 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Мразя абсолютно всички
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1504 пъти
Здравейте! Още от заглавието се разбира. Да, аз мразя всички около мен, но не и себе си. Със сигурност много от вас ще кажат, че е точно обратното, но не ми пука. Всички са едни манипулативни, гадни същества без капка срам. От лицемер нагоре. Не изключвам нито родителите си, нито братята си, нито "приятелите" си, съученици и прочие. Вече имам чувството, че не съществува човек, който са опровергае това ми мнение за хората и нагласата ми към тях. После съм се държала надменно, на иначе, със една преграда пред себе си.. Какво друго мога да сторя пред всичката тази злоба, завист и жестокост. Всеки мисли са за себе си затова и аз това правя, но като че ли само когато не съм толкова близка с някого. От там нататък свалям всякакви задръжки, винаги говоря каквото ми е на сърце (отново съм много директна, и на хорицата не им изнася), искрена съм в това което казвам (ако е комплимент се подмазвам, ако е критика някои ако могат ще ме убият и хвърлят в реката само да могат). Все трябва да си мълча, да търпя намеци и забележки, а да не отправям никакви такива.
Поглежда към някого със малко повече доверие и топли очи и в следващия момент ти забива нож в гърба, ако има полза естествено - дали да нахрани егото си, дали да извлече и спечели нещо като жалка аудитория поддръжници например и още мнооого.. Ако няма полза от твоите добри или лоши моменти въобще не ти съчувства и дори се чувства използван затова, че му вземаш от ценното време да му споделиш нещо. Аз толкова пъти съм съчувствала на каквито и да е хора дори непознати, а доскоро разбрах че на останалите около мен даже им тежи да го правят - било лошо да караш останалите да ти съчувстват. Ами то или имаш сърце и горен етаж с който да разсърдиш или не. Толкова обидни думи ми се иска да изредя, но се съмнявам, че е позволено тук. Дреме ми, мразете ме и пората в коментарите. Аз никога не съм имала време за такова чувство и ако изпитвам гняв към някого, то ще е много кратко. Ве мога да разбера това ли ви е целта в живота да забивате другите, да се чувствате по-добре за сметка на чуждото щастие. Защо не си изградите сами такова? Щом за мен не е невъзможно и късно, как например за родителите ми е. Хубаво не са изкарали хубаво образование, но не са и останали на пътя. Да трудно им е, но може ли моето щастие да е тяхно? Те така твърдят. Един вид аз ако се проваля, провалям и тяхното щастие. Защо да съм им длъжна за това? Каквото са ми дали те ще им дам и аз - дай боже пари и подслон. И сега ще кажете, че са ми дали много повече. Дали са ми да, постоянни караници иместения, цели лета и много други дни от останалото време заети с братята ми, щото бабите ми. пръста не могат си мръднат. Все аз съм виновна. В училище като бях по-малка ми се подиграваха, че имам една вежда и бях грозното пате - пак трябваше да изкупя вина. Сега пък съм била много хубава, що съм се гримирала, що съм ходила на фитнес (една камара прякори прикрепени и към това), що това, що онова. Честно, писна ми от чуждата завист, очаквания и подигравки. Омръзна ми да се опитвам да се харесвам на хората такава каквато съм - със своите позитиви и недостатъци. Сякаш и двете им пречат.
Едно свястно гадже не можах да си намеря, а съм на 16. Приятелите от ден до пладне, даже не знам кой вече ми е приятел или само познат. Хората не искат да изграждат дълги и здрави връзки или ако се случи бързат да ги приключат по най-гадния и безмилостен начин. Всеки крие себе си и коментира само твоят живот, твоите постъпки. Нямам сили и желание вече да бъда около когото и да е. Постоянно се балтая. Ту се дистанцирам максимално от всички, ту започвам да ги търся защото не мога да издържам повече сама и така колелото се върти.. Не знам какви съвети можете да ми дадете и не съм сигурна дали искам да ги прочета въобще.. Вече нямам вяра на никого и ничие мнение е важно за мен. Просто исках да си излея душата някъде.
Надявам се модераторите да пуснат написаното до тук от мен. Благодаря!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: b959a0ec46 |
|
2. предполагам знаеш приказката "Каквото повикало, такова се обадило". Когато се държиш зле с хората, те ти отвръщат със същото.
Сама пишеш, че си дистанцирана и надменна, как очакваш някой да се държи приятелски? Естествено, че хората странят от теб и говорят лоши неща. Ти как би се държала с такъв човек? Ще решиш, че сигурно е много готин и човечен, но не го показва за да е по-интересно на околните ли?
