Как се справяте с такива изроди? Наистина ли навсякъде е така?
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1450 пъти
Работя от 16 годишна, сега съм почти на 23. Работила съм общо на 5-6 места и забелязвам следната тенденция: тези, които са "уж" някакви началници въобще не стават за такива, дори и минимално. Разни хорица поне на 45+ с огромно самочувствие, знания почти нулеви, постоянно бълване на простотии - и за работата, и за личния живот на другите и за каквото още се сетите... Изискват невъзможни (буквално) неща, колкото да се правят на интересни, затварят си очите за нарушенията на "своите хора" и дори и ги оправдават и защитават като стане нещо. Те самите ("началниците") правят всевъзможни нарушения, и то постоянни, а тези, които пък на тях са им началници, също си затварят очите за цялата кочина, която правят всички... Май не го обясних много добре, по-нататък ще дам примери.

Вторият тип говеда на работа са от същата възрастова категория и със същото кухо и неоправдано самочувствие, но не са никакви началници, а са се "самоназначили" за такива. Следят кой какво върши, търсят кусури, гледат да правят проблеми на другите, да клюкарят и т. н. и т. н.

Примери по 1 тип:

1. Преди 2 години напуснах високоплатена работа, заради мъж, който беше влюбен в мен. Дълго време беше писане, убеждаване колко изпускам, как ще съжалявам след време и пр. Като видя, че няма да го огрее, стана чудовище - буквално.
(Тогава работех в производствена фирма, а той беше механик (ама никога не е учил за такъв и нищо разбира, но както и да е... ). Не ми е бил началник, а и никога не съм го считала за човек, но да кажем, че беше малко по-високо по стълбичката. )
Почна абсолютно всеки ден да ми цапа - хвърляше боклуци на работното ми място, разхвърляше, цапаше с води, бои - течни, сухи, просто каквото му попадне. В шкафа даже ми ровеше. Караше се с мен, не искаше да прави машините, на които аз работех. Един път даже щяхме да се сбием (буквално). Оплаквала съм се многократно на "най-висшият началник", който е абсолютно същата твар. Неговите отговори все бяха "Ще му кажа. ", "Не му обръщай внимание. ", "Е, за да спре, трябва да го изгоня, а не мога... " и това в продължение на поне половин година. Накрая напуснах. След мен са напуснали и много други, повечето от половината служители, въпреки високото заплащане.

2. Сега съм в сектор "кроене" в една шивашка фирма. Пълен отврат. Само в този филиал работим поне 800 души. И поне половината от тях са абсолютни лентяи (началници), но иначе с безобразни претенции и знания 0. Моята отговорничка, която се води някакъв дребен началник е... просто съм без думи. Жена на около 50, без грам възпитание, интелект, отговорност към хората и работата. Въпросната госпожа не може и не разбира нещата, които изисква от нас. Единственото, което върши е да мрънка и още повече да мрънка, когато нещо не ѝ изнася.
В петък отидох на работа с болен стомах. Понеже на бюрото в дъното на цеха има и други лентяи (началници) и кутия с разни хапчета, отидох до там да си поискам. После се скара с мен, че трябвало да се обърна първо към нея. И от какъв зор? Как да стане, след като се държи толкова неадекватно? Много се дразни, че не я виждам като авторитет. Подкопавам ѝ иначе огромното самочувствие. По-надут човек никога през живота си не бях виждала. Карали сме се също и заради тона ѝ. Не може да го и с мен, както говори с дъщеря си у тях. Простащина на н-та степен...
Другата подобна жена там е бригадирката. Няма да изпадам в подробности, че ще стане твърде дълго. Тя също не става. В общи линии и двете абсолютно нищо не работят, само пречат.


Пример по 2 тип:

Една от всичките ми работи беше като сервитьорка. Тогавашният ми колега сервитьор беше на това място около 17-18 години. Тоест мъж на около 40 години, даже на 44 май беше. Та въпросният се беше взел много насериозно. Следеше ме какво маркирам, как маркирам, а място за далавери в системата просто нямаше. Той го правеше ей така, за да дразни. Даже твърдеше, че не маркирам като хората, че нищо не разбирам и мрън-мрън. Държа, че отбележа, че не ми е бил абсолютно никакъв, а просто някакъв палячо, който много си вярва. Малко след като започнах работа там, той спря да чисти заведението, да подрежда, да оправя кафе-машината, въобще да се грижи за всичко. Обслужваше само клиентите. Оплаках се на управителката, която е и дъщеря на един от собствениците. Разбира се, също с голямо самочувствие, че е много "нещо". Тя ми каза, че той си е такъв, че на тези години не може да се промени, че не трябва да му обръщам внимание и пр. Тоест пак защитават този, който не трябва, само дето малко по-скрито. Веднага си пуснах предизвестието. В последния ми работен ден се доскарах и с нея.
Към механата имаше и хотел. Предната вечер е била последна за голяма група, която са правили банкет. В този ден след закуската почнаха да си плащат хотела. Управителката явно не е очаквала да ѝ разкрият измамата и го отнесох аз. И от клиентите, и от нея. Та плащането не беше общо за всички, както навярно е очаквала, а всеки си плати поотделно и се видя, че им е писала единичните стаи с цени на двойни. Не знаех за това. Стана огромен цирк. Първо с клиентите, после с управителката...

