Искрено и лично за живота - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96363)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22656)
 Секс и интимност (11206)
 Тинейджърски (20163)
 Семейство (4817)
 Здраве (7774)
 Спорт и красота (4054)
 На работното място (2141)
 Образование (5892)
 В чужбина (1290)
 Наркотици и алкохол (924)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1492)
 Други (13047)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Искрено и лично за живота
преди: 6 месеца, 14 дни, прочетена 313 пъти
Здравейте!
Не искам да споделям любовните си драми, няма да споделям проблемите ми със семейството. Тук съм, за да поискам мнениеето ви.
Все още съм млад и зелен (на 17 съм), но един въпрос ме тормози всеки ден. А той е, как ще се справя с живота пред мен.
Израстнал съм в нормално семейство, не ми е липсвало нищо. Не искам да се оплаквам от семейството ми, защото са ми дали много и съм страшно благодарен за това.
Но, има едно но.
Карам се с родителите ми, че не се старя в училище, безинтерсно ми е, не намирам смисъл и т. н.
Бих се съгласил с техните упреци към мен, ако бях мързелив и чаках всичко на готово, но не е така. Не чакам за всичко на тях. Не ги моля за пари, освен джобните си имам спестявания, когато трябва да си купя нещо, са с моите пари. Не се прибирам късно, не ходя всеки ден на дискотеки, прекарвам време с тях, но повод за всяка караница са как няма да успея понеже няма да имам добра диплома. Мога да си изкарам добри оценки, но не искам. Целите ми са в съвсем друга насока, не изискват висше, а умения, които висшето няма как да ми даде. Кофти ми е, че ми говорят така..
Пак бих ги разбрал ако те самите са пример как с висше образовани и работа по специалностга можеш да си позволиш добър стандарт на живот, което пак не е вярно. Те са жив пример, че за да си успешен ти трябва и характер. От части сме толкова различни защото съм възпитан от леля ми и вуйчо ми. За мен те са вторите мама и татко, винаги са ме подкрепяли и са ме разбирали.
Толкова искам да се разбираме с родителите ми, но уви вижданията ни са толкова различни...
Въпроса ми е: как успявате да се мотивирате, как се справяте с негативизма от близките ви?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 месеца, 10 дни
hash: ff99ced3e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Пределно ясно те разбирам.

Щом си стресиран за бъдещето си, значи някой те притиска. Или ти самия го правиш или родителите ти. Обикновено е второто, на тази възраст. После, като се отделиш от семейството сам ще го правиш.... ей, така по инерция. Само че колкото повече си притиснат, толкова повече ще си загубиш мотивацията за каквато и да е. Синдрома на младежта. Много знаят, но са мързеливи да започнат нещо, заради стреса на който са подложени, че видиш ли трябва да се състезават в тая лудница и имат заложени очаквания за "успех".

През '97 имаше 70% безработица( която управляващите место да оправят закриха предприятията, изгониха 60% работещи в чужбина и останахме с 10% само, но това е друга тема) Не можех да си плащам квартирата за техникума. Спял съм по скамейките и със сълзи на очи съм се молел за работа по разни строежи, лафки и какво ли не щеш. Понеже трябваше да оцелея все пак започнах работа в една фурна, вместо да уча. Баща ми настояваше да завърша техникума. Еми с работа и изпити, успях. После искаше да завърша висше. Ами 2005 се записах и 2010 го изкарах. Дипломна работа написах 2014, а диплома вземах 2015. Тая хартия е завряна някъде в къщи и за нищо нито ми е служела, нито ще ми послужи. Да, ама 2004 година вече бях успешен ИТ специалист, със 800 долара заплата, докато баща ми вземаше 250 лв.

Под този стандарт в живота си никога не съм падал, освен на два пъти, когато бяха замесени жени. Въпреки това пак съм успявал да изплувам и пак съм си намирал високо платена работа. Сега си имам собствен бизнес, работя за себе си. Вземам над средното за Лондон и почивам когато си искам.

В България има доста хора(да не кажа почти всички) клишари, които повтарят една мантра от времето на соца, че трябвало да учиш да успееш. Това е валидно обаче единствено за професии като лекар или адвокат. За всички други неща за които се иска находчивост, критично мислене, творчество, иновативност и персонални качества (разбери почти всички професии в какъвто и да е бизнес, в капиталистическа среда) е точно обратното- университета осакатява. Слага те в калъп и ти затваря кутийката над главата. А то се иска да си out of the box нали се сещаш...

Така, че не се тормози. Изглежда си будно дете и ще успееш. Такива нахъсани като тебе успяват. Само гледай да не си някакво превзето уонаби, ами наистина хвани нещо в ръцете си, с което да те бива. Ако щеш кошници плети или работи на банцинг - важното е да набараш нишата в района където се намираш.

 
  ...
преди: 6 месеца, 8 дни
hash: 4204cffbad
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Бъди търпелив, докато отмите този период. Влагай всичките си усилия да постигнеш целта си. Когато успееш да се реализираш в живота, ще им докажеш, че не са били прави. Но като цяло училището е да добиеш една обща култура, така че не е лошо да се учи. Не за оценки, а за знания.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker