Кратка ретроспекция на живота - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96979)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22808)
 Секс и интимност (11257)
 Тинейджърски (20214)
 Семейство (4859)
 Здраве (7820)
 Спорт и красота (4076)
 На работното място (2167)
 Образование (5940)
 В чужбина (1300)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1504)
 Други (13191)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Кратка ретроспекция на живота
преди: 1 месец, 11 дни, прочетена 261 пъти
Здравейте, хора!
Пише Ви едно момче с неизживяно детство. Това е връщане към миналото, което ме преследва постоянно. Това е носталгия по миналото, което никога няма да се върне и пропуснатите ползи ще си стоят винаги. Това е нещо, което ме е обладало и няма да ме остави, докато не го надживея, което не знам дали въобще би могло да се случи. Да, на чашка съм, даже няколко... бира, разбира се и езика ми е развързан да говоря или се оплаквам, както някои от вас биха го нарекли. Така да бъде, нямам претенции! В момента съм на 30 години - жив и здрав доколкото е възможно, работя, имам собствено жилище, в което живея сам и като цяло се оправям, до тук добре, но АЗ също така съм перфекционист, човек с ниско самочувствие и самооценка и такъв, който с лекота може да си назове всичките недостатъци, но не и силните черти. Да, имам такива, но не се хваля и не бих ги изтъкнал пред някого.
Всичко се случи, историята не е от мен защото нямам спомен, даже спомени и много моменти ми се губят, направо години, но на кой му пука?!, 99 година - когато съм бил с приятел, пресичали сме главна улица и мен ме е блъснало едно такси, да такси. След това имам един спомен от града, в който съм бил с болница, по-точно споменът ми е от летището и полета, когато са ме транспортирали от града до болница в друг град. Както и да е, после помня всичките ми лежанета по болници в другия град. Бил съм и за около 15 дни в кома ако има значение за протокола. Та, след това започна един бавен възстановителен процеси. Една година от даскало бях на домашно обучение и след това се върнах в училище, но нашите много ме пазеха. Буквално бях развалина под кожата, всъщност това и видимо се забелязваше. Както и да е, майната му! Нашите бяха и продължават да бъдат в образователната сфера и аз като тяхно дете се очакваше да бъда отличник, никога да отсъствам и закъснявам от час. Читанка, зубър, май се нарича по днеслашно. Както и да е.... Завърших гимназия с сравнително отличен успех, приеха ме студент - най-хубавите ми години. Самостоятелен, но и отговорен и пестелив в същото време, защото майка ми ме издържаше основно. Нашите се разделиха докато бях ученик. През цялото време нещо ме дърпаше към неизживяното детство - приятелка, целувка и т. н.
Върнах се в родния си град и след търсене на работа известно време, започнах да работя в Общината. Но не се чувствах пълноценно защото не бях изживял много мигове. Почнах да ходя на психиатър, за да преодолея кризите, в които влизах, паник атаките и като цяло да намеря смисъла в живота си и да видя, че не съм такава утайка за каквото се смятах защото никой не го/ме поглеждаше по друг начин. След известно време споделих, че искам да правя секс, да разбера мамка му какво е това нещо и отидох на проститутка, която ме накара да се чувствам жив. После повторих, потретих и така 5-6-7 пъти докато не се уплаших, че ще свърша като някой некадърник. След това спрях и се регистрирах в сайт на запознанства и по-късно срещнах момиче, с което бяхме гаджета, но след почти 2 години, прекратих отношенията ни по заръка на майка ми, че тя не е човека за мен, а в интерес на истината последните месеци аз много се изнервях защото тя не работеше и по цял ден нищо не правеше, а аз се прибирах скапан и парите от заплата много бързо свършваха. Тя непрестанно ми натякваше, че съм мамино синче и се вслушвам в думите ѝ повече от обикновено. До някъде е права, аз съм човек, който трябва едва ли не да получи одобрение, така са ме научили като малък. Това е минус. сега когато съм на 30 години, но в такива времена съм расъл. Въпреки, че като се замисля, аз и да отстоявах своето едвали нещата щяха да се променят коренно защото тя е със средно образование и без амбиции. До някаква степен мога да заявя, че се използвахме, което сега като го видя и въобще не ми харесва.
Не знам защо ви споделям всичко това, аз съм лицето Х за вас. Реално знаето самото това, което съм ви споделил, но сега докато го пиша и се чувствам по-добре защото съм го таял в себе си дълбоко, дълбоко и не съм можел или пък съм го правил пред различни хора да споделя как наистина се чувствам.
Аз съм едно обикновенно, не мога да се похваля с мускулатура, момче, което е добро, разбрано, съчувства и винаги гледа как да помогне, като не очаква нищо на среща момче, което иска да срещне обикновено земно и любящо момиче. Намирам за красиво естествената красота, а не пергфектното и изкуствено. Аз не съм създаден по нечии модел, аз съм последствие, резултат от дадени събития. Продължавам да жадувам за миналото си и това какъв съм щял да бъда и всичко бих дал да се върна онзи трагичен ден, за да съм истински, красив, нищо да ми няма, да съм нормален сред нормалните. Да, никога (след инцидента) не съм се чувствак нормален или част от обществото.
Признавам си, че ако не бях пил толкова бира нямаше да напиша всичко това.
Благодаря за вниманието, на който е прочел всичката помия и бъдете живи и здрави!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 10 дни
hash: c30c5624de
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Ти си късметлия, защото си оживял и си се възстановил. А за детството и това, което си пропуснал, може да си го наваксаш. Да, отиди и направи това, което ти липсва. Моят баща цял живот гледаше детски анимационни филмчета. Защото когато е бил дете е трябвало да работи и да помага на родителите си.

 
  ...
преди: 1 месец, 9 дни
hash: 476359b25a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Това беше интересно за четене. До някаква степен ми напомня на моя живот до тук - също съм лежал по болници като дете - също не се вписвах след това много добре в компаниите. Не съм имал сериозна приятелка. И аз също ходих на проститутка. Мисля, че никога не е късно да промениш това, което не ти харесва. И също така това става стъпка по стъпка, а не от един път. Аз примерно имах проблеми със зъбите - започнах всеки ден да ги мия сутрин и вечер и да ги чистя с конец. От 2 г не ми се е налагало да ходя на зъболекар и не съм имал никакви проблеми.

 
  ...
преди: 1 месец, 4 дни
hash: 1a72980567
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Приеми напълно каквото се е случило, защото така ли иначе не можеш да го промениш. Остави миналото там.. Съсредоточи се върху сега и как да живееш добре днес, а утре още по-добре. Мога да ти препоръчам една книга, която със сигурност ще ти помогне - /Силата на настоящето/ се казва.

Разбирам някои от нещата, които си написал, защото и при мен е така. Виж, още си млад и винаги имаш въмозжността да обърнеш живота си на 180 градуса. Всеки нов ден имаш тази възможност. Но сега според мен е най-важно да намериш начин да Приемеш себе си и миналото си.

Аз вярвам, че всичко се случва с причина. Виж добрата гледна точка на нещата. А и плюс това не си гладен, имаш покрив над главата, дрехи, майка, работа.. Знаеш ли колко хора мечтаят за тези неща? Най-важното е че си добър човек. Развивай се, прави нещата, които обичаш и започни да обичаш себе си. Успех!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker