 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Жалката картинка, в която се превърнах... искам да умра!
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1344 пъти
Здравейте!
Ще ви разкажа за моя проблем, защото в последно време наистина си дадох сметка, че съм се изгубил някъде по пътя...
Първо да започна с това, че съм мъж в началото на тридесетте, с добро образование, работещ и отчаян. Проблемът ми е, че вече абсолютно нищо не ме радва в живота.
Нека започна отначало. Обикновено хората, на които не им върви в личния и професионалния живот си запълват тези празноти с нещо друго. Някои се занимават с изкуство, други ходят за риба, трети спортуват и така нататък. В последните години интересите ми към различни неща, които някога са ме вълнували започнаха да избледняват.
Междувременно, радваха ме малките неща, като да се прибера, да си приготвя хубава вечеря, да гледам хубав филм или просто да се разходя сред природата. Тези неща постепенно започнаха да нямат значение за мен.
Нека започна с личния живот. Приятели нямам. Никакви, ако щете вярвайте! Имам ограничен кръг от познати, които в последно време осъзнах, че са ме търсели само когато им е трябвала някаква услуга. Всъщност, приятели съм имал като дете. Бяха малко, но истински!
Приятелка също нямам. Никога не съм имал, което е най-плашещото. До преди няколко години ми настръхваха косите като се сетя, че на тази възраст не съм имал още гадже, но сега дори не ми пука.
Преди няколко години си мечтаех да за семейство, защото гледах моите връстници, които са навън с жените си, с децата си... исках и аз да бъда като тях. Много исках и аз да намеря момиче, с което да изградя сериозна връзка, но по ред причини, най-вече бездействие от моя страна не стана до ден днешен. Мислех си че вече съм пораснал, но нещо ме пречупи и спрях да мечтая.
Какво се случва в момента. Вече казах: спрях да мечтая за нещата, които съм искал. Не ми пука, че ще умра сам, без поколение, без приятели. Спрях да гледам на момичетата на моята възраст като на потенциални сексуални обекти. Спрях да се интересувам от тях, защото ги виждах далечни и "не за мен". Започнах да ходя по проститутки и стане ли дума за сексуални отношения единствено "платената любов" виждам като опция за мен. Изградих си една психологическа бариера по отношение на момичетата около моята възраст, които са свободни и имат нормални професии. Нямам нито воля, нито интерес да имам връзка с "нормално" момиче. Вече не си се представям като човек, който може да има сериозна приятелка или съпруга и деца.
Сега идва ред на работата и професионалния ми път. Работя професия, която изисква интелект, умения и изглежда много труд. Заплащането ми не е високо, но на мен ми стига да се поглезя, дори ми остават някакви пари. Но с всяка материална придобивка изпитвам разочарование.
Както сигурно се досещате, след като нямам личен живот, вероятно професионалния ми ще заема централно място. Преди няколко години беше донякъде така. Имах амбиции в работата да бъда добър и ценен кадър. Но в последствие започнах да изпитвам отвращение от работата си. Видях, че това е просто една работа, която не е душевна хранилка. Започна да ми тежи, защото когато ти се изгуби мотивацията нещата променят облика си. Смених я!
Попаднах на ново място, което от първия ден ми се стори адски подтискащо. По това време ми липсваха всякакви професионални амбиции. Мислех си, че като сменя средата живота ми ще тръгне в нова посока, но стана точно обратното. Осъзнах, че дори с нова работа мотивацията няма да дойде.
Освен, че се затворих още повече в себе си, загубих и малкото си желание за някои дребни удоволствия.
Не след дълго направих нов професионален обрат. Върнах се на старата си работа, защото ми бе ясно показано от моите бивши колеги, че съм ценен като специалист и имат нужда от мен. Усетих някаква мотивация, която за съжаление траеше точно два дни! После видях, че са търсели човек, който да върши черната работа, защото за разлика от много други хора аз никога не съм казвал НЕ! На хората им е угодно да работят с такъв човек. Появиха се и използвачи!
