 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как се купуваше жилище през соц-а ?
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1399 пъти
Въпросът ми е предимно към по-възрастната аудитория във форума. Както знаем жилищата в София вече са доста скъпи. Обикновено, за да си позволиш нещо трябва да теглиш кредит, който после да плащаш десетилетия наред. Вторият вариант е просто да живееш под наем. А третият е да имаш нещо наследствено. Защото малко хора могат да извадят 200 хиляди, за да си вземат нещо веднага и без кредити. Въпросът ми е как е било преди 89та? Всички хора, които са се заселили в блоковете от най-големите квартали - Дружба, Младост, Люлин, Банишора са го направили през социализма явно, защото тези блокове са строени 60те - 80те години. Въпросът ми е как са се сдобивали с жилище хората тогава? Пак ли е имало кредити, пускали са се заявления като за колите или някаква друга процедура?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 92a8c2b3cb |
|
1. супер интересна тема си пуснал, дано бъде коментирана. Аз няма как да знам. По-млад съм.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: bce0539533 |
|
2. По голяма част от апартаментите са давани за ползване срещу наем на работниците от дадено предприятие, за Кремиковци е създаден цял нов квартал блокове. Имаше и много апартаменти, предоставени на предприятия и институции, защото по този начин се привличаха кадри, учители, лекари, инженери, средни техници, учени и др. Повечето от апартаментите в Славейков Бургас ги раздадоха на химиците от нефтозавода. Достатъчно бе един от семейството да работи в завод или институция и им даваха апартамент почти веднага, на наем, после им дадоха права и да си закупят апартаментите и хората теглиха "каса" /заем от ДСК/ и изплащаха.
Друга част апартаменти държавна собственост се раздаваха на бедни преселници от селата работещи в града като продавачи и чистачки нямащи жилища, картотекирани бяха в институция. Държавна комисия определяше кой от чакащите е най-нуждаещ се и на него даваше жилище, с държавен кредит за 20 години на цена, дотирана от държавата. случваше се временно да настанят две семейства в едно жилище, да делят обща кухня и баня. Един двустаен 55-60кв, който всъщност беше 2 стаи кухня струваше 10 хил.лв. Купуваше се с заем от ДСК, като за 20 години трябваше да върнеш 13600лв. Тоест 3600лв лихва за 20 години...
Реалната сметка е такава 13600 делено на 20 год и после делено на 12 месеца излиза месечна вноска по 56лева, което е около половин средна заплата за тогава. Днес София една средна заплата е 1600лв половин заплата е 800 умножи я по 12 месеца стават 9600 после я умножи по 20 години става 192 000 лв, значи тежестта върху софиянеца за закупуване на жилище сега и тогава долу горе еднаква.
Леля ми бе от по мързеливите поиска да купи апартамента, който ползваха от военните чак някъде 1993-4г, после цената на долара хвръкна и бг парите бързо се обезцениха, заема й остана същия на същата лихва, а новите заплати получиха много нули и тя плати заема си с две заплати на мъжа си-старшина. Минималната заплата през 1995-6 достигна 3000 лв. Късметлийка какво да кажа!
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 14afab1b38 |
|
3. Пускаш молба да ти "дадат" жилище. Нашите чакаха 10 години ред. Викат ги един ден в някаква служба, мисля Софжилфонд, и им казват: толкова квадрата, толкова пари, в еди-кой си квартал. Искате ли го? Те не знаят в кой блок, на кой етаж, има ли балкон, преходни ли са стаите, как са разположени, нищо. Ако не го вземат, редът им започва да тече наново. Тоест, още поне 10 години да чакат. Взеха го. Дали им ключ и тогава разбрали точно къде. Отидохме да го видим - то строеж още. На довършителни де, но не можеш да се нанесеш, примерно радиаторите не бяха сложени, врати нямаше и прочее. Още една година чакахме да довършат блока. Строяха ги строителни войски. Млади момчета, без строителни умения, на които никой не им плащаше труда. Било им дълг към родината. Качеството си го представяш. Като да ни предават апартамента дойде комисия по настояване на нашите да опишат дефектите (безумно крив под в кухнята например) и да им смалят малко от цената. Събраха де що имат пари, около 15-20% и внесоха. Останалото е заем от държавата. Тогава нямаше банки, нито кредити. Хората нямаха сметки и по банков път не се плащаше в страната нищо. Заемът им беше за 20 години, по еди-колко си им удържаха директно от заплатата. Тоест, не си я получаваш цялата и от нея да прецениш можеш ли този месец да платиш заема или не. Ами държавата си удържа и после ти дава останалата заплата. Всички предприятия бяха държавни. Така беше за повечето хора, които нямаха връзки, не правеха далавери и не бяха партийци.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 674328649b |
|
4. Питайте родителите си.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 2f64caebc1 |
|
5. Първо имаше софийско жителство, т.е. дори и да имаш пари не можеш да дойдеш от някъде си да си купиш жилище и готово. После имаше някакви категории, първа, втора и трета. Като първа бяха хората с най-належаща нужда, а трета съответно хората, които могат да чакат. Събираха се някакви точки. Ама наистина не помня, защото бях дете и съответно този проблем не ме е вълнувал много. Знам само, че ние бяхме трета категория и нашите така и не дочакаха въпросното жилище, защото дойде 1989 г., та цялото си детство изкарах заедно с баба и дядо.
А иначе имах приятелки, чийто родители бяха получили жилища, ама доколкото знам, пак на нещо като кредит, от тях знам, че родителите им всеки месец за правили някакви вноски, за размера не знам.
Е, разбира се имало е и доста хора, които са се уреждали с жилища по другия начин. Примерно познаваш правилните хора и се започва едно мазнене, едни подаръци... и хоп уреждат те без чакане.
Отделно имаше "военни блокове", блокове на хората работещи в Кремиковци, блокове на железничарите и т.н. Т.е., ако баща ти е военен му дават жилище във някои "военен" блок. Ако пък работи в Кремиковци, в някой от блоковете на Кремиковци и т.н. Обаче тези жилища не стават твои, ами живееш там само докато работиш на определеното място. Е, тогава не беше като сега и хората не си сменяха често работата, та като ти дадат "военно" жилище и си оставаш там, само не знам какво ставаше като се пенсионираш. Дали можеше да си го купиш на по-ниска цена или не. За това трябва да питаш някой живял в такова жилище.
Ами общо взето за това се сещам. Ама както казах, била съм на 7-8 години, та повечето неща ги научих после, защото като дете изобщо не ме е вълнувал този проблем, ние си живеехме с баба и дядо и толкова.
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 50e71d68a3 |
|
6. Макар, да съм родена през демокрацията, ще ти кажа какво съм чувала от баба и дядо...
- На работниците в Кремиковци им са давали апартаменти, трябвало е еди колко си години да имат стаж при тях, за да стане техен собствен.
- На работниците по строежи са им запазвали апартаменти, да, факт, че са си плащали целият, но през 80-те години са били 16 -20 бона, тук става въпрос за 3, 4 стаен апартамент.
- Всеки работник е имал възможност да си закупи запазено жилище, та дори и да е на кредит, който се изплащал лесно.
А пък ако си с връзки, не 1, а с 2, 3 апартамента се уреждаш.
- Сега за двустаен се плаща по 80 бона, абсурд да си го позволиш.
Имаш варианти :
1 - Отиваш в чужбина да бачкаш с години, каквато и да е черна и мизерна работа, идваш в България и си купуваш съответно каквото искаш.
2- В България си развиваш преуспял бизнес.
3 - Кредит, който ще изплащаш цял живот, но пък едва ли биха ти дали 80, 100 бона.
Извод: Кой с каквото наследство е останал от баби и дядовци.
-
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: d10af2944a |
|
7. Мило дете №6
Тогава може да е струвал един апартамент 15-20 бона, но заплатите са били 100-200 лева, а сега заплатите в София за мияч на коли е 1000 лв.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: bce0539533 |
|
8. До №6 повечето от нещата, които са ти казали баба и дядо, или не си запомнил/а правилно, или не си разбрал/а.
Работниците в Кремиковци трябваше да имат еди колко си стаж, не за да стане техен апартамента, а за да имат право да пуснат молба за закупуване, купуваха си ги хората, но за да получат правото на закупуване трябва да имат няколко годинки стаж в предприятието.
За работниците по строежи също си сбъркала, строежите ги строяха войници от казарма "строителни войски" обикновенно цигани такива изпаднали бедни момчета, а запазените за които говориш са за няколко майора и генерала, които ръководят войниците и тези бройки генерали се броят на пръсти. Вероятно си чула за един и мислиш че всички така, обаче не.
В никакъв случай не са изплащали лесно апартаменти, я помисли малко 20 години да ти одържат 1/2 или 2/3 от заплатата и да живееш само с 1/3 от заплатата си.
Следващата ти грешка е че било възможно с връзки да се уредиш за два три апартамента. Истината е че имаше хора които с връзки вземаха един апартамент, но нито едно семейство в бг нямаше право да притежава две жилища всяко семейство имаше право да притежава 1 бр апартамент и то големината му зависеше от броя членове на семейството и една вила /къша в село/. Примерно семейство с едно дете е невъзможно дори с връзки да вземе двустаен. Имаше семейства, които като наближи време да им дават апартамент жената с седмици ходеше с възглавница на корема уж че бременна за да им дадат двустаен. Дори имаше няколко семейства в България които се разведоха документално с цел да си купят отделни жилища мъжа и жената за да има за децата им и когато те пораснат да не се измъчват с кредит. Живееха си заедно но разведени за да има право да кандидатства за гарсониера, онзи който фиктивно излиза от първото им жилище.
И днес 80 бона съвсем не са много пари, това са 330лв на месец за 20 години, а 333лв е много по малко от половината на средна заплата. Изводът е че само мързеливия и прахосника ще чакат наследството от баба и дядо. А нормално младо българско семейство с две средни заплати съвсем нормално си купува двустайно жилище. Не казвам, че е лесно, но е постижимо без да се лишават кой знае колко.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: bce0539533 |
|
9. №3 Вашите са чакали 10 години за жилище, защото са били на ниски длъжности, Жилфонд още съществува и днес се записват бедните безимотни и днес има картотека и чакат по 10 години за общинско жилище. В Бургас днешно време общината е обявила за медицински персонал преместил се в града да работи, без значение в коя болница, му дават веднага такова жилище на символичен наем. а хората които не са учили чакат с години.
Не са им удържали от заплатата без те да искат, попълни;и са документ че искат по този начин, те са теглили кредит от ДСК, бедните хора казваха "теглихме каса" и в документа за теглене на такъв кредит имаше място да отбележиш как ще плащаш вноските и ти избираш те ли да вземат от заплатата или ти ще ходиш, ако те ще теглят пишеш от точно коя заплата /можеш да впишеш и заплатата на жена си вместо от твоята/ имаше право да избереш ти да ходиш всеки месец да им ги внасяш. Повечето хора отбелязваха ДСК да тегли от заплатата им, защото трябва да излезеш от работа да тичаш всеки месец до банката за вноската, обикновено работното време съвпадаше, а няма логика всеки месец да си вземаш отпуск по 1 ден за да ходиш до банката. Всъщност ДСК /държавна спестовна каса/ е била държавна банка и тегленето на пари са наричали не кредит, а "каса" заради името на банката. Ако си чула "имаме каса" означава имаме кредит.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 92a8c2b3cb |
|
10. До номер 2
Значи и в онези смутни времена за държавата и хората - преходът, доста хора са спечелили от инфлацията. Говоря за обикновени трудоваци. Или не? Нали пък се обесцениха пенсиите. Абе живот, няма само добро и само лошо.