Освен това не бъркай директността с грубост. Има голямо значение дали хората са те питали за мнението ти или не. Ако някой дойде и ти каже, че си грозна, дебела, с кофти коса и лоша кожа, защото това е неговото мнение, дали ще ти хареса? Не звучи добре нали?
Нали се сещаш, че няма как всички около теб да са 100% гадове и лицемери? Щом и семейството си включваш в числото на гадините, очевидно проблемът е в теб. Най-вероятно сама провокираш лошото отношение към себе си. Явно имаш прекалено високи очаквания от хората и не знаеш как да се държиш с тях.
Никой не отказва компанията на позитивни, усмихнати и любезни хора, нито ги обижда безпричинно, освен ако не е краен комплексар, а няма как всички да са такива. Докато смяташ себе си за единствена и неповторима, много над всички останали, ще се радваш на лошо отношение. Не може в никого да няма нещо хубаво, което би ти допаднало. Не можеш да промениш хората, можеш да промениш единствено себе си и нагласата си към света.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 14c6972371 |
|
3. Виж, разбирам те. Усещат те, че си уязвима емоционално и за това се държат така с теб. Спри да си мълчиш, отговаряй им и ти, е на родителите ти и на разни учители недей, но на другите им отговаряй! Както те се държат с теб, така се дръж и ти с тях - на тези, които ти правят намеци, прави им и ти намеци, а от намеците отправени към теб се прави, че не ти пука (което е трудно, но ще свикнеш), гледай ги от високо, с ехидна усмивка. Дори да почнат да те мислят за надута! Нека. И без това с тези хора след като приключите училище няма да имате нищо общо вече. Подготвяй се да се преместиш някъде в друг град като приключиш с училището. Дотогава мачкай тези, които те мачкат и не показвай, че ти пука от тях. И никакви обяснения на никого - крий си и ти твоя живот, най - вече целите и мечтите ти. Обаче както ти казах - бъди усмихната и им говори спокойно, без да показваш, че по някакъв начин се вълнуваш от думите им и отношението им изобщо.
Като не ти се налага да си с тях се настрой да не мислиш за тях, а за твоите си неща.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 25ed980a04 |
|
4. Ще те изкарат изкукуригала хейтърка, но то реално 90% от хората в момента са си точно такива, каквито ги описа, така че ти си си в правото си.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 1acad46efe |
|
5. Само на 16, а такива зрели размисли... За съжаление вашето поколение трябваше да порасне твърде бързо. Или да стане част от масата, или да осъзнае какво тя наистина представлява... Това важеше и за моето до голяма степен, но при вас ситуацията се изврати още повече... Както и да е, съвет не мога да ти дам, освен да се научиш да бъдеш сама, ако не искаш да станеш част от същата тая лицемерна маса (което вероятно и да искаш, всъщност няма да постигнеш). Аз за толкова години не намерих човек на който да имам 100% доверие. Имаше някои които по-ставаха, но животът така се стича, че не можеш пък да си с тях. Дори спрямо родителите, по-голямата част както си видяла е поза, роля. Дори и те не искат да видят наистина теб, а "детето си". И аз така много се ядосвах като учих и работих в София. Връщам се, не сме се виждали от два месеца, и единственото което се сещат да кажат е - отслабнал си/надебелял си, косата ти е много дълга/къса. Все ще намерят нещо такова. Т. е. имат някакъв образ в главата си за теб, и единственото което им прави впечатление е, колко се разминаваш от него. Докато сме млади, имаме тази илюзия, че някой поне извън семейството наистина ще ни обърне внимание, като личност, с реалните ни таланти и кусури, но реално всеки е егоист и ако те допусне в живота си, то е да играеш някаква роля необходима му на него самия...
Както и да е... Погледни го от положителната страна - разбрала си колко наистина струва тая планета и съществата които я населяват. Мисли малко по в переспектива - този живот е само миг във вечността... По-добре е, че се изправяш пред реалността, за да не прекараш вечността в лъжи...
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 1a693c48e2 |
|
6. Малиййй... е това се казва отношение към живота и към хората на млад човек!
Изобщо, ама изобщо не ти завиждам. Търси проблемите (у себе си) и ги решавай овреме, че иначе цял живот ще живееш в АД!
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 030ea92519 |
|
7. Заглавие:
Мразя абсолютно всички
В текста:
Да, аз мразя всички около мен, но не и себе си.... Дреме ми, мразете ме и пората в коментарите. Аз никога не съм имала време за такова чувство и ако изпитвам гняв към някого, то ще е много кратко.
Няма смисъл да те убеждавам, че има и добри хора, определено е безсмислено. Но когато се трупаш с негативни чувства, не ставаш по-добра от онези, които не са ти приятни. Изглеждаш объркана и гневна, метафорично- нито сърцето ти, нито съзнанието ти са чисти в момента. Колкото и да са лошите хората около теб, никой не може насила да очерни същността ти, само ти можеш да го сториш.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 406d2300e4 |
|
8. Жалко, че си още толкова млада, а вече разочарована от живота. Аз съм абсолютно същият, но съм вече в зряла възраст и имам много наблюдения и затова си правя такива заключения. Като млад вярвах и се доверявах лесно, но като се усетих, че хората са по овълчени и от животните, че се навъртат само да те използват, извадих кочана с наказанията и започнах да режа квитанции на всички които се правят на тарикати, направо ги отсвирвам, няма близки, няма роднини, нито колеги, всеки който се прави на тарикат, няма място до мене. По добре сам, отколкото ограден с лицемери. На вълка затова вратът е дебел, защото се надява на себе си, а толерантност в условията на зверилник(днес такъв стана живота) си е чисто самоубийство! Който иска нека се самоубива, аз подкрепям вижданията на авторката, защото съм ги изпробвал на практика! Това е начина да се оцелее днес! Който се прави на овца, вълци много!?
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: ab4cfc52a2 |
|
9. Много благодаря на всички коментирали и обърнали внимание! До номер 2: Къде съм написала, че съм надменна и до толкова директна, че чак груба? Точно аз съм тази, която е търпяла подобни груби откровения като ти си дебела и прочие.. Не казвам, че съм света богородица, че не съм правила грешки и аз, но в историята си говоря съвсем радикално. Нито хуля, нито обиждам и просто не виждам смисъл в коментара ти с отново създадени грешни впечатления и дори измислени на база личен опит и заучен типаж хора. Това за дистанцираността от моя страна е напълно вярно и го правя съвсем съзнателно и ще продължа да го правя като защитна реакция докато не превъзмогна реалността. Нямам човешки идеали и не изисквам от хората перфекзионизъм или нещо подобно - това само от себе си. Просто ми липсва малко по-нормално и топло отношение от отсрещната страна, а съм забелязала че всеки гледа само собствения си гъз и не прави реални компромиси със себе си в името на приятелството или някакъв друг вид връзка. Само когато не го бърка тогава ще направи услуга. Така се случва при повечето хора. И аз съм пренебрегвала, и аз съм накърнява, но и съм се доверявала, подавала съм ръка.. И такива хора са на изчезване.. затова написах цялата тема. В един момент и аз започвам да им подражавам.. после се чувствам зле и просто тотален хаос настава. Иначе благодаря за съветите и обективното мислене, оценка също :).
До номер 3 и 4: Благодаря и на вас за отзивите и подкрепата. :)
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 539e7e8280 |
|
10. Тъй е на 16, жлези, хормони, топли, студени вълни, гняв, страх, срам, наранено его, пак топли и студени вълни, изтръпване, пак страх и гняв. Решението на всичко това е самоконтрол. Тренира се. Изисква дисциплина и дълго постоянство, но възнаграждава много в последствие.
Средата може много да ти повлияе на емоциите (химията в тялото). Записвай си мечтите и как искаш да живееш, направи си план и не слушай квалификации - тъпа, неблагодарна, грозна, хубава, подмазвачка, грубиянка. Планът ти ще те определя.
Тренираш изграждаш дисциплина и правилни реакции на всяко препятствие което ти сервира реалността. Всеки има различна реалност, различна мотивация да прави подмятания, коментари и да подтиска или да помага на когото може. Като малък ми сипваха шамарите с думите "За кого го правя аз това? ! Нали за тебе, неблагодарник! " Няма как. Част от тренировката. И те са минали по тоя път. Толкова могат. Не бива да искам повече, въпреки че искам... да беше другияч. Но мечтите насочени към миналото са вирус - "Ех да беше друго. ". Правилното е да се мечтае за бъдещето.
Сега не ходя да ги виждам често (два пъти в месеца за час). Вероятно ще си прекарат старините в някой хоспис, защото не мисля да си отделям от времето да полагам грижи за каквито не съм квалифициран и нямам емоционален капацитет да понеса. Не са ме обгрижвали търпеливо и кротко, затова и аз няма да мога да ги изтърпя. Сърдят ми се че им го казвам, но съм честен и реалист. За тях го правя... Така са ме тренирали и толкоз.
Не мразя.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 816655c518 |
|
11. Иди да живееш в някое балканско селце в Габровския балкан. Там има по-малко хора за мразене ;) Най-много да са 20-30 в цялото село ;)
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 25ed980a04 |
|
12. Всъщност няма истински мразещ човек. Всеки човек е добър по природа. Ето аз под номер 4 те подкрепих и ти ми отвърна с благодарност. Най-лесно е всички да те оплюем колко си зла, но ако го направим, ти няма да станеш по-добра. Ти явно не си ОК с омразата, щом пишеш тук. А щом не си ОК с омразата, значи дълбоко в себе си имаш нуждата да обичаш и да бъдеш обичана. Но когато не го получиш, лошата ти страна се показва. До голяма степен зависи от отсрещния човек дали ще извади т теб добрата ти страна или лошата ти. Но зависи и от самата теб. Не позволявай на омразата да ти стане шеф, но и не се бори с нея, за да не ти стане враг.
Ще ме обвинят, че гледам романтично на нещата, но съм сигурен в думите си.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 9275dcc0a2 |
|
13. Толкова е нормално всичко това. Да си на 16 и да мразиш всички, да смяташ всички за луди и кофти хора, да си говориш директно каквото ти дойде... си е нормална част от това да си на 16. Хормони са, ще ти мине до 2-3 години.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 9c36f99c10 |
|
14. Хайде стига с тези хормони и жлези. На всяка възраст на човек може да му се случи да попадне в среда, в която не го приемат. Имах преди години една приятелка-многознайка като първия постнат коментар тук, тогава бяхме в училищна възраст, аз имах търкания с някои от съучениците ни, в същото време и обстановката вкъщи също беше напрегната и това ми се отразяваше допълнително. Та тази 'приятелка' все ей така ме порицаваше как проблемът бил в мен и. т. н. Минаха се години, завършихме училище. Започнахме да се виждаме по-рядко. С времето съвсем престанах да ѝ вдигам, защото осъзнах постепенно анализирайки миналото, че тя си е вдигала самочувствитето и увереността, особено относно общуването, 'на мой гръб'. Преди 2 години ми писа, че много съм ѝ била липсвала, искала да се видим. Някак си се размекнах, сигурно и заради 'доброто старо време' както се казва, и ѝ отговорих с добре. Излязохме. Тя взе да ми се извинява как не трябвало да се държи така критично с мен и. т. н. Аз просто я слушах. После започна да ми говори за това как с приятеля ѝ се преместили в Х град и там на работата ѝ нещо не я харесали колегите, това най-общо казано, няма смисъл да ви преразказвам. Та помислих си: ааа, ясно защо толкова много е искала да види точно мен.
Много приятно се изненадах, че този път в тема на момиче има няколко подкрепящи коментари, и то от мъже.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 362e83dc49 |
|
15. На 16, мизентроп, морално чиста. Сигурен съм, че си светещата дъга от чистота, каквато се описа. Стой си мерзавец.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 52537e330f |
|
16. Номер 14. На всяка възраст може да се случи, обаче според теб едно и еднакво ли се понася това, когато си на 16 и когато си на 28... Във втория случай ти пука на пухчето кой бил недоволен от теб, защото е много по-лесно да пресечеш ако някой реши да те засипва с укори и натякване. Стига нещата да са отработени по правилния начин в чувствителния период от живота.
Никой не се е родил научен и хората си програмират доста бъдещи емоционални кризи точно в периода 14 - 24 г.
Тъй че планираш изход: учиш (правилните неща), започваш стаж и работа, излизаш на квартира, спасяваш се от ежедневното подтискане, откриваш си интересите, намираш позитивни хора с подобни интереси и после - творческа енергия 400%
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 5baa71b821 |
|
17. 10. С какво ще сте по-добър от родителите си? Това което сторите с тях, това ще получите от своите деца.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 6e4b81001b |
|
18. 16, аз не се оплаквам от днешния си живот, определно и изобщо не се оплаквам. Май не си разбрал/а защо писах коментар и какво казвам там. 14.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 539e7e8280 |
|
19. 17. Вие ми кажете с какво съм по-добър?? Аз не го твърдя. Казвам какво мога и какво не мога да правя, заради полученото през годините отношение и възпитанието, което съм претърпял покрай тях.
Това което съм написал не ми е цел, а лек, мъгляв поглед в бъдещето като проктирам сегашната социална реалност и емоциите които изпитвам, за които нямам вина. Те са част от личността ми, изградена по пътя, по който ми се е паднало да мина, преди онзи момент, когато вече съм имал възможност сам да си избирам, какво искам и не искам да преживявам.
От моите деца ще получа това, което те чувстват, че искат и могат да направят за мен. Не мисля да ги обременявам с някакъв дълг, който да им пречи на пълноценния живот. Старостта винаги е тъжна, няма нито е една весела ;) Ако не е тъжна, значи все още не е старост. Ама това е нова тема...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