Върша си работата добре, но съм на ръба на физическите и психическите си възможности. Новата ми длъжност е това, от което винаги съм пазел дистанция.
Мразя работата си и това което ми предстои в нея! Нямам никакви амбиции. Всеки ден отивам с отвращение. Стремя се да изпълнявам съвестно задълженията си, но от вътре се раздирам.
Прибирам се вкъщи скапан! Незнам дори какво друго бих работил, защото вече достатъчно мразя себе си и света около мен.
Почнах да пия! Все още не толкова много, но неща обикновено тръгват от някъде. Алкохола притъпява това напрежение, това чувство на безнадеждност и безполезност.
Всеки ден през последните 10 години искам да умра! Не бих се самоубил, защото знам какво ще причиня на близките си. Просто искам да умра! Нещо да ми се случи и да се свърши.
Гледам и чета за различни инциденти със загинали хора. Това са хора, които имат деца, мечти, амбиции и цели в живота. Ако щете вярвайте, но ми се иска да се разменя с някой от тях. Да му дам живота си, защото така или иначе аз не умея да го използвам. Всеки път, когато ме заболи нещо ми се иска да е някаква злокачествена болест и да се отърва от живота си по-бързо.
След последното, което прочетохте сигурно ще ме посъветвате да отида на психиатър? Ходих и ми диагностицираха някаква форма на депресия, нищо което да е толкова сериозно! Изписаха ми антидепресант, който пия няколко години.
От години съм в дупка, в която потъвам все повече. Виждам в какво положение съм и от ден на ден губя желание да направя нещо по въпроса, за да променя това. Имам нужда от помощ!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 1c60a10725 |
|
1. Здрасти, аз не мисля че мога да помогна на някого, Не знам кой е в по-сериозна дупка ти или аз. Доста е сложно да обясня моя филм.
Тук пише:4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!
...
де да можех да съм по-искрен- може би ти си доста искрен. Повод за депресия имам сигурно много повече от теб. Може би и за нежелание да живея. А може би имам доста грешки за да съм в това състояние, де да ги разбирах точно. И да- тежко е без онези истинските отношения, които как да се върнат-не че е невъзможно. Мъка,мъка :) Е хайде- бая сме в това - депресия ли е кво е.Жив и здрав.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 525df81a91 |
|
2. В депресия си. Отиди на психолог. Няма да се справиш сам.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 474764ef1e |
|
3. Хей!
Я по-ведро!
Млад мъж, а без желание за живот!
Знаеш ли.. на всеки живота му се развива с различни темпове.
Някои хора срещат половинките си още в ученическите си години,
други пък на 45-50 години!
Не се сравнявай с никого!
Започни от там!
Аз също бях загубила желание за каквото и да било, почти на 30г съм,
но един ден съвсем случайно срещнах човек, който промени всичко това и ми вдъхна жажда за живот отново!
Никога не знаеш къде и какво те чака! Ако искаш да откриеш истината за себе си, трябва да се сравняваш със... себе си.
Трябва да се сравняваш със собствения си потенциал. Само ти можеш да успееш да бъдеш себе си. Не го забравяй! Истината е, че ти си стойностна и ценна личност. Истината е, че притежаваш уникални качества. Истината е, че си различен от всички останали. Че си ТИ. Ако не познаваш потенциала си, време е да го откриеш. Да съдиш себе си, сравнявайки се с другите, обаче не е начинът да го направиш! Техните успехи и провали нямат нищо общо с твоята стойност - ти си този, която я определяш... Притежаваш всичко необходимо да сбъднеш мечтите си. Притежаваш наистина огромен протенциал. Потенциал, който може да промени живота ти. Въпросът обаче е какво ще направиш с него. Не забравяй - за много хора мечтите си невъзможни. И за тях може би наистина са такива. Но не и за теб! Затова... не се сравнявай с другите! Мечтите ти не са нереалистични. Не оставяй някой да те убеди в противното! Когато ВЯРВАШ, че можеш да направиш нещо, отговорът на въпроса „как да го направиш” ще дойде в точния момент. Когато си отворил сърцето и ума си, за да го чуеш... И все пак, защо се сравняваме с другите? Може би защото търсим собствената си стойност. Търсим начин да се оценим в този свят. Това е толкова погрешно! Ти си този, който определя твоята собствена стойност. Ти. И само ти. Когато осъзнаеш, когато приемеш, че си важна, че си уникален, че си себе си, няма да имаш нужда да се сравняваш с другите.
Защо не срещаш подходящата жена примерно?
Ами защото подходящата за теб я няма още!
Защото срещаш само различни от теб, защото не си заслужава!
Ако си потиснат в работата, хей! Смени я веднага!
Да не би да си вързан?
Размисли над написаното от мен! Ще се радвам да се почувстваш по-добре!
The White Swallow
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: b5465945bd |
|
4. Знаеш ли какво ти трябва, ПРОМЯНА и то голяма. Щом и тъй и тъй нямаш жена, деца и приятели нищо не ти пречи просто да предизвикаш съдбата. Напусни работа, изтегли всичките си спестявания, продай ако имаш нещо за продан, примерно имот, купи си самолетен билет за място на което винаги си искал да идеш и виж какво ще стане. Дали ще си намериш нова работа там, дали ще срещнеш интересни хора, дали ще ти хареса различен живот никой не знае. И точно това е интересното! Да видиш какво може да ти се случи. След като и тъй и тъй ти е все едно дали ще живееш или не, то поне виж дали няма да преживееш нещо интересно. След като на практика нищо и никой не те задържа в България какво ти пречи да идеш някъде на другия край на света? Аз лично поне точно това бих направила в положение като твоето. Ако ще умирам, поне да умирам докато търся изоставени градове в някоя джунгла или докато скачам с парашут, отколкото да се затворя вкъщи и накрая да се самоубия с алкохол и хапчета. Пък и никога не знаеш какво може да стане. Може и да се окаже, че в крайна сметка животът не е толкова гаден, а че просто твоят късмет не е тук.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 1d02177405 |
|
5. Аз съм на същия хал. Неща да съществувам, и не понасям живота си. Не съм улучил средата си, и не мога да съм себе си никъде. Това което те откъсва от ежедневието(в което си част от човешкото стадо), ако не го материализираш, почва да те закопава. Хората мразят другото. Как само им стига яденето и тъпата работа незнам, как вярват в това, как се живее в мир с факта че това ще ти е до пенсия. Живота не е за мен, не мога да се приспособя, и тия неща, семейства, деца, наследство са нещо за което не мисля въобще, а съм на 29, към 30. Нямам приятели, не ходя никъде, но съм''посетил'' доста проститутки, и голяма част от жените ми изглеждат доста тъпи. Наскоро смених работа, шефа е пич, но повечето ''служители'' са оглупели и не четат, но това не им трябва, трудно схващат, добре че умея да се правя на тъп, иначе категорично не бих допуснал простотия до себе се. В сравнение с последните 3 години, тук инстинкта за самосъхранение се разпада от самосебе си, трябва да затъпееш, за да се разбирате. Не ми се живее, щото нищо не ме прави щастлив, работя за да преживявам, не да живея живот в който по някакъв начин не мога да се интегрирам, и не приемам. За какво да живееш, няма за какво, аз не изпитвам нищо към себе си, па камо ли към някой друг... Писах ти щото се припознах в статията, описал си всичко от до, моя коментар е повърхностен, иначе ще стане по голяма изповед от статията. Евала!
|
...