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 31c1492a3d |
|
11. 6, двустаен в момента е 80к, но евро, не лева. Факт е, че преди всеки е можел да си позволи да купи апартамент или да построи къща - бабите и дядовците с най-обикновени професии са вдигали къщи с по 2 етажа. Сега за същото ти трябват минимум 300-400к евро. Ние си купихме тристаен апартамент на кредит за 15 години. Еми не е лесно - и двамата сме работили много, за да стигнем до мениджърски позиции, за да взимаме над средното и да можем да си го позволим.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: f084a4de34 |
|
12. Сдобиването става :
-чрез Общината, която прави картотека и според нуждите се раздават
-ведомствени жилища на предприятия и т. н
-военни и полицаи
-отчуждаване на терен и обещетяване
изграждане на кооперация, частно, което беше много трудно
Заем се получаваше от единственото възможно място-ДСК. Заемът се изплащаше за 30 години.
Имаше и влогове с т. н лихвоточки, които все още ги търкалят
-
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: bce0539533 |
|
13. №10 със сигурност загубилите от прехода са десетки, стотици пъти повече. Спечелилите като леля ми са единици, дори не знам за втори такъв случай. Като ти разказах за леля ми късметлийка, ще ти разкажа и за една съседка гладуваща. Работеше жената в бояджийски цех с отровни бои, имаше две деца, година след като семейството теглиха "каса" мъжа й почина и тя се налагаше да изплаща сама, режеха й за заема 2/3 от заплатата с другата 1/3 плащаше сметките ток вода парно, а години наред съседите носеха храна за децата й, все уж да се похвалят каква манджа са сготвили вечерта "виж сготвих това, хубаво стана и реших да почерпя" за да не си легнат децата гладни, носеха и дрешки и обувчици, когато виждаха, че децата са със скъсани, жената ядеше само киселото мляко, което й се полагаше от работа заради труда с отрови.
Та не вади изводи по един пример, живота има пример и в двете крайности.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 14afab1b38 |
|
14. До 9 от 3. Родителите ми работеха като инженер и учител. Това им бяха длъжностите. Заплатите им наистина бяха ниски, освен това баща ми не даваше и дума да става за подкупи. И не беше партиен член.
Сериозно ли сравняваш днешно време как е в Бургас с преди 35 години? Малко като чукчата, дето след екзкурзия в Африка обяснявал на другите чукчи какво е жираф: "Лос нали сте виждали? Е нема нищо общо!"
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: bce0539533 |
|
16. Да бе №14 ти сега обвини над два милиона български народ в подкупничество. В България има изградени над 700 000 панелни жилища, мислиш, че онези 700 000 семейства са дали подкуп? Лъжеш се повечето просто работеха в завод или бяха военни, пилоти, лекари, митничари, полицаи и др и първоначално бяха на свободен наем в някоя стая в къща, собственост на местни жители или дори заради жителството, бяха под наем в най близкото село. Но ако стане инженер в завода, който раздава апартаменти, веднага му се дава, първоначално на нисък наем след стаж имаше право да подаде молба за закупуване.
Къде е бил инженер баща ти и кога, че не са му дали?
Има вероятност той да е бил млад след 82-5г и просто късмета му да е бил такъв че да е завършил висше няколко години преди падането на соца има вероятност да е по възрастен, но да са го назначили да инженерства в неговото село, той там има покрив при родителите си за онова време две семейства в едно жилище не е било проблем за институциите, не го смятаха за човек без дом в населеното място, а може и да лъжеш, че е бил инженер през соца, вероятности много. На учителките апартаменти не раздаваха, учителките нямащи жилищеи живеещи под наем се редяха с бедните само заради висшето получаваха повече точки, но майка с три деца живееща в мазе под наем изпреварваше учителката в реда за апартамент. защото имаше недостиг на учителки само в селата. Отиде ли да стане учителка в някое село веднага и даваха общинска къща да ползва, ако се задържи над 5г селото и отпускаше терен и й правеха къща, лична нейна, ако не е омъжена разбира се.
