си постоянен.
А това, че хората започват да се карат от липса на пари го подкрепям напълно. Имала съм периоди в семейството, в което ми разбиха касичката, за да вземат пари за хляб... Знам какво е и знам как от двама обичащи се, родителите ми се превърнаха във врагове. Защото когато не можеш да решиш за какво да дадеш последните си пари... спираш да мислиш трезво. Няма какво да ти обяснявам, преминал си го и ти.

9.   Шапки долу за коментар номер 6. Абсолютно точно, при това казано по гениален начин.

Аз осъзнах тези по трудния начин. Бях като автора и преди мислех така "ще бачкам здраво 10-20 г., ще трупам пари, после с натрупаните пари ще съм свободен, спокоен, щастлив до края на живота си".

Е, да, ама не. Живота не работи по този начин. На мен костваше доста висока цена, за да го разбера. Съмнявам се, че ако му обясня сега, автора ще го разбере. И на мен преди ми разправяха по-опитни и възрастни от мен, но аз тогава си мислех, че те просто са неудачници и не разбират. Живота сам ми даде многократно и кристални ясни знаци, че не става така.

Първо - такова нещо пълна свобода, спокойствие и прочие няма, още по-малко пък се постигат с пари. Второ - парите и да ги направиш, ще платиш много висока цена, а радостта от тях ще трае много по-кратко, отколкото си мислиш. Колкото и сега да ти се струва, че веднъж направил пари, ще си щастлив завинаги и всичките ти проблеми ще са разрешени, ще си свободен, спокоен и т.н., не е точно така. Най-малкото защото самата идея да правиш пари, с които да си свободен, те прави зависим, но ти трябва време да го осъзнаеш. А осъществяването на тази идея още повече.

Когато имаш много и след кратко време му се нарадваш, започваш да осъзнаваш колко крехко е всичко постигнато и започваш да се притесняваш дали в някой момент няма да паднеш от високо. И то си е за притеснение, защото всичко в живота е много по-непостоянно и преходно, отколкото си мислиш. От една страна е по-лесно да си щастлив, когато нямаш, защото тогава и не може да стане много по-лошо. Но когато имаш много, може да стане много много по-лошо.

Абе имам много за разкаване, но нито съм толкова добър оратор да го кажа добре, нито пък има смисъл, защото всеки сам от опита си трябва да го разбере. Сега и да ти говоря до утре, нищо няма да се промени.

Само едно ще ти кажа - ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си. Аз би добавил и за илюзиите си. Това с парите е една илюзия. И не го казвам, защото съм чел разни тибетски книги, а говоря изцяло от опита си.

Аз поне се усетих на време. Някои цял живот не се усещат. Има хора цял живот бачкат, правят пари и тъкмо са ги направили, стане нещо и те изчезнат и айде пак в изходна позиция и те се питат "и за какво беше цялта работа, за какво изгубих 30 г.". А и да не ги изгубят, се обръщат назад и се замислят, че гонейки парите цял живот, са пропуснали важните неща. И сега какво от тези пари? Нима имат свобода с тях? Та те дори няма с кого да ги изхарчат? Пропиляли са си и здраве и всичко заради парите.

Сега аз не казвам, че парите изобщо ен са важни и едва ли не да се отречем от тях. НО съблюдавай баланса. Изкарвай си ги, работи си, но с мярка. Малко наблегни и на отношенията с хора, малко на здравето, малко на семейството, малко на работата, малко на парите и гледай горе-долу да ги балансираш. Защото за какво са ти пари, ако нямаш нищо друго освен тях?

Запомни едно - нищо не е полезно, когато е без мярка. Дори и витамините са вредни в големи количества.

10.   Аз съм на 28 и работя от 21 годишен. В началото бях обсебен от идеята да правя пари. Спомням си ясно как бях на 22 и един колега от университета ми се обади да ми каже как си е намерил работа с двойна на моята заплата. Поболях се, но не защото му завиждах. Тоест, нямаше злоба, а просто желание и аз да имам това. До толкова бях заслепен. Дори, точно в този период, имах възможността за прекрасно пътуване в чужбина и не можах да му се насладя. Докато бях там само разсъждавах как като се върна в София ще си намеря по-добре платена работа. Представете си какъв идиот - той е на прекрасни места в чужбина, а умът му си стои в мръсната, гадна, запрашена София...

