Скъперничество - Болестно състояние
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1482 пъти
Здравейте мили хора

От известно време страдам от скъперничество ще ви дам няколко примера
Не излизам за да не харча пари Винаги предпочитам да ходя на безплатни места. Не искам, дори храна да пазарувам, а работя, в Англия и уча, когато ходя на работа с 1000зора давам пари за билет до - работата чак ми се плаче като ги давам.! Нямам приятелки, и съм сгодена приятелят ми плаща всички сметки, защото аз не искам, да давам за нищо пари дори и за 1 кафе или 1 чай От Тинейджърските ми години съм така.

Не излизаме с приятелят ми защото ме е страх да похарча дори 1 лев.
Моля, Спешно ми дайте Съвети какво да правя, от около 3-4 години съм така.

Чак сега годеника ми забеляза това нещо, в мен и ме помоли да си потърся психолог. говорих вече, с няколко психолози, и те ме съветват, да се подложа на терапия, но тя се плаща. ;(A аз не искам да плащам , казах ми че това било болестно състояние, вие как мислите?

НАДЯВАМ, СЕ ИСТОРИЯТА МИ ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ОТ МНOГО ХОРА И МНОГО ДЪРЖА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ИСТОРИЯТА МИ ДА ПИШАТ КОМЕНТАРИ И СЪВЕТИ!! Какво мислите? , и ако познавате такива хора дайте ми примери, какво правят? , как живеят. може ли така. да се живее нормално?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 3 месеца hash: 5545492ab9

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Започни с малки харчове-по начало за кафета, чайове, излизания. И да не ти се дават,дай ги ще видиш,че не е толкова страшно. Парите са да се ползват, иначе е все тая колко имаш, ако не разполагаш с тях. Говорим за разумно харчене,разбира се. За когато и да ги пазиш и пестиш, разбери, няма да ги вземеш с теб в другия свят, те са просто хартийки, чрез които ни е удобно тук и до време. Осмисли ценностите си в духовна посока! Иначе, ако аз печеля 1000лв , но живея като клошар само, за да не ги харча, а друг печели 500лв, но му стигат за сметки и за храна не се лишава от кафенца, то какво от това тогава, че той печели 1000лв и ги има? И в крайна сметка всички сме до време на този свят. И да имаш спестени пари настрани, не ги ли ползваш ти, ще ги похарчат други след теб и жалко за теб, икономията и жалкия ти живот в лишения!

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 88b12c9d57

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Мног лошо, парите са за харчене, да купуваш разни неща. Мен мъжа ми избобщо няма да ме издържа, ако не ми се плаща нищо. Гледай да не го загубиш. Все пак ако не искаш да ги харчиш за какво са ти тези пари.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 1e01e0e86e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Аз донякъде съм като теб. Не в толкова големи размери, но и аз се чувствам като теб доста често. Лично при мен причината е че доста дълго време съм живяла доста мизерно. В един момент и двамата ми родители бяха безработни и не питай как сме живели. И 5 стотинки са били от значение. Оттам ми се зароди едно гадно чувство, че все няма пари, парите много трудно се печелят, а лесно се харчат. Липсата на пари реално ми е причинила доста страдания. Оттам може би развих такова чувство като теб- не искам да давам пари за нищо, защото смятам че ще ми свършат и няма да мога да спечеля и ще ми се наложи да изживявам пак тия мизерии от детството. Например от години не съм оставала без пари, но винаги си правя сметка. Гледам да не си купувам нови дрехи, ако старите са здрави. Лишавам се от излизания, купувам намалени неща. Нещо дори да ми хареса ако ми се стори скъпо не го купувам. Дори яденето намалих за да не давам пари за него. Абе ужасно е на мен лично това много ми пречи, но не мога да го спра защото имам огромен страх, че ще остана без пари, ако си позволявам нещата които искам. Като си купя нещо изпитвам вина, че съм си го купила, започва да ме свива сърцето. Съвета ми е първо да си изясниш откъде идва това нещо. Знам че най-малко аз мога да те съветвам като не съм го разрешила тоя проблем при мен, но поне ти давам някакви насоки да разбереш откъде идва проблема. Може би другото решение е да започнеш да мислиш как да изкарваш повече пари, за да си сигурна че имаш. Но при мен и това не помогна, защото в един момент имах доста голяма сума пари и пак ме беше страх, че ще остана без пари. Даже и милиони да имам сигурно пак ще ме е страх от мизерия. Не знам помисли какво е оформило това скъперничество и се опитай да си позволяваш някакви неща по-дребни за да се отпуснеш. Аз лично осъзнах, че повечето неща дето съм си ги купила не са били такива дето истински ми харесват, а съм ги взела защото са били намалени. Не живея така както искам, заради тези пари. Иска ми се да пътувам, но като видя за една почивка какви пари трябва да дам лошо ми става. Не мога да ги дам, после ще изпитвам вина, че е можело да живея 3 месеца поне с тия пари. Не знам другите хора как си позволяват и имат увереността, че утре ще имат пак пари. Все пак може би наистина е хубава идеята за психолог да отидеш, ако го разрешиш този проблем ще ти падне голям товар. И аз мисля, че трябва да отида.

 

...

горе^

преди: 5 години, 3 месеца hash: f7eb347a5c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Понякога хора, които свикват да се ограничават в купуването, защото нямат много пари, продължават да се ограничават и когато имат повече пари. Може би и при теб е станало така, особено ако като тийнейджърка си учила в друг град и е трябвало да си правиш сметката. Като не ти се дават пари за психолог, опитай се сама да си отговориш на въпроса защо го правиш. Търсиш сигурност в парите ли, или какво? Междувременно можеш да си изградиш полезни навици. Спестявай 25% от заплатата си, за да си спокойна. Същевременно сама си определи какъв процент да отделяш за себе си, за да се поглезиш. Дори и за дребни неща, като да си купиш любимия сладолед. Не мисли за парите, които даваш, а за удоволствието, което ти носи, наслаждавай се. Същия процент отделяй за това да правиш хората около теб щастливи. Подарък за годеника ти, някаква благотворителност, и се радвай, че доставяш радост на другите.

 

...