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 14afab1b38 |
|
17. За какво село ми говориш, родителите ми са от София, за чий им е да ходят на село с външна тоалетна и без никаква инфраструктура? След комунизма си изкараха пари и си купиха още един апартамент в родния си град, можеха и в който си поискат, без да се налага да ходят там, където на държавата ѝ е удобно, а на тях не. Какво ги интересува на кого правят къщи по селата (не ти вярвам, че някой си ще ти построи къща за без пари, но дори и да го допуснем). Те са искали нещо съвсем нормално: да имат жилище за семейството си там, където са израстнали, където им е работата, където ми е градината и училището, където са ни роднините. И са чакали 10 години да им разрешат да си дадат парите. Това не е нормално. И не обвинявам никого в подкуп, но и на кокошките е ясно, че с подкуп са можели да намалят чакането. Сега за хората с образование и хъс за работа има всякакви възможности и никой не чака някой да му разреши да си харчи парите за конкретна панелка и само за нея, нали така? Всяка друга философия за оборотни жилища е неуместна. Сега сам избираш къде да работиш и къде да живееш. Нямаш заповед от Партията по разпределение и да чакаш на късмета си дали фирмата ти ще дава жилища, колко нелепо звучи само. Представи си ти да даваш жилище на служителите си.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: bce0539533 |
|
18. E e след като са от София са си имали жилища където са отраснали не са били бездомни в града си, държавата не ги смятала за бездомни, защо да им дава дотирано държавно жилище? Записали са се в картотеката, но не са отговаряли на критериите за спешна нужда, какво те учудва? Имало е по нямащи!
Както казах по горе налагало се е понякога да настаняват по две семейства в един по голям апартамент временно, семействата не са се познавали преди това. Все пак държавата не е построила 8 милиона жилища, а е имало само за 10-15% от населението трябвало е да се отсеят желаещите и да се даде на най нуждаещите се.
Като са имали вашите пари защо не са си построили къща, не ме лъжи че са имали достатъчно за собствен дом, ако имаха нямало е да се записват в списъка за бездомни. Апартаменти се раздаваха само на онези, които нямат жилище в града в който работят и родителите им не притежават жилище там, тоест на идващите от други населени места или на деца на многодетни родители с малък дом. Не даваха на единственият наследник на хора с собствена къща в същия град пък бил той и образован. Примерно роден си в Мичурин, родителите ти имат жилище само в Мичурин имаш и брат и сестра, тоест няма да си единствен наследник на къщата в Мичурин, отиваш да работиш в Бургас, образован си-дават апартамент веднага, не си образован-записват те в папката за бездомни, имаш средно специално за местния завод образование чакаш по малко.
Апартаментите се строяха за народа, който няма жилище, цената им бе дотирана /подпомагана от държавата/.
През 1972-5г моите родители са си построили двуетажна къща близо до центъра и са писали единия етаж на мое име, защото са нямали право по закон да имат собствено жилище с толкова голяма квадратура. Разказвали са ми, как за да купят терена са продали алтъните за булката от сватбата си. Който е имал пари и желание е можело да си построи къща.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 14afab1b38 |
|
19. Защото нямаше откъде да си купиш строителни материали, всичко ставаше с връзки. Не построила държавата достатъчно. А защо не е построила? Сега как има? Нормално ли ти е три поколения в две тавански стаи - компенсацията на дядо ми за откраднатата му къща? Покрив имали над главата си. Те и в индийските коптори имат. Къде да я строят тая къща, ти къща строил ли си? Нали ти трябва земя, за да я построиш. Къде в София е строена еднофамилна къща по комунистическо, за какво изобщо говорим? Айде няма нужда държавата да ми решава колко да се строи и кой къде да живее. Видяхме колко се справи.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
