Споделена история от Други |
Как животът се променя и дали повярвах в Господ
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 2904 пъти
Преди да представя причината, която е основата на моя душевен катарзис искам с няколко думи да се представя. Какво и да кажа представите на читателя, а и неговите познания за хората, ще му попречат да види моя образ в тази светлина, в която аз се виждам. Може би моята неоправдана гордост и високомерие издигат до епични височини добродтелите ми, които тези дни сякаш се проявяват и отстъпват на пълното безразличие.
Аз съм деветнадесет годишен младеж, който няма приятели. Преживях няколко години вече без приятели, а самотата ми ме направи особено критичен и циничен към хората, около мен. Задоволявах наранената си душа, чрез словестни престрелки и агресивност към хората, които изразяваха мненията и идеите си. Жалко, че бърках тази враждебност с ексцентрично чувство на хумор.
Естествено както се досещате, досега не съм бил интимен с жена и не съм вкусвал от плътските удоволствия, а за да прикрия срама от, това което днес се очаква от мен, се зарових в книги и други странични занимания, които всъщност нямат никакво значение. Бях пълен атеист и обичах да нападам вярата на другите хора, изтъквах абсурдите в техните още по - абсурдни вярвания в божества, които бдят над всеки от нас. Отричах всичко, което разумът не може да обесния и едновременно виждах в живота ми скрит символизъм, скрит замисъл, който ще ме изведе до величие и надмощие над другите. Да спомням си този скрит "символизъм" в събитията, днес го определям като чист нарцисизъм.
Но случката, която нанесе фаталния удар на ценностната ми система и срина всичките разбирания и представи за живота, съвсем не беше извън сетивния свят. Една сутрин се събудих с болки в кръста. Ще пропусна дните на вайкане и убеждаването на самия себе си, че всичко е добре и ще ви отведа в кабинета на доктора, който произнесе страшната присъда. Имах много рядко заболяване и имаше огромно вероятност да прекарам остатъка от живота си в инвалидна количка. Спомням си добре, деня, в който се прибрах в къщи с новината.
Сигурно се досещате, че гореспомената агресивност и циничност, често се изливаше на моите родители във формата на неуважение и надсмешка.
Е, след като майка ми чу новината и се разплака пред мен, нещо в мен се преобърна, знаех само, че никога повече не искам да видя майка ми да плаче или да страда, за пръв път от много време насам я прегърнах и всичкият ми страх се изпари, пред желанието ми да бъда силен за мен и за майка ми.
Вечерта се помолих на Господ, тогава ми стана ясно, толкова ясно, че се усмихнах на иронията. Аз, отричащият всякакви религии, поругващ ценностите, подиграващ се на възрастните, неуважителен и към най - свещените неща, се молех.
Вече на драгия читател му става ясно, как историята се развива и какъв е краят. След като разбрах, че съм човек, който е готов да потъпка принципите и вярванията си, за да постигне целата си, бях отново раздвоен. Вече беше ясно, че животът ми коренно ще се промени - вече нямаше с надсмешка и презрение да разговарям с всекиго, нямаше да търся начин да бъда остроумен, като обиждам някого, нямаше да се отвращавам и потъпквам нуждите на другите.
Цялата нестабилна система от разбирания за живота, се сгромоляса за секунди, разбрах, колко ненадеждни са били вижданията ми за другите хора и как аз се лутах в грешните си представи за самия себе си.
Оставаше въпросът, на кого да бъда благодарен и предан за оздравяването ми? От една страна не исках да отписвам заслугата, че сам съм се справял, а от друга страна, колкото и глупава да звучи, но боя се само човек в моето положение би ме разбрал, страхувах се от някакво напомняне от божествена сила за отминалите мъки. Реших да бъда благодарен на Господ, но не на Господ, който е на иконите, а в негов образ да бъде живота, животът, който ми даде втори шанс да живея и да бъда полезен и добър.
Видях, че не мога да бъда атеист, защото пред първото изпитание на вярването ми в невярването ми се пречупих и може би, като човек преживял силна физическа болка и страхът, който още е у мен, не съм подходящ да разсъждавам по тази тема.
Но, това, което искам да ви кажа е, че не трябва да приемате живота за даденост. Колкото и банално да Ви звучи, това е стар урок, стар колкото самия живот и трябва да бъде спазван.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 658ed64e2a |
|
1. добре е написано, браво.
какво стана иначе, намери ли си приятели и приятелка?
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: b179947a3b |
|
2. Хах все едно описа мен, с разликата, че вместо рядко заболяване бях изпаднал в адската депресия от която не виждах изход, т. е. бях загубил най-голямата човешка добродетел, а именно надеждата. И на мен всичко ми се случи на твоята възраст. Аз също промених мирогледа си, но да ти кажа честно всичко беше докато не преодолях това тежко за мен състояние и впоследствие отново възвърнах този критизъм към всичко и всеки, все пак имайки едно на ум и леко смекчил възгледите си.
ПС. Да не си зодия стрелец?
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 8c66dc5304 |
|
3. Много интересна история, разчувстваща. Радвам се, че всичко е приключило с добър край и си преосмислил много важни неща и то в точния момент. Вярвам, че от тук нататък, ще следват само хубави моменти за теб, осъзнавайки тези неща. Успех от мен :)
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 4512d24302 |
|
4. За 19 годишен си много интелигентен. БРАВО !
Аз също на твоите години преживях нещо, което промени живота ми. Имам заболяване на сърцето и бях в критично състояние. Само вярата ми в БОГ и позитивното мислене ме спасиха. Пожелавам ти успех и съм сигурна, че ще намериш чудесни приятели, които да са на твоето високо ниво :) Най-важното е да се обичаш такъв какъвто си....
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: ebea965e8a |
|
5. Атеист означава, че не се определяш към никоя религия, но това не ти пречи да вярваш в силата на живота и Вселената, която стои над всичко и е самото всичко. Човек без вяра не може... Така че можеш спокойно да се надсмиваш над глупавите религии и същевременно да вярваш във висшата сила, без да посещаваш църкви или джамии.
|
|