Не можах да се насладя на младостта. Пропуснах много. Наистина много. Най-вече в социален аспект. И сега съжалявам горичво. Събрах някакви пари, но те нито са толкова много, че да мога да се нарека финансово независим или богат (с работа просто не става, освен ако не работиш 25 години на висока заплата и пестиш стабилно), нито ме правят щастлив... Не казвам, че парите не са важни, но както написаха и по-горе - ТЕ СА СРЕДСТВО. Никога не го забравяй. Никога повече няма да си на тези години, на това място, с тези хора. Искам да кажа, че моментът е нещо, което няма да върнеш. Ако можех да се върна назад никога не бих давал толкова големи жертви за глупавата си кариера. Което не означава да се пропиваш и да ставаш отрепка. Но наистина човек трябва да търси баланс и понякога да жертва част от парите, които може да изкара за времето, което никога няма да може да върне.

11.   <6> Има един лаф:

"Човек разбира, че парите не са всичко на този свят, когато ги има в достатъчно количество"

Същото важи за и секса. ;)

Иначе казано - когато човек няма нещо му придава важност.

Вярно, че има и общества където парите не са важни, но не виждам тълпи от хора драпащи да отидат там :)

12.   съгласна с номер 8. И Шумахер има много пари, но за какво му са като нямаше късмет?
истината е в баланса, да имаш достатъчно пари за приличен живот, пътувания, почивки и емоции, без това да те съсипе физически и психически.

13.   Прарите имат голямо, огромно значение и то не самите пари, а начина по който се харчат и по който се изкарват. Важно е какво правиш с тях, за какво ги искаш. Ако мотива ти е да ходиш по партита и дискотеки, курви, наркотици, да се хвалиш със скъпа кола и т.н. ще си поживееш малко в рая и рано или късно ще осъзнаеш, че не е това смисъла на живота. Важен е самият мотив. Как и за какво ти трябват. Аз например ако имах много пари бих се занимавал с благотворителна дейност, щях да помагам на някави хора, ей така анонимно. Щях да участвам в някакви къмпании. Да засаждам дървета и т.н. И в тоя ред на мисли, колко повече пари имам, толкова повече ще мога да направя за себе си, за близките си и за света, поне аз така разсъждавам.
Парите обаче купуват и щастие. С парите можеш да отидеш с приятели на почивка, можеш да си купиш примерно сладолед, да зарадваш някой свой близък. Обаче трябва да имаш приятели, които да поканиш нали? А това не се купува с пари.
Понякога безплатните неща са по-скъпи от платените, но това вече е въпрос на ценностна система. Оскар Уайлд е казал "Хората знаят цената на всичко и не знаят стойността на нищо". Нещата не се измерват с цени и т.н.. но това е друг въпрос..
Парите са енергия, енергия, която ти позволява да градиш, която ти дава възможности, разкрива ти нови хоризонти и да, прави те щастлив.

15.   Парите са хубаво нещо, но от хора, които поставят щастието след парите - не очаквам добро. Не се заяждам, а говоря от опит. Не очаквам добро от 2 типа хора - от този, който споменах и от тези, които казват на парите "парички".

16.   Приемаме, че сега се концентрираш изцяло върху това да спечелиш пари, да ги инвестираш, събираш и имаш. А за какво ще ги похарчиш? Имаш повече колеги, отколкото приятели. Леля Марги, секретарката в офиса, говори с теб по-често и по-откровено, отколкото майка ти. И какво правим с натрупаните пари след н-брой години? Добре, купуваме си мечтаната къща, обзавеждаме я. Сега се прибираш от работа в мечтания дом, който е празен, защото си бил толкова зает с работа, че си пропуснал да общуваш с хора. И нямаш гости. Всеки човек с много пари може да си намери меркантилно същество, което да спи до него всяка вечер. В общия случай и деца ще ти роди, за да не избягаш. Ти, естествено, продължаваш да работиш много, за да може децата да имат всичко. И децата ще имат всичко, но не и времето и вниманието ти. Имаш пари за храна, ама всякаква храна, можеш да се храниш всяка вечер в ресторанти с хайвер, сьомга, суши и така нататък. Имаш пари за лекарства, да не дава Господ никому така да си оползотворява парите. Признавам, че това е известно спокойствие, но не е щастие. Нещо повече, ще си призная, че нямам много пари и живея неспокойно, защото при всяка изненада от съдбата, ще получа пълен финансов разгром. Парите са си необходимост, без пари няма храна, няма покрив. Но не са ни нужни чак толкова много пари. На човек му трябват толкова, колкото да е на топло, да е облечен и да е нахранен. Гоненето на максимуми, както в кариерата, така и във всеки друг аспект, обикновено убиват баланса в живота ни. А балансът е много важен. Може да се каже, че човек трябва да има от всичко по малко, за да живее добре, да е щастлив, спокоен и доволен. Измервай всичко във време, това е важната единица. Как оползотворяваш времето си, колко свободно време имаш, колко от времето ти прекарваш сам и смазан... Парите не си заслужават младостта, не си заслужават отдалечаването от роднини, не си заслужават спирането на социалните контакти с приятели, не си заслужават да останем сами на старини и определено не си заслужават здравето ни.

17.   Парите са важни, но ако смяташ да ги трупаш с рутинна, тъпа и нископлатена работа си изгубен. Все едно да пълниш пробита бъчва без да пробваш да запълниш дупката. Имай предвид, че заплатите се смятат на принципа "колко му трябва на човек да съществува" и "с колко най-малко пари можем да намерим кандидат за тази работа", а не "заплащането е според резултата". Това за резултата е дива глупост и обикновено важи дали да ти дадат останалите 10% от предвидената заплата или да ти ги удържат. Не прави компромиси с долнопробни работодатели - усетиш ли ги, че са зле, веднага се махаш без да даваш пробен период от месеци и години. И като цяло ако ще трупаш пари трябва да мислиш как постоянно да нарастват доходите, а не просто как да работиш повече.

18.   6, човек, който набляга на грешките, които другите правят определено е изключително извисен. :D :D :D
Авторе, никога не питай другите, изживявай сам и си прави изводи, ако искаш гони парите, ако искаш се мъчи да търсиш щастието в мизерията, каквото си прецениш. Логически е по-вярно щастието да е и в трите - пари, здраве, любов и няколко верни другари... под пари разбирам 1-2 милиона поне

19.   Номер 9 - разкажи малко повече за премеждията и постиженията си, че стана интересно.

20.   Много мъдра поговорка за парите гласи -като млади даваме здраве за пари, а като остареем, даваме парите за загубеното здраве! Най добре е, работата да ти бъде хоби, което да ти носи пари, а не да ставаш слуга на парите. Ако човек не си яде парите, после те него изядат!

21.   Парите имат такова значение, каквото сам им отдадеш. Както се казва на един не му стигат за хляб, на друг - за новия айфон.

22.   "Аз например ако имах много пари бих се занимавал с благотворителна дейност, щях да помагам на някави хора, ей така анонимно."

Ако си изкарал тези пари с тежък труд и лишения вярвай ми ръката ще ти трепери като ги даваш за нещо.

Виж ако отнякъде ти паднат 1 милион - може и да се правиш на анонимен благотворител, ама надали ;)

23.   За мен парите са само една хартия с която мога да си купувам каквото си искам. И мисля, че би било най-добре тези от държавата, които разпределят парите да си печатат от печатните машини, колкото си искат милиарди и да увеличат много заплатите и всички хора след 18 години или да учат или да работят и да има работа за всички. Но има някой милиардери в света, които никога няма да позволят това, защото ще станат наравно с другите. Сега ще ме нападнете и знам защо и затова ще обясня по-добре. Няма да може всеки да си взима когато и колкото си иска, а ще трябва да работи и само тогава да взима голяма заплата. А най-зле живеят хората, за които единствената цел в живота са им милионите. А за мен най-важното е семейството. Човек ако няма свое семейство все едно не е живял. Ако трябва да избирам между това да имам всичките пари на света и да си купувам каквото си искам или да имам семейство с човек, с който много се обичаме бих избрала семейството.

24.   Като чета коментарите на хората за парите и ми става ясно защо повечето, от коментаторите ги нямат.

25.   24, защо според теб?

26.   22 Аз и сега се занимавам с благотворителна дейност, анонимно,, когато имам малко пари. Защото съм добър човек :) И да.. Изкарвам ги трудно..

27.   13, хората, които твърдят, че биха давали за благотворителност, ако бяха богати, обикновено подсъзнателно искат да излъжат кармата, че са много добрички и заслужават Бог да ги направи богати, пък после видиш ли ще помагат на бедните. Ами ако съдбата ти даде 1 млн, голям праз, че си дарила 100 бона. Другите 900 бона защо да ги дава на теб, а не директно на нуждаещите се?

Благотворителността не е условна тип "ако някой ми даде ей така от небето, ще дам и аз някое процентче на бедните". Или ти идва от вътре, или не. Ти и 500 лв да изкарваш, ако имаш желание пак може да даваш всеки месец по 5 лв примерно на някого, който се нуждае. И тези 5 лв ще имат много повече стойност на фона 500-те лв доходи, отколкото 100 бона на фона на паднали от небето 1 млн. Лесно е да се правим на благородни с лесни пари, ама я заделяй от залъка си всеки месец 10% от малката си заплата си да видим колко си добра. Особено ако трябва да храниш и деца. Дали ще си толкова "добра"

28.   27.. Имаш изкривена представа за това какво е благотворителност. Една от целите на живота е да оставиш нещо след себе си. Ако хората преди 500 години са расъждавали като теб, сега най-вероятно теб нямаше да те има. Една от мисиите на живота е да сме благодарни на предците си за това, че примерно преди 200 години са построили мост и ти сега можеш да го пресечеш, засадили са дърво и ти сега можеш да се радваш на сянката му. Ако не бяха хилядите знайни и незнайни войни, които са загинали, сега ти щеше да се казваш Хасан, примерно. Ако не бяха постоили софийският университет, сега нямаше да се радваме на неговата аргитектура. Богатите държави са станали такива, защото народа им е допринесал за това, те са си го направили. Ако Японците расъждаваха като теб, те никога нямаше да са толкова силна страна, щяха да са едни бедни нещастници, пишещи глупости по разни форуми. Какво да ти кажа, много ми е жалко, че повечето хора разсъждават като теб, направо ми се повръща.. Те не заслужават да живеят, те са овце и точно заради това повечето страдат от депресия. Когато осъзнаеш, че си с причина на този свят, че нещо може да се промени, само защото те е имало- тогава ще се освободиш.

29.   Пари на ръка отдавна не давам. Помагам с каквото мога, купувам ако трябва но пари НЕ.

Защо ?

Нагледах се на "крайно бедни", които пушат по 2 кутии цигари на ден и фиркат нон стоп.

Ако някой реши, че съм коравосърдечен да пробва да купи баничка или друга закуска на някой просяк. Бас държа, че няма да я иска - ще иска пари.;) Или пък ако я вземе няма да я яде - свикнали са на друг порцион. :)

Ама били мръсни и окъсани - да, но само за да будят съчувствие. Кой ще даде пари на спретнат и чист просяк ?

30.   28, коментара ти наистина ли е насочен към моя, 27? Мисля, че се бъркаш.

А иначе какво лошо има в това да се казваш Хасан. Като си Петкан, цъфваш и връзваш ли?

31.   Ами лудите години са до време. Все пак си бил студент. До там е в общи линии. След това - да, още си млад, но е време да си постелеш. Младостта е бедна. Откъм пари. Но има енергия и здраве да се погрижи за времето, когато няма да е така. Затова, след следването идва един период на лека мизерия, на израстване в кариерата, така че към 30-35 години човек да има една добра база за семейство и да си поеме нормално разходите. И дори без семейство, никой не става след университета директно богат и на добра позиция, това иска време и най-доброто време е докато си млад. Защото ако си дадеш почивка и на 30 се сетиш за това, то ще има 24-годишни конкуренти и те ще са предпочитани. Хора с голяма и необяснима дупка в биографията не се гледат с добро око. В този смисъл, много по-хубаво е да си на 30, отколкото на 25. Защото още си млад, но вече си спокоен за настоящето си.

Компромис не правя само с времето, което за детето ми. В момента само мъжът ми работи, а аз имам много време, което отделям за детето. Това ми е по-важно от парите. Но пък и така съм си постлала, че след една година (тоест, общо след две) да мога да се върна към работата и да печеля същите пари. И това си го постилах между 20 и 30. Сега съм на 40 и не съжалявам за нищо. Все пак нашите ме издържаха да следвам, никак не е малко. Имаше ги и тези безгрижни години, но колко души могат да живеят така до края?