| преди: 4 години, 11 месеца hash: dd2ab32925 |
|
6. Всеки е бил в това състояние или поне мога да кажа със сигурност за себе си. Изходът, който намирам е в това, че виждам, че всеки се бори. Всеки полага усилия да промени нещата. Когато се огледам и открия хора, които не са се примирили и не приемат падението, грешките, слабостите като края на света, а като основа за развитие и промяна, то започвам и аз да се боря. Живееш живот, в който имаш много възможности да ти се случи тази промяна. Защо си се предал? Тук описаното от теб е само в отрицателен аспект - нямам мотивация, нямам удовлетворение, не харесвам, не живея, нямам приятели, не искам, не планирам. Първата ти задача е да промениш тези неща и да ги обърнеш. Няма кой да го направи вместо теб, а и лекарствата няма да помогнат. Животът ти е даден, за да го живееш, не за да го пренебрегваш и чакаш. Пробвай нови неща. Излез от зоната си на комфорт и рискувай. Сгреши, изложи се, пробвай, нищо не губиш. Ти създай промяната, не я чакай. Ей така покрай притеснения, тревоги, страх и пропуснах да живея и много възможности. Вече обаче се старая да рискувам и опитвам. Животът е толкова богат и разнообразен, но трябва да излезеш от черупката и да го видиш
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: e8675c86c5 |
|
7. Разбирам какво ти е, аз също съм бил в подобна ситуация. В момента най-голяма промяна ще имаш, ако промениш средата си и започнеш да излизаш с нови хора. В момента ди изпаднал в един въображаем затвор на собствения ти ум, който е много далеч от действителността. Нова среда, нови хора, няколко правилни книги и отново ще си в реалността и ще имаш жена, приятели, щастие и истински изживявания. Ако си срамежлив и ти е трудно да се социализираш има книги по темата, клипове и най-вече от проба грешка се научаваш. Замисли се още колко време можеш да търпиш да си в това състояние и направи промяна.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 611b888128 |
|
8. Пич, ти реално проблем нямаш, създаваш си го сам. Млад си, здрав си, имаш добра работа. Какво повече може да иска един човек? Да, нямаш приятелка и това тежи, но в никакъв случай не е повод да изпадаш в депресии. Да ти кажа и аз около 10 години бях в подобно положение. Не чак депресия, но някак си без да усетя, живота беше започнал да ми се струва сив. Изгубих си радостта в малките неща и потънах в тая сивота дори без да го осъзнавам. В крайна сметка Господ ясно ми показа колко глупаво постъпвам и колко хубав всъщност е живота. Имах чувството, че излизам от дълбоко и мрачно блато. В момента съм на 36 и също нямам приятелка, и приятели почти нямам. Също като при теб изведнъж се оказа, че най-добрите ми приятели просто са ме използвали. Наскоро още един човек, който смятах за приятел, също се оказа, че само ме е използвал Честно казано обаче, не ми пука чак толкова. Да, понякога ми става малко криво, но до там. Всеки ден ставам с радост и благодаря на Бог, че аз и семейството ми сме живи и здрави и всичко ни е наред. Имам много добра работа и професия и доста странични интереси, така че изобщо не ми остава време за скука. Горе главата и си избий тези потискащи мисли. Запомни, че с вяра всичко се постига и няма невъзможни неща!
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 6dbd065826 |
|
10. Нещастен си, защото нямаш личен живот, който да ти носи смисъл. В работата явно оставяш да те използват както си искат, подозирам че в този факт се коренят и проблемите ти в другите отношения. Имаш един изход и той е да работиш над себе си. Изгради воля, характер, почни да общуваш с хората и да отстояваш себе си. Да, ще кажеш, на думи е лесно. Ами нали и без това ти се мре, какво има да губиш? Почни да правиш тези неща, какво ти пука за последствията, като за собствения ти живот не ти пука? Повечето хора като теб са в такива дупки, защото не са се изградили правилно като личности. Имаш време да промениш нещата, но ще трябва да надскочиш себе си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
