Не смятам че парите ми носят щастие.
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1457 пъти
Знам че трябва да ми носят но някак не успяват.
Стремил съм се към тях цял живот. И сега имам повече от това да съм задоволен с основното. Може би едно 5 г вече не са ми дефицит не се боя дали мога да посрещна нуждите си.
Дори носят напрежение.
Преди около 2г създадох магазин който ми бе мечта 8г тои съществува само няколко месеца. После не смеех да правя големи инвестиции. Но работих много. И парите пак се събраха. Щях да се женя. Обаче всичко се оказа голям фалш. А пък не ми се отдава да почна нова връзка. Роднини са ми предоставили апартамент 100 кв. И ми плащат сметките. Благодарение на това успявам да спестявам без да се стискам. Последната година ремонтирам и обзавеждам апартамента. И сега имам много по - голям лукс от преди.
Но обикновено ставаше така: Харча някаква сума за нещо което искам радвам се минава време и вече не ми е толкова радостно. Харча пак. Но вече радостта трае все по малко.
Купувам храна която по принцип не бих си позволил но и това спря да ми носи радост. И просто да ги слагам в кутийката също не ме радва толкова. Мозъкът ми по навик е зает с възможни инвестиции. Но когато стигна до желаното радостта трае все по - малко. Почти не ми остава време за забавления. Но пък и те вече не ми носят такова щастие.
В предишната работа се чувствах сигурен, обаче разбрах че няма нищо сигурно. За това сега не смея да харча като преди гледам да имам напред. Но и сами по себе си парите нямат смисъл.
По добре ми е като ги имам. Но не ми носят очакваното щастие.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 2 месеца hash: 936b6a4463

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей авторе. Хората много отдавна са го казали, че "парите не носят щастие"! Въпреки, че аз съм от хората, които много ценят парите, защото много добре знам, че трудно се изкарват и спестяват особено в България, ще ти кажа, че колкото и да имаш, това не означава че ще бъдеш щастлив. Да - материалните придобивки носят частично удовлетворение, но това чувство бързо отминава и в крайна сметка разбираш, че каквото и да си купиш ще те радва все по малко и по малко. Например да имаш мечта да си купиш много скъп автомобил - да ще му се радваш, но ако винаги го караш сам без компания, истински приятели, се губи смисъла и приятното чувство. Истински ценните неща в живота на всеки човек са най-вече здравето, любовта, приятелството, да намериш половинка в живота си с която да можеш да споделяш не само материалните неща, но и чувства и преживявания. На по късен етап и семейство, деца и т.н. Общо взето парите не трябва да са цел, а само средство да се справяш по добре с живота и да нямаш проблеми от битово естество, като да се чудиш как да си платиш наема или сметките да кажем. Особено приятно е да се занимаваш или работиш нещо което ти носи вътрешно удовлетворение, а парите да са израз на добре свършената работа и чувството че това го можеш най-добре. Поздрави, >М.32г<

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: aaad4dadc4

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Минал съм през твоя път. Това, което ти пречи да си щастлив, не е толкова липсата/наличието на пари, а менталния шум. Ти без да осъзнаваш, се тревожиш за нещо и имаш някакви неизпълнени желания. Ако човек няма цел и смисъл, няма как да бъде истински щастлив. Няма такъв момент, в който човек вече няма цел. Такъв момент настъпва само със смъртта. Просто не ни е в природата. Въпросът е единствено дали осъзнаваш целта си или просто тя стои някъде дълбоко в подсъзнанието ти и ти несъзнателно не искаш да я осъзнаеш от страх, че няма да успееш или просто защото си се опитвал и не си успял и я асоциираш с болка и неудовлетворение. Осъзнаването на тези желания и най-вече осъзнаване на корена им ще те направи истински щастлив. Когато ги осъзнаеш, дори и да са нереализирани, те пак ти носят щастие, защото имаш цел и смисъл. А в корена на желанията винаги стои любовта към себе си, желанието да си една малко по-добра версия на самия себе си. Просто желанието се проявява в много пластове. Най-дълбокия е любовта към себе си, най-плиткия е тревожност/депресия/страх/празнота... А всъщност е едно и също, проявено в различни форми. Ако съзнанието ти стигне до корена, най-дълбокия пласт, то там вече конфликта между желание и реалност изчезва и влизаш в мир със себе си. В момента желанието ти се бие само със себе си или по-точно различните му форми се бият помежду си. Затова и вече нищо не ти носи щастие.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: d7c1cc34e6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Ето едно женско мнение - за да си щастлив трябва да правиш това, което ти идва отвътре, а не това, което очакват от теб роднините ти, обществото, или които и да било други хора. Това ти го казвам, просто защото ми звучиш като човек, който живее според очакванията на близките си, а това е много токсично.

 

...

горе^

преди: 5 години, 2 месеца hash: 00f21561ad

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   На човек не му трябват пари за да е щастлив. Трябва му свободно време което да прекара с неща които обича да прави. Например някакво хоби, излизане с познати и приятели. Ако искаш да видиш пътя към щастието, аз мога да ти го покажа. (срещу скромна сума от 20 лева на ден)(безработен съм)

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 7afd47c9dc

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Защото парите задоволяват простите потребности, но щастието е повече душевно състояние, отколкото задоволеност на битови нужди. Ако цял живот си бил беден и изведнъж спечелиш едни пари, в началото ще си щастлив, че не се тревожиш за сметки, ще си доволен, че матракът ти е удобен, а дрехите ти красиви, но с времето ще свикнеш с тези неща и те няма да са ти достатъчни, няма да ти правят впечатление. Човек е устроен така. Колкото и да има, той осъзнава, че винаги може да има повече. Няма спирка, всеки иска нещо и всеки смята, че неговите проблеми са достатъчно големи, че да бъдат коментирани. Формулата за щастие е да си заобиколен от готини хора, да отделяш време за хобитата си, да излизаш често и да се радваш на малките неща. При повечето и хубавата работа помага. Сам си казал, че не ти остава време за забавления. Промени това. Събирай пари, но нека е по-малка сума, за да може да вложиш малко в хоби, пътувания, забавления. Угаждай си умерено, не забравяй да си благодарен за всичко, което имаш и се случва и животът ще ти се стори малко по-светъл. За нищо не бива да мислиш твърде задълбочено, ще се изцедиш, ако го правиш. И към нищо не бива да се стремиш с всички сили... пътуването е по-забавно от крайната цел, помни го.

 

...