Какво се случва с мен - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96221)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22620)
 Секс и интимност (11197)
 Тинейджърски (20152)
 Семейство (4802)
 Здраве (7761)
 Спорт и красота (4047)
 На работното място (2135)
 Образование (5872)
 В чужбина (1289)
 Наркотици и алкохол (924)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1491)
 Други (13024)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Какво се случва с мен
преди: 5 месеца, 28 дни, прочетена 520 пъти
Не знам как да започна тази история. Това не е първият път в който публикувам нещо тук. Пиша отново защото този сайт е единственото място където мога да споделя всичко което ме мъчи без да се страхувам. За пореден път ще ви помоля за съвет, защото не знам какво се случва с мен и как да се справя, чувствам се все по-безсилен/на сякаш съм в бездна в която с всеки изминал ден потъвам все повече и няма изход. Всичко ме дразни, често се карам с нашите, а най- големият проблем, който с времето вместо да отшумява се задълбочава все повече е, че плача много често и за всичко, буквално, а също и това, че се плаша от най-малкото нещо. Наскоро, след като ми се случи за пореден път да плача цял ден, реших да проверя в интернет дали няма някакво обяснение за поведението ми, защото все повече разбирам, че това не е нормално. Преди да прочета информацията, която намерих винаги съм смятал/а, че това е просто защото имам слаб характер, но се оказа нещо много по-страшно. Четох най-вече за страхът от изоставяне, защото знам че страдам от това, но после разбрах че това не е просто страх а някаква болест наречена бордърлайн. Тогава разбрах, че може би страдам от това, защото имам много от симптомите, а след като го научих изпаднах в депресия. Обръщам се към вас с молба за помощ. Според вас каква е причината да плача постоянно и да ме плашат на пръв поглед глупави неща? Ако наистина страдам от тази болест как да се излекувам? Трябва ли да се обърна към психолог? Една приятелка ме посъветва да кажа на нашите за съмненията, които имам относно болестта, но аз се страхувам да говоря с тях, знам че ако го направя няма да ми повярват и ще решат че не съм добре с главата. Хора, моля ви, помогнете ми, защото с мен наистина се случват неща, които не са нормални. Когато нещо ме изплаши другите ми се смеят а аз се чувствам ужасно, но не мога да кажа нищо защото не мога с никого да споделя че това не е защото го искам а защото може би страдам от някаква болест. Срам ме е от това което съм и искам да намеря решение на проблема час по- скоро, затова ви моля, помогнете ми.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 месеца, 24 дни
hash: 4426bad482
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Прочети книгата на доктор Дейвид Бърнс! Там ще намериш всичко за твоето състояние и как да се справиш с него. Тази книга е клинично доказана.

 
  ...
преди: 5 месеца, 23 дни
hash: ec9aeb9fab
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Как се казва книгата?

 
  ...
преди: 5 месеца, 22 дни
hash: d02f105060
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   За плаченето не мога да ти дам съвет, но затова че всичко те дразни и често се караш с другите като възможна причина бих ти дал алуминият. Ако пиеш напитки от кенове, или храни влизали в контакт с алуминии, например фолио или тавички, си е напълно в реда на нещата да си в състояние на неадекватна агресия и раздразнителност. Даже алуминиевите дездоранти не са безопасни. Освен тия симптоми, алуминият предразполага и към различни болести предимно по нервната система. Лошото е че ще ти трябват 7 години за пълно изчистване, понеже се натрупва. А ти защото пишеш от себе си и в двата пола?

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 19 дни
hash: ec9aeb9fab
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Номер 3: първо, пиша от двата пола защото макар и сайта да е анонимен предпочитам да не се знае дали съм момче или момиче. И второ благодаря за съвета но обяснението не ми се струва особено реално аз не вярвам на тези неща. Също така не се карам с всички около мен а само с нашите защото се дразня от отношението им към мен и от това че постоянно ме контролират и взимат решенията за всичко вместо мен.

 
  ...
преди: 1 месец, 13 дни
hash: 6241a89d99
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Не ходи на психиатар.Тези хора са кретени!

 
  ...


...
преди: 1 месец, 4 дни
hash: 6cb794e3a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   За мен ти си хипохонндрик(мед. Човек, който страда от прекалена ирационална загриженост за собственото здраве. Хипохондрикът преувеличава всеки симптом, без значение колко незначителен е той, и го отдава на наличието на някаква въображаема болест.) Не се тревожи и недей надува нещата. И аз имах преди време опасения, че съм болна от рак, защото имах несъразмерни части на тялото, но това си беше чисто въобръжение. Просто прекалено много си въобразяваш, успокой се и си насочи вниманието към нещо полезно за теб - хоби, четене, спорт , телевизия, игри, неща, който харесваш, за да се отървеш от натрапчивите мисли.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 2 дни
hash: a72b160352
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Не знам на колко години си, но изглежда около тебе няма 1 читав човек, читав човек за тебе си, който да го чувстваш близък и да те разбира. Също ми се струва, че не само няма човек до тебе, с който да може да говориш неща, които да разбирате взаимно, но и хората около тебе те карат да се чувстваш по-зле и по-самотна от колкото дори да си сама или сам. Мисля, че родителите не искат да те "пуснат" и те правят глезено дете, а ти се бориш срещу това, но ги приемаш за по-близки от колкото те теб. Бъркат ти се в живота, и ги е страх да погледнат собствения, затова гледат твоя и се надяват, за тех да гледат твоя живот им е да се хващат като удавник за сламка, ти си им нещото, което те виждат положително в живота си, без теб, трябва да се погледнат в огледалото, мисля че са емоционално непораснали и затова се чувсташ така и постоянно се карате. Ти не можеш да го опишеш с думи, но го усещаш, че не си там където искаш да си, и не се чувстваш така както искаш да се чувстваш. Това, което аз виждам, през моята гледна точка, разбира се, моята лична, е че ти се опитваш да пораснеш, а вашите не ти позволяват. Не казвам, че го правят съзнателно, но и не твърдя обратното.
Ако имаш 18 изнеси се, с приятелка в общежитие или квартира, или сама. Сама е най-добре, но за начало ако имаш някой може да ти дойде в добре. Помисли си, ако си на 18 или повече, и кажеш на вашите, че искаш да живееш сама или да се изнесеш, само си помисли, как биха отговорили? Биха ли те атакували или биха те подкрепили дори и да се чувстват зле че ги напускаш. Отговори си на този въпрос умствено. Какво биха ти отговорили?! Ако биха те атакували и обезкуражавали, значи не те приемат за отделен човек, а са просто пораснали хора с детски емоции. Искат те, за да те използват как да го кажа, хора може да ме помислят за неприятна личност, но ако знаете психология ще разберете, че неосъзнати родители го правят и причиняват психически щети на децата си като мислят за себе си, всякаш детето ще им е слуга цял живот и не му е позволено личен живот, или че личен живот ИМА ВРЕМЕ да си има, всякаш става с щракане на пръст, вместо да искаш лично пространство и самостоятелност още от пубертета стъпка по-стъпка. А ако биха те подкремили при евентуално заявяване че се изнасяш и си си немарила място щото така ти е добре на теб, то тогава пак е възможно те да те карат да се чувсташ сама, защото те silence-ват и игнорират чувствата ти, но не е с такава сила. Винаги е най-добре да отидеш и да живееш сама или сам. Отдалечаваш се и виждаш цялата картина, виждаш защо ти е било зле, разбираш, нервираш се че някой се е държал с тебе, гадно ти е докато приемеш всичко, и после чак може да прощаваш, но ще си си сама господар или господарка.
Също може би те е страх, защото вашите те плашат и те учат да те е страх да си самостоятелна, защото ако те окуражат, ще ги напуснеш. И да не те окуражат, пак трябва да ги напуснеш. Ти си си ти, и родители братя сестри, не е задължително да са ти приятели, ако са ти, супер яко, но това са роднини, ти трябва да създадеш собствен живот и собствено семейство, и каквито и роднини да имаш, родители братя сестри братовчеди, ако не ги чувстваш близки, значи не са, те ти остават роднини, и спомени, живели сте заедно да речем много години, но не всеки от тях ще ги искаш около семейството и децата си.

 
  ...
преди: 1 месец, 2 дни
hash: a72b160352
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Аз съм човека, който написа коментара, че вашите са емоционално непораснали.

Сега прочетох коментар №4, мисля, че се приближава към моето мнение едва ли не го затвърдява.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker