 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Имам крехко его (или нещо такова)
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1093 пъти
Това е може би най-големият ми проблем. Егото ми е ужасно крехко и това е проблем за психиката ми. Не понасям бъзици с мен... Бъзици, не подигравки... Не знам от къде идва това, тъй като смело мога да твърдя, че не съм нарцисист. Иначе, ще дам пример за какво говоря, тъй като никога не съм бил по обясненията.
Да кажем, че си говоря с някой мой роднина и той се пошегува за някоя глупост, която съм направил преди. Принципно не е нищо лошо, но аз направо избухвам и почвам да го обиждам. За щастие никога не съм стигал до бой и подобни неща, но и обидите са достатъчни, за съжаление. За щастие край приятели успявам да се сдържа от изблици, но отвръщам пасивно със "солени бъзици" (което предполагам не е такъв проблем, щом още имам приятели, но все пак има своя отпечатък върху психиката ми).
Смятам, че това сте го разбрали, но все пак ще го отбележа - осъзнавам това, което върша, и мога да се погледна от трето лице. Иначе нямаше да пиша тук. Както и да е, дори и да осъзнавам какво върша това е като инстинкт или нещо такова, и е трудно да го контролирам, когато се появи /и отново, това причинява стрес, а това вреди на психиката, но сигурно вече сте го разбрали. Предполагам е по-добре направо да си излея всичко, но не мога да рискувам да загубя социалния си живот, нали така? Надявам се ме разбирате, налага да се сдържам). Има ли някой във форума, който може да ми даде съвети как да се справя с този проблем?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: ca846c0f56 |
|
1. "Да стане за смях" е ужасът на ограничения интелект, кошмарът на малкия човек, който се е взел толкова насериозно, че самата мисъл как някой ще подкопае надуваемото му его го вцепенява и изпълва с гняв. Жалкото пост-тоталитарно робуване на изфабрикувани авторитети си казва думата. Основният аргумент за защита от хумористични стрели се съдържа във високо концептуалното себеутвърждващо заклинание: "Ти знаеш ли кой съм аз, бе". Да, знаем много добре - ти си малкият човек, който не носи на шега.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 388155c1ce |
|
2. Няма как. Травми от детството. Бил си много мачкан, и това сега ти е защитна реакция. И аз го имам, изгубих всичките си приятели в по зряла възраст. Сега вия сам като сибирски вълк. Гледай да го контролираш приятелю, за да не дойдеш на мойто дередже.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 4b5191dce6 |
|
3. До 1
Ако на един човек не му е приятно, да го бодеш с "хуморстичните си стрели", защо просто не се извиниш и не спреш с това си поведение? Аз най-често забелязвам, как буквално се издевателства над разни хора, особено ако някой "хуморист", надуши, че на първите не им е приятно или че нямат нужното дарслово, социална кондиция или просто настроение, да им отвърнат подобащо, се стига до смачкване на егото на друият човек. Ако се окаже, че и двете страни са "на равно ниво", няма проблеми, но иначе, трябва да се натиска и мачка? Защо? Каква е тая мания, да скапваш чуждото настроение? "Дума дупка не прави"? Ясно е, че не ти пука за чувствата на другите, но това, да нариаш всеки, който не ти връзва на номерата "ограничен интелект" и "малък човек" си е чиста злоба.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 81b5837c70 |
|
4. Щом проблемът не е от подигравки, а бъзици и то за неща, направени в миналото, значи те дразни по-скоро факта, че ти напомнят за някоя глупост, която си направил (или резил). В смисъл ти искаш да забравиш и все едно това нещо изобщо не е било, обаче някой ти разваля "плановете" всичко да е така, все едно въпросната грешка от миналото изобщо не съществува. И аз съм като теб. Аз гледам просто да не отговарям нищо. Все едно съм забравила за случилото се и оттам тоя майтап не ми е интересен.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 5b91c279ae |
|
5. Нарича се хигиена на говоренето. За съжаление българите имат черен хумор и нямат граница на приказките си. От там идва донякъде проблема.
|
...
| преди: 4 години, 3 месеца hash: 806c7d91c0 |
|
6. Номер 3... Какво издевателство е да ти припомнят смешен случай от миналото ти? Извинявай, ама ти ако не можеш да се надсмееш над грешките и евентуалното си тъпо поведение в минал момент, значи просто не приемаш себе и се правиш на някакъв, какъвто не си- на някой безгрешен, перфектен и т. н. За мен това си е чиста автоагресия.
Сега, какви нива? Аз не вярвам в нивата. Хубав разговор мога да имам и с тираджия, и с доцент, особено ако са осъзнати хора укротили Егото. В миг сменям академичния език с уличен, изобщо не държа на претенции, да съм повече, или по-малко. Всеки ме превъзхожда с нещо, както и аз него с друго. Кое да си мерим, не знам? Чувствителността ли ни дели на нива?
Ок, приемам ролята на ниско чувствителна. Айде, моля те, обясни ми защо нечии чувства са по-важни от моите? Защо трябва аз да се съобразявам, а не чувствителният човек с мен? Той да няма болест? Че той даже ме превъзхожда в способността си да проявява търпение, да разбира другите, най-вероятно ще е и по-креативен от мен, ще вниква в детайлите. Аз ли съм виновна, че той не знае колко много е? Значи аз трябва да се съобразя с човека, за да изрази той качествата си, като се откажа от своите - да съм инициативна, искрена, обективна, да проявявам чувство за хумор, да отстоявам себе си, да организирам хората. Защо? Защото някой трудно ще го понесе, ами и на мен ми е трудно да ходя по терлички около тоя някой. Много енергия коства.
Ти ще се грижиш за чувствата ми, не е малко бягство от отговорност? Не е ли редно аз да се грижа за своите, ти за твоите? Може да е клише, но никой не може да те нарани без твоето съгласие, ти решаваш дали ще приемеш мнението му за истина. Ако главата ти е пълна със самокритика и комплекси и си се хванал за илюзията, че трябва да си перфектен и гониш "ниво"... то тогава всяка забележка ще те пронизва и ще ти напомня, че не си достатъчно добър. Ще имаш чувството, че хората непрекъснато са фокусирани в грешките ти и те чакат да стъпиш на криво.
Каква е драмата да го сриташ малко това Его и да приемеш, че си човек- обикновен, себе си и тепърва ще ставаш по-добра своя версия? Че ще се проваляш, ще ставаш за смях, ще изтърсиш много глупости през живота си, ще има хора, които няма да те харесват, някой ще те смята за тъп, друг за смотан. Ще срещаш много умни хора, ще се чувстваш глупав понякога. Е, и? И да стиснеш здраво претенциите на Егото, пак няма да се изплъзнеш, просто по-трудно ще преминеш, или пък тотално ще спреш.
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: cde0db3b96 |
|
7. Щом осъзнаваш нещата (за разлика от разни батки-комплексари, които също имат крехко его, но го крият под заплашителни коментари), то можеш да го промениш. Нормално е мозъкът ни, понеже е енергийно-ефективна машина, да си ползва утвърдените модели, защото промяната изисква енергия. Тоест, промяната няма да стане лесно - ще трябва продължително време да се самонаблюдаваш и да вложиш усилия.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
