Просто не съм добре
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 893 пъти
Когато Бог ме е създал е било петък в пет без пет и е забравил да сложи някоя малка частичка, която явно е била много важна. Винаги ми е било важно мнението на хората и винаги съм се опитвал да живея според нормите- да правя това, което се очаква от мен, да не посрамя себе си и семейството ми, да бъда добро момче. Старах се докрай да изградя добрия образ, постоянно изпълнен с тревоги, страхове, моите демони витаещи около мен, които малко по малко ме изяждаха отвътре. Сега съм добър мъж, поне фасадата съм я докарал откъм вид. Вътре е празно. Всичко което преживях, хора които срещнах, те ми отнемаха, а толкова малко ми даваха. Малко, трябва ми толкова малко, за да съм добре, малко топлина, малко състрадание. Бях си обещал че ако някоя жена ми подаде ръка ще остана с нея и ще я подкрепям завинаги. Лъжец и глупак съм аз. Когато ми се случи, аз постъпих като страхливец, не можах да се справя и се провалих, но може би така е по-добре за нея. Продължих, а не стигнах до никъде. С времето започнах да се изолирам от хората, от света, от всичко. Колкото по-малко общуваш, толкова по-малка е вероятността да те наранят. Ясно, просто, чисто, поне така си мислих. Нищо не е толкова просто. Постепенно спрях да се интересувам, от това какво става по света- не чета и не гледам новини, просто вече нямаха значение. Колкото по малко се интересувах, споделях, толкова повече мнението на хората, започна да става по-маловажно, което беше добре. Но тяхното мнение стана маловажно, а след това и те вече нямаха значение. Все едно триеш с гумичка, но вместо лист, триех себе си, това което ме правеше човек. Как съм в момента- една съседка почина- не се учудих, не се разчуствах, нищо. Когато майка ми каза, тя очакваше да охкам и да ахкам, но аз не чувствам нищо и дори не можах да се прикрия, просто изтърсих че се чувствам по-притеснен за кучето си, което беше болно, отколкото за починалата жена. Казах истината, дори нямах сила да излъжа като хората. Все по-трудно ми е да крия това в което съм се превърнал, все по-трудно ми е да играя ролята си на човек. Истината е че мразя хората, за това което са ми причинили и за това, което аз съм причинил като част от тях. Мразя ги защото са алчни, себични, мразя ги защото имат това което аз нямам и с такава лека ръка го захвърлят в прахта, а след това пак го намират- любов. Затова ги мразя те я намират, отново и отново, а аз продължавам да се провалям. Вашето щастие ме кара да ви мразя, а не искам да съм такъв, но нещо просто ми липсва, една частичка, която просто не ми дава да се справя с живота като нормален човек.

Извинявам се за написаното на тези които го прочетат, но просто трябваше да го напиша. Защо го написах и сам не мога да си отговоря.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 2 месеца hash: bd229ac42b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, по написаното разбирам, че си много ранен и разочарован. Намери причината за това и лекувай раната. Да животът е несправедлив, но това не означава , че трябва да се откажеш да го живееш. Явно се виниш, затова че си разочаровал момичето. Станалото, станало. Гледай напред. Поправи това, което не харесваш в себе си. Не си зависим от останалите и тяхното мнение,живей за себе си и се бори. Афектиран си , затова се чувстваш така. Събери се и поработи над мислите си, над душевното, та дори ако щеш над физическото си състояние. Действай , нещата ще станат по-хубави. Не съди хората, има всякакви, в днешно време трудно се намират истински, но такива са. Ще видиш и теоята улица ще я огрее слънцето, само не се отказвай. Къснет и сили. БОРИ СЕ! Поздрави. :)

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 3f8f7dfd4e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Човек разбирам те напълно. Много е трудно да изоставаш от другите.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: d35103cfad

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Ще те поправя, защото пишеш добре и грамотно, но на доста места си пропуснал запетаи, които знам, че знаеш, а именно пред - че и защото. Пишеш хубаво, но не ти вярвам, не вярвам, че не четеш, изказваш се прекалено добре за човек, който не чете. Не вярвам и, че мразиш. Омразата е нещо, което много малко хора са способни да изпитват, повечето изпитват т. н. лично неудовлетворение, което се насъбира в тях и ги изпълва с лоши чувства, които изразяват по някакъв начин, за да не ги задържат в себе си. Някои го правят като злословят, други като крещят, трети като се самосъжаляват, но омраза - нямат. Омразата означава да си способен на убийство, толкова лоша е като чувство и повечето хора имаме съвест, която ни възпира да сме толкова крайни. Просто си разочарован от себе си и живота си, не мразиш, а си в депресия. Вместо да подхранваш демоните си, излез сред природата и чети книгите на Дънов, на Елеазар. Някои религиозни ще възстанат, но не религията, а духовността облагородява. И действие, прави по нещо, което ще зарадва някого, би трябвало да се почувстваш добре когато виждаш добрината у хората, а тя се проявява когато сме добри с тях. Огледало сме на света.

 

...

горе^