Държа да уточня, че не съм конфликтна личност, добронамерена съм към всички, старая се да си върша работата добре. Въпреки това, по незнайни за мен причини, винаги се намира някой, който да ме мрази за без нищо. Крещят като заклани, говорят глупости, лъжи, все гледат да ми подлеят вода.. Ненавиждам скандалите, простотията, дрязгите, а все на такива попадам... Вие как се справяте с такива индивиди? Или наистина навсякъде има токсични колеги? Просто не мога да работя с такива, не мога да им свикна, не мога да се примиря. И не трябва. Защо да свеждам глава пред простотия, измами, комплексари, истерици и злобари? Защитавам си мнението винаги, в рамките на добрия тон, и се разпенват още повече...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 29 дни hash: d34f0c0067

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей. Отдавна търсех такава тема. Ще ми се и други хора да дадат повече примери за такива случки от работната им среда. За мен проблемите най-общо са няколко: 1) На никой не му пука и всеки е там да си изкара парите; собствениците минават колкото да си вземат печалбата. Има ли кинти - всичко е наред. Управителите пък се правят, че няма проблеми, въпреки че често всичко е наопаки. Нали трябва да се покажат, че са добри "ръководители" пред собствениците. И така веригата се затваря. 2) Управителите са си създали някакъв приятелско-семеен кръг с по-старшите работници, които от години работят и ги защитават въпреки недостатъците им. 3) "Старшите" работници - демек шефчета на ниско ниво с няколко години опит пък често са комплексари, които искат да мачкат новодошлите. И така веригата се затваря. Най-основно според мен е, че всичко се прави за пари, никой толкова не гледа правата на работниците. Проблемът е не голям, а ОГРОМЕН и според мен трябва да се реши генерално. Съотвените Инстутиции трябва да се вземат в ръце и да действат. Не може разни комплексарчета и шуро-баджанаци да правят кадърните хора на 2 стотинки. Не знам какъв трябва да е подходът обаче. Защо не пробваш да направиш някаква фейсбук страница или нещо такова, което да привлече общественото внимание и други хора да могат да споделят за подобни случки ?

 

...

преди: 4 години, 29 дни hash: d34f0c0067

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Пускам още едно мнение, за да бутна темата нагоре и да се включат и други хора. Забелязал съм и нещо друго. Често управителите гледат просто и те да мине денят по-бързо, да се подмажат на собствениците и не им пука за конфликтите между работниците. А така не става. То точно това им е работата - като има такъв проблем да се намесват и да го решават. А те какво правят - идват, раздават заповеди за половин-един час, поглеждат кой как работи и това им е работата. Понякога дотолкова са станали зависими от някои свои служители(като въпросният, който шефът ти е защитавал), че започват да възлагат на работниците шефски задължения, а те си гледат кефа.

 

...

преди: 4 години, 29 дни hash: fae7f6870a

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Не ти четох цялата статия, но ти съчувствам искрено. Можеш да опишеш всичко с една дума "българска работа"

 

...

горе^

преди: 4 години, 29 дни hash: 50e555d25b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Изключително хубава и точна тема си дала. Да ти кажа моят опит с такива колеги е бил само тук в България. Сега всички ще скочат да ме нападат или да дават примери как не само тук е така, но истината е такава. Само тук има такива дето се взимат на сериозно толкова , че да се правят те на шефове и само тук шефа е по-тъп от работника, но в пъти по-хитър от него и нагъл. Доста хора от така наречените токсични колеги са такива понеже това е единственият начин да си избият комплексите от мизерният им живот. Те трябва да се доказват, да се харесват на шефа, нищо че повишение няма и да видят , а ако има такова ще е 200лв за 15 години работа. Сами си направете сметка тези 200лв дали ще имат някаква стойност след тези 15 години на постоянно увеличение на ток , вода, храни, парно и други консумативи. В България всеки е големец и всеки се мисли за някого. Тук всеки е велик, но само пред огледалото и пред тези дето му се връзват на лъжите и приказките. Поведение като това води до конфликти на работното място и не само. Да не започвам и с това, че ако някое момиче не е приятно на някого или е твърде умна и стабилна така да се каже се почва един спор и злоба срещу нея от всеки. Аз съм мъж и съм имал разговори с такива мъже (ако може да се нарече мъж дори такъв сополанко) , който като дадено момиче, не им се връзва на номерата и ги поправя дори те започват да злобеят като женички срещу тях. Жалка история , но истинска. Отделно, че всеки както казваш го раздава шеф без дори да е такъв. Имаш 10 години във фирмата .... вече си като шеф нищо, че си на същото място и не си мръднал от там. Каква е тая наглост, злоба и неразбиране? Какви са тия хора да злобеят, че имат нов колега, да го коментират и да го съсипват вместо да му помагат? Нали сме всички там за да работим, да си изкарваме хляба? Ей затова на българина и това дето му е на главата му е малко, трябва още за да се научи да е толерантен, а не да е злобар и да се взима за центъра на вселената. Явно ще има доста, които не сте съгласни с това ....ами ваш проблем, успех със злобата и дано не попаднете на някой по-злобен от вас да ви разкаже играта.

 

...

преди: 4 години, 28 дни hash: 29c30e8697

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Да, навсякъде е пълна мизерия в България. Учи и сама си стани шеф, иначе тежко ти. Няма смисъл, в която и област да търсиш, само пълни шизофреници.

